Ако Темида е сляпа, то законодателят е напълно неориентиран и глух за обществените проблеми, написа във Фейсбук общинският съветник от ВМРО в Столичния общински съвет Карлос Контрера. Той обяснява защо:
В контекста на острия обществен дебат, във връзка със зверството, извършено над 18-годишното момиче от Стара Загора, довел до спешни законодателни промени (писани панически, на коляно, непрецизни и по-скоро за отбиване на номера), искам да повдигна и друг много сериозен обществен проблем.
Насилието и психическият тормоз в условията на етажна собственост е съществен проблем и засяга цялата страна. Само в рамките на няколко месеца в края на миналата и началото на тази година, станахме свидетели на две убийства, породени от подобни влошени междусъседски взаимоотношения, които не са взети под внимание от органите реда – МВР и прокуратурата, въпреки подаваните от жертвите сигнали. Понякога го наричам домашен тероризъм…
Смисълът на Закона за защита от домашно насилие е насочен към защита и превенция за насилие в семейството (като понятие, залегнало в Конституцията на Р България), съжителство на семейни начала, съгласно Семейния кодекс, както и родство по пряка линия. Той обаче не може и не бива да обхваща произволен кръг от казуси, някои от които много далеч от понятието дом, семейство, семейни отношения. Ще има ли обаче законодателни промени, даващи възможност за отваряне на „ветрилото“ на дефиниране и тълкувание и в посока на съжителство в етажна собственост (без интимна връзка – съседство)?
Междусъседските разпри, ескалиращи понякога до различни степени на насилие, системно се неглижират от институциите. Законът за етажната собственост вменява на общините да бъдат контрольор, арбитър и съдник на лоши междусъседски отношения дотолкова, доколкото до нас се изпращат жалби и сигнали по актове на ОС на ЕС, както и за битови неразбории. Общината не е правораздавателен орган. Ние можем, в рамките на съответния казус и съответния закон, да издадем актове и предписания. И правомощията ни се изчерпват до тук. Години наред като общински съветник съм се занимавал със всякакви казуси – от психично болни съседи, които подлудяват всички, през алкохолици и наркомани, които тормозят с години цели блокове, през агресивни съседи, непукисти, рушители на собственост, нагли и безхаберни общински наематели и прочие. В повечето случаи накрая институционалния отговор е „търсете си правата в съда“ (по гражданския ред). Знаем, че някои от тези ситуации завършват фатално, други се разминават със сбивания или побои, трети с паническо напускане на жилищата и гетоизиране на входа или блока.
Ето защо предлагам при отваряне на Закона за домашното насилие и включването на института на интимна връзка без съжителство да се отвори и темата за съжителство под „един покрив“, в условията на ЕС, без интимна връзка. Случаите на психическо и физическо насилие в тази хипотеза са много по-чести и сериозни и водят нерядко не само до физическо нараняване, но и до убийство на жертвите. Ролята на държавата е да въведе ред, да го поддържа, да осигури сигурност и спокойствие на своите граждани. Назрял е моментът и за този дебат (за етажната собственост), колкото и да е неприятен и тежък.
