Петрова: Липсата на икономическа перспектива извън големите градове се задълбочава

По време на срещи и разговори с членове и симпатизанти на ВМРО, които проведох през лятото в различни градове от страната, получих редица сигнали за нарушения на трудовите права. Сред основните проблеми на българина, живеещ в малките населени места, са и безработицата, и лошите условия на труд.
Това разказва в личната си страница народният представител от Патриотичния фронт и председател на Националната женска организация на ВМРО Султанка Петрова.
Целият коментар продължава така:
Хората споделят, че заплатите често са договорени между различните фирми, т.е. предлага им се минималната за страната, като така работникът няма алтернатива. Именно затова младите хора и професионално подготвените кадри търсят своята реализация в големия град или в чужбина. Пречката за развитието на икономиката на страната се корени най-вече в липсата на конкуренция и мотивация от страна на работодателите да стимулират добрите работници с по-високи заплати, обучение и професионално развитие. Липсва желание за модернизиране на производствата, въвеждане на нови технологии и иновации.
Масово работещите в малките градове получават минимална работна заплата, а в много случаи работодателите, превърнали се в робовладелци, не плащат с месеци дължимите жълти стотинки на работниците. На кой да се оплачат и кой ще ги чуе? Често от фирмата се държат арогантно, властнически и злоупотребяват с достойнството на хората. Дерибействайки, открито заявяват своето нетолерантно поведение, като заплашват, че за това работно място чакат много на вратата. Работниците се разписват на хвърчащи листчета, че са получили минималната работна заплата без да има възможност да проверят направените месечни удръжки, дори не могат да разберат защо получават тази сума като крайна. Ако все пак си позволят да питат – биват ругани, овиквани и най-често уволнени.
Част от работещите споделят, че при спечелени проекти по европейски програми за професионално развитие и добиване нива на квалификация обученията се отчитат като проведени само на хартия, за да се усвоят парите.
Преди няколко месеца социалният министър г-н Калфин обяви, че хора от цели райони в страната живеят единствено на социални помощи. Това демотивира безработните да търсят работа, защото заплатите са ниски, а те предпочитат да не работят. Още повече, че голяма част от тези хора получават помощи в по-голям размер от минималната работна заплата за страната.
Време е да се противопоставим на безотговорността на държавата що се касае до условията на трудовия пазар и злоупотребата с обезщетения.
Всеки, който работи, трябва да бъде поощряван, мотивиран и подпомаган. Да има възможност професионално да израства и да се развива. Трябва да намерим начин групата на работещите бедни да намалява, а същевременно да мотивираме безработните да намират своето професионално поприще. Недопустимо е работещите българи да бъдат обречени на бедност и мизерия. Около 35% от нацията ни живее в материални лишения. Не може да прави дългосрочни планове, да планира закупуване на дом, създаване на семейство, сдобиване с деца, нова работа, т.е. няма възможност да реализира плановете си за по-добре устроен живот.
Младите хора трябва да мечтаят, да имат цел в живота и да се стремят към нея. Затова си мисля, че не може да развиваме икономика на базата на тези ниски заплати и лоши условия на труд. Без да съм икономист мога категорично да заявя – трябва да се инвестира в нови производства, да расте конкуренцията, да се развиват и внедряват нови технологии, а работодателят да бъде отговорен към работниците си.
Днес трябва да осъзнаем, че сме пред голямо бедствие, което трябва спешно да се овладее. Липсата на икономическа перспектива извън големите градове все повече се задълбочава. Наша е отговорността да мислим за бедността на народа и да предложим спешни решения на проблема.
Българинът иска справедливост. Нагледа се и се наслуша на лъжи и измами.
Трябва да работим усърдно в тази посока, защото всеки ден млади образовани българи, владеещи няколко чужди езика, завършили две и повече висши образования, които не искат да работят на минимална работна заплата, напускат България, за да търсят реализация в чужбина. Нека им дадем шанс да живеят и работят с достойнство в Родина си!