Съветският посланик Уорлик

Текст на Костадин Костадинов от блога kostadin.eu
сн.: Генерал-губернаторът с човека на ЦРУ
Той е загрижен за нас. Той мисли за нас. Той ни съветва. Той ни успокоява. Той е американският посланик Джеймс Уорлик. За има-няма 6 месеца откакто е в България, негово превъзходителство почти не остави тема, по която да не изрази загриженост, да не даде ценно напътствие или да не се обади просто ей така, да му се чуе думата.
Успокои ни, че ГМО-културите не са вредни. После се притесни за истинските собственици на медиите у нас. Гръмко обяви подкрепата си за т. нар. „гей-прайд“ в София (каквото и да означава последното). А тия дни притича при Трайчо Трайков, министъра на енергетиката, за да узнаел какво точно сме се договорили с руснаците за енергийните проекти. Като на излизане сподели, че бил удовлетворен от разговора, но все пак българите имали право да знаят какво се случва в енергетиката.
Е то бива, бива, ма чак толкоз не бива. И тъкмо човек да реши, че  е мирясал и хоп, в „Труд“ четем как посланикът се чуди „какво прави правителството по въпроса с диверсификацията на енергийните доставки“, „дали българите искат да купуват само руския продукт“, „какъв реален напредък има, освен приказките, в строителството на свързващи звена между газовите системи на балканските държави“.
Голямо чудене ти казвам, толкова голямо, че човек остава с впечатлението, че всеки момент превъзходителството ще се ядоса  и ще ни зачеластри с гьостерицата по непослушните балкански гърбини. Щото нямаме реален напредък, разбираш ли, пък и купуваме само руски продукт. Ми като няма друг какво, да не внасяме руски газ и нефт, само и само де не строшим хатъра на генерал-губернатора?
Защото Уорлик се държи точно като такъв. Като класически съветски посланик в държава от съветския блок. Следейки изявите му, имам чувството, че СССР е победил в студената война. Зад цялата клиширана и натрапчива загриженост прозира бруталното поведение на сюзерена спрямо васала. На генерал-губернатора спрямо поверената му колония. Но пък и защо ли да си прави труда да се прикрива в държава, в която министър-председателят се гордее, че го наричат „човека на ЦРУ“. И чиято външна политика се определя не в столицата й, а във Вашингтон. Много жалко за нас, българите. След 20 години отново стигнахме там, където бяхме. Само вместо СССР си имаме САЩ.
9 юли 2010