Джамбазки: Липсва правосъдие, липсва справедливост

Интервю с Ангел Джамбазки пред Диана Рамналиева за портала „За Казанлък“ 
Евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки бе на срещата на Старозагорската областна организация на войводите, която се проведе на 25-и юли, събота, под дебелите сенки на Трескавите кладенчета край павелбанското село Горно Сахране. На традиционния събор по повод поредната годишнина от Илинденското въстание, дойде и лидерът на партията Красимир Каракачанов. Гост бе и кметът на Павел баня, Станимир Радевски. За парламентарното решение по съдебната реформа, за това как изглеждат българските проблеми от камбанарията на Брюксел, говорим с Джамбазки край насядалите наоколо млади и поотраснали момчета от ВМРО и техните семейства. Огромната беседка край кладенчетата е скована от местната организация, чиито хора напролет са разчистили селското сметище наблизо. Звучат македонски хора, чуват се дори войводски гърмежи, дърветата са накичени с националния флаг и червено – черните знамена на войводите.
Г-н Джамбазки, по-спокоен ли ще се върнете в лабиринтите на Европейския парламент, след като българското Народно събрание даде старт на съдебната реформа вчера?
– Жалко, че няма как да си види физиономията ми при отговора на този въпрос, няма как…, но все пак – това, което направи българският парламент, беше абсолютно нужно за съдебната ни система, със сигурност. Един от най-тежките проблеми на българското общество е липсата на правосъдие и липсата на справедливост. Особено, за обикновените хора. Те не могат да живеят спокойно. Съдебните дела се точат страшно много години, няма вяра в почтеността и неподкупността на съдиите, много пъти има отказ от правосъдие, не се защитават имота, живота, достойнството на хората. И – според мен, от тук идват много проблеми в обществото. Безспорно, промяна беше необходима. Дали това е най-вярната промяна, може би, времето ще покаже. Но, при всички положения, ефектът ще дойде тогава, когато има бърз съдебен процес. Когато се спре с липсата на справедливост и наистина има разследвани, съдени и осъдени хора, които са били в политиката в последните 25 години. Защото, за всички е очевидно, че една държава не се е саморазграбила и разпаднала от самосебе си. Цели структури, цели отрасли бяха тежко ограбени. Зад това има отговорни лица. Така наречената „политическа класа“, към която, волю, неволю, трябва да се числя и аз в качеството ми на избран за български представител в Европейския парламент, та, като видите, колко хора от тая класа са осъдени, тогава ще е ясен резултатът от реформата. Сега осъдени са само кокошкари… Осъдени ефективно управлявали политици на практика няма. Ако се върнем назад, България влезе в новото време с промишленост, развито селско стопанство. Сега това го няма. Някой е направил да е така. Затова отговорност трябва да се търси.
Коментира ли се в Брюксел българската съдебна реформа така широко, както понякога тук, у нас се представя това?
– Нека не се лъжем. Не започват и не завършват заседанията на Европарламента с този въпрос. Да, върху България има наложено наблюдение, както е известно. И за него има основания. Когато става дума за нашите отношения, за Шенгенския въпрос, винаги става дума за това. Но и на такива екзотични неща съм се нагледал в Европейския парламент, та – това, че не се коментира България, също не е толкова изненадващо. Скоро се обсъждаше точната форма на кабината на камиона, който тегли големи товари…
След този пример е време да попитам, как Ви изглежда тая полянка на сбора на ВМРО, ако я погледнете от прозорците на високите етажи на кабинетите на евродепутатите в Страсбург…?
– Не гледам на това като на високи етажи, изобщо. За мен това е задължение за представителство, преследване на националните интереси. Винаги се стремя да се съобразявам с тях. Винаги, при всяко гласуване се интересувам от позицията на българското национално представителство. Защитава ли то националния интерес на България? – постоянно поставям този въпрос. Никога не бих гледал на България отвисоко. Напротив – гледам целия свят от тази полянка. Честно Ви казвам, не че не са ми интересни нещата там, но никога не ми е хрумвало да поглеждам оттам-насам. Ето тук – българска музика, хората се веселят, природата е страхотна… Е, трябва още да се възпитават хората, например, да почистват край себе си след подобни пиршества, сега ще им напомня… Та, да се върнем на въпроса – не е никак трудно да се защитава в Брюксел националния интерес. И не е невъзможно. Конкретно, за да не бъдем голословни пред хората: случаят с разпределението на квотите за хората, което в ЕС се наричат „бежанци“. Но – повечето от тези хора, всъщност, са нелегални имигранти, дошли са в Европа и търсят социални помощи. Тези, които бягат от война, истинските бежанци, са друга категория. Много от идващите в Европа т.нар. „бежанци“, не бягат от войната, а идват да вземат социален пакет. Та, Европейската комисия реши да ги разпределя на квотен принцип между страните-членки на ЕС. Опитаха се да разпределят в България хора от лагер на ООН в Централна Африка. И – никой не реагира… Попитах, защо точно ние трябва да приемем тези хора??? България е дала своя принос – през миналата година, проверих го, това са точни данни, ние сме дали 2.5 пъти повече убежища и статути на бежанци на глава от населението от Гърция и 2.7 пъти статути на бежанци от Италия.
