Български паспорти за Косово

Източник: агенция „КРОСС”
снимка: Балкангуру
Експерти твърдят, че повдигнатият наскоро въпрос за повишения интерес за български гражданства сред гораните в Косово предизвиква отново събуждането на  „македоно-българския спор“, пише македонската редакция на „Дойче веле“.
Десетки млади мъже и няколко семейства спокойно чакат пред софийската агенция за българите в чужбина. Всички са от Косово. След като вземат номер, подават молби за признаване на техните български корени. Шансовете им за положителен отговор са големи, въпреки че има и такива, които се отказват“, казва за „Дойче веле“ ръководителят на агенцията Росен Иванов.
Уверението за български произход на жалбоподателя му носи няколко съществени предимства: разрешение за временно пребиваване в страната, право да поиска българско гражданство и временна лична карта със срок на годност до 5 години. Процедурата по получаване на българско гражданство е дълга и бавна, и минава обикновено през няколко министерства, докато най-накрая президентът подпише указ. За разлика от получаването на паспорта обаче, издаването на документ за български произход е изчистен от бюрократичните пречки.
„Историята не е важна, а това как днес се определят хората“, казва Росен Иванов.
„Тези, които имат документи за български произход, не ходят на интервю. Тези, които не притежават такъв документ, ги питаме къде са родени и имат ли българско самосъзнание“, обяснява Иванов.
„Добре дошли“ на косоварите в България
Ако някой кандидат няма доказателства за българските си корени, той може да представи като документ и членство в някое българско културно дружество в чужбина. От края на март тази година, такъв документ издава и Асоциацията на българите в Косово.
„Досега интересът сред косоварите за български паспорти не беше голям и не знам какво се е случило междувременно, за да се стигне до такъв наплив. Твърденията, че в Косово се броят по 1000 евро за получаване на бележка за членство, са неверни. При нас всичко е безплатно“, твърди Иванов. Той казва, че от 2009 година досега само 39 косовари са подали молби за признаване на български произход, от които 32-ма са получили потвърждение. Той пожела да коментира и твърденията, изложени в неотдавнашното допълнение на „Дойче веле” от Косово.
„Германия от 2005 г. насам раздаде гражданства на 4 милиона чужденци, а нас ни разпъват на кръст за 30 паспорти“, казва той.
Македонско-български спор
Бившият заместник-директор на Агенцията и предшественик на Иванов, Спас Ташев признава, че проблемът с етническата принадлежност на хората от Южно Косово е част от „целия македонско-български спор“. Това мнение се споделя и от специалиста към агенцията Йордан Колев.
„Македония хвърля пари, за да направи 8000 горани „ислямизирани македонци“. Същите претенции към тези хора има и Босна и Херцеговина, които ги смятат за „бошняци“. Сараево иска да включи тези хора към Титовата босненска нация на ислямизирани славяни“, подчертава Ташев. Той признава, че „не всички горани имат българско самосъзнание“ и че признаването на българските корени само по себе си не определя и етническа принадлежност.
19 май 2012
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА:
Говорим един език с „нашенците“ в Р Македония, Албания, Косово и Гърция