„Дневен Труд”: Скопие и София мълчат за осъден българин

В края на миналия месец до държавното ръководство на България беше изпратена петиция под наслова „Справедливост за Мирослав“. Става дума за Мирослав Ризински, гражданин както на БЮРМ, така и на България. Той е осъден в Македония, защото бил взел 6000 евро подкуп.
Ризински е един от членовете на ръководството на Българския културен клуб-Скопие (БККС). За активната си дейност за съхраняване на българското културно-историческо наследство беше неотдавна удостоен с български орден по повод 100-ната годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. Проблемите му почват, след като през януари 2007 г. македонски вандали атакуваха българи в Скопие, сред които и Ризински, искащи да почетат паметта на Мара Бунева (активистка на ВМРО, самоубила се, след като е застреляла сръбски полицейски управител на Скопие, който се гаврел с българите – б.р.). В края на август държавниците на България – президентът, премиерът, председателката на Народното събрание и външният ни министър, получиха петиция под наслов “Справедливост за Мирослав!”. Става дума за Мирослав Ризински, който вече две години гние в скопския зандан “Шутка”.
Историята Мирослав Ризински получава българско гражданство през 2003 г. Още след разпадането на Титова Югославия почва да работи за опазване на българското културно-историческо наследство в страната. През януари 2007 г. е една от мишените на македонски биячи, които атакуваха скромната церемония по почитане паметта на българката Мара Бунева пред паметната й плоча в Скопие. През септември с.г. той бе на конвенцията на Македонската патриотична организация (МПО) в Детройт, където се среща и със сестрата на Мара – попадията Вера Бунева Николова. След завръщането му започва неговото ходене по мъките, зад което прозира ръката на спецслужбите на БЮРМ, действащи по тертипа на югоучителите си от УДБА.
Постановката В кафене в Скопие Блажо Георгиев от сдружението “Фермер”, поставя на масата на Мирослав плик с 6000 евро. Парите били, за да се ускори даването на 25 000 евро от Бюрото за стопански неразвити райони, в което работел Ризински, за завършване на одобрен проект. Секунди по-късно в заведението нахлуват полицаи, с оръжие принуждават Мирослав да вземе плика – за да остави отпечатъци, и го отвеждат в офиса му. Където “се случва” официалният му арест. Според македонските медии от 2007 г. арестът е извършен в заведението, не в офиса. На Ризински му е отказано пускане под гаранция, тъй като има и българско гражданство и можел да се укрие. По време на предаването на подкупа Георгиев бил разследван за финансови машинации във “Фермер”. През 2008 г. Мирослав получава 3,5 г. затвор след обжалване на всички инстанции. Тезата на защитата на осъдения е, че става дума за постановка. И че присъдите са издадени само върху показанията на Георгиев. Така се налага схемата, че когато в протоколите на македонската съдебна система влезе определението “и български гражданин”, нещата зациклят.
“Правосъдие” по вардарски Така стана и с движението “Радко” през 2000 г. Тогава след провокация на трима македонци Йован Стояновски и Александър Маркоски бяха осъдени. Да си припомняме ли и случаите със Спаска Митрова, чиято щерка Сузана бе открадната от съда в Гевгелия и подарена на бащата ? Или пък на Драги Карев от Велес, който бе и е тормозен за това, че е издигнал в двора на дома си паметник на Тодор Александров? В края на декември 2009 г. посолството ни в Скопие е поискало Ризински да бъде трансфериран, за да излежи присъдата си у нас. Отговор оттогава няма. “Случаят се разглежда. До няколко дни външното министерство ще излезе с позиция по въпроса”, заяви вчера говорителката на ведомството Весела Чернева. От президентството посочиха, че са запознати със случая “Ризински”. До вчера на организаторите на подписката, сред които са бившите шефове на Агенцията за българите в чужбина Пламен Павлов, Райна Манджукова, председателят на Атлантическия клуб Любомир Иванов, журналистът Бойко Василев, е отговорила единствено Главна прокуратура. Марян Ризински: Все едно чистачка в банка да гарантира кредит “Такова обвинение в нормална, демократична и съдебно-правна държава не би могло да има”, заяви пред “Труд” Марян, братът на Мирослав Ризински. Това е все едно да обвиниш чистачка в банка, която няма никакви пълномощия, освен да върти парцала, че е поискала подкуп, за да уреди кредит или да пере пари. По думите на Марян брат му е бил обикновен държавен служител в Бюрото за слабо развити региони. Обвинен е от сектора на прокуратурата, който се занимава с организираната престъпност. Според законите на Македония не може да има организирана престъпна група, ако в нея участват по-малко от трима души. Мирослав бе осъден заедно със Зуди Джелили, който бе кандидат за президент от ДПА. “Т.е. двама души бяха осъдени за организирана престъпност, но прокурори и съдии не казват кой е третият и има ли такъв.” “Миналата година брат ми изпрати молба до министъра на правосъдието на Македония г-н Маневски да доизлежи присъдата си в български затвор. Отговор няма”, казва Марян. И допълва, че именно съпругата на министър Маневски – Филимена Маневска, е осъдила на втора инстанция Мирослав. “От декември 2009 г. македонското правосъдно министерство тенденциозно протака трансфера на брат ми в България”, добавя Марян. И посочва, че нито един от добре организираната група хулигани, атакувала панихидата пред плочата на Мара Бунева на 13 януари 2007, не е бил осъден. “Непрекъснато слушаме за добросъседски отношения и че правосъдните институции у нас ще реформират системата. За съжаление при случаи като този с брат ми нещата не са точно такива и има наличие на политическа намеса, тенденциозност и двойни стандарти. Надявам се институциите в Скопие ще започнат да гледат обективно на случая с брат ми.”
1 септември 2010
Пълен текст