Пак, Гърция…Напоследък няма разговор за ЕС без разговор за Гърция. Без да коментираме икономическите процеси, защото ВМРО е силна именно национална партия питам: налага ли Гърция една нова мода на възраждащ се вътрешен патриотизъм в страните-членки на ЕС? Заливат ли националните патриотични вълни общите ценности на Европа?
– Това в Гърция не е патриотична вълна. Там вълната е болшевишка. Тяхната национална кауза е: „Ние искаме сиртаки…“. Но българската поговорка правилно казва: „Не е луд, който яде баницата…“. Гърците години наред са усвоявали безконтролно евросредства и през това време отсреща е стоял някой. И тук е големият въпрос за бъдещето на Европейския съюз. Гърция в този смисъл е най-голямата „обеца на ухото“. Това не е трябвало да се случва. ЕС има всички изградени механизми за наблюдение на бюджетите и евросредствата, но въпреки това случаят „Гърция“ е факт. Да, но някой е позволил това. Някой в Брюксел. Но, забележете, с част от тези пари са купувани германски и френски самолети, например. Значи, част от тези похарчени пари, са се върнали обратно в тези страни, които кредитират Гърция. Аз мисля, че е имало симбиоза, общ интерес, за сметка на немския и френския данъкоплатец. Излиза, че тези данъкоплатци са ограбени не от гърците, а от собствените си управляващи. Питате за патриотизма, аз виждам във все повече европейски държави надигане на националната вълна, но не на този популизъм, който погрешно се определя като „национализъм“, не. Говоря за защита на националния интерес. За нас това означава: българите да живеят добре, тогава можем да постигнем всичко останало. А как ще живеем добре? Като има образование, не се краде от бюджета и предприемачеството не се притиска с подкупи от чиновници, а прави бизнес с все повече работни места.
Идат местни избори, на срещата си с областната организация на Старозагорско днес обсъдихте ли стратегията на ВМРО за изборите наесен? Кой ще решава местната стратегия? Ще се даде ли право на общинските организации самостоятелно да решават дали да издигат кандидатури или да подкрепят общи коалиционни конфигурации?
– Традиционно нашите местни структури имат правомощия да вземат тези решения. Както знаете, в момента в Народното събрание ВМРО е в коалиция „Патриотичен фронт“. Там, където има съгласие и единодействие между местните структури на партиите в тази коалиция, партиите ще се явят заедно като „Патриотичен фронт“. Там, където има някакви разминавания, по-добре да се явят поотделно, за да не се застрашават националните отношения. Ние ще направим всичко възможно за добро представяне. Някъде, вероятно в Старозагорска област, ще бъдем като ВМРО, някъде – като Патриотичен фронт. Но, където и да бъдем, ще положим усилия, за да имаме добро представителство. Традиционно имаме добро представителство в областта. Имаме изключително ценни хора, добри граждани, добри глави на семейства, какъвто е и председателят на ВМРО в Казанлък Чавдар Ангелов, почтен мъж и добър български националист. Такива като него честни и почтени хора, трудно се намират, както се казва и с „трън да завъртиш“. Подобно е и положението в Стара Загора, Павел баня, Раднево… Нашето решение ще бъде в посока на възможно повече места да се запази конфигурацията на Патриотичния фронт, защото по този начин, ние запазваме своя национален облик. Някъде обаче, заради натрупани лични отношения, това няма да е възможно. Както е в Благоевград.
Ще си позволите ли прогнози?
– Винаги избягвам. Преди избори всеки е ухилен, както се казва, до ушите и казва заучената фраза „Ние сме в добра кондиция, ще имаме много гласове…“. И после, обяснения и оправдания всякакви за резултата. Затова, казвам, че ще работим колкото можем и както можем, ще гледаме резултата и ще се учим от постигнатото.