Автор: Алекс Петков, член на Младежката организация на ВМРО в София
Изминаха десет дни от поредния кървав атентат в Европа. Самоубийствените взривове на летище „Завентем“ и на метростанция „Малбек“ в Брюксел отнеха живота на повече от тридесет души, над двеста бяха ранени, а цяла Европа отново изтръпна от ужас. Въпреки множеството сигнали и доказателтства, предоставени от чужди разузнавателни служби, въпреки Париж, който трябваше да послужи за урок, че европейските власти не са достатъчно подготвени да реагират при заплахи за терористично нападение над цивилни обекти, и въпреки всеобщата нагласа, че това беше въпрос на време, поредният атентат на джихадисти срещу Европа се случи.
Причините за атентата и действията или по-скоро бездействията на белгийските служби са тема, по която може да се говори много, но не тя е най-важна в момента. Най-важното е да се отърсим от заблудите, с които живяхме години наред и да осъзнаем, че Европа, такава каквато е в момента, не може да съществува повече. На всички е ясно, че западното общество, към което ние принадлежим, е изправено пред огромно предизвикателство и има нужда от промяна. Атентатът в Брюксел само ни напомни, че не разполагаме с много време за да направим тази промяна.
Непосредствено след внезапните нападения онези, които позволиха Европа да се превърне в бойно поле, бяха необичайно тихи и като че ли не знаеха как да реагират и какво да кажат. Някои от тях дори промениха риториката си и започнаха да признават истинските причини за ситуацията, в която се намираме в момента. А тя може да се опише само с една дума – война. Да, ако някой все още не е разбрал, намираме се във война, но за това малко по-късно. След като се отърсиха от шока обаче онези политици, партии, организации и всякакви либерални псевдоинтелектуалци, които допуснаха Западна Европа да заприлича на Близкия Изток, отново се настаниха комфортно в медийното пространство и започнаха да повтарят до болка познатите си лозунги за солидарност, толерантност и всякакви други либерални глупости. Един подир друг започнаха още по-уверено да обясняват как терористите имали за цел да ни разединят и да ни заразят със страх, паника и всякакви други страшни чувства. Как ние трябвало да бъдем силни, да не изпитваме гняв към клетите мюсюлмани и т.н. Познатото отпреди няколко месеца „Терорът няма религия“ с френски акцент отново заля социалните мрежи, този път в комбинация с белгийското знаме.
Истината обаче е, че терорът има религия. И тази религия е радикалният ислям. Същият този радикален ислям, който масово се проповядва в стотиците ислямски гета из цяла Европа. Същият този радикален ислям, по който се увличат все повече и повече млади мюсюлмани, явно отказвайки да бъдат интегрирани и приобщени към обществото, в което живеят, на пук на всички либерални политики и опити за криво разбрана толерантност. Да, радикалният ислям се различава коренно от обикновения ислям, но това не означава, че той не съществува. Факт е, че не всеки мюсюлманин е терорист, но също така е факт, че почти всеки терорист е радикално настроен фанатик, готов да се взриви в името на това да отиде в рая при обещаните му седемдесет и две девици, които може да бъдете сигурни, че не са му обещани в Библията. И точно това е най-големият проблем. Нищо, че всеки взривил се терорист в Европа, а и не само, го прави с вик „Алах Акбар“, нищо че Ал-Кайда, Боко Харам, ДАЕШ и всякакви други терористични организации извършват зверства и кланета в името на пророка, а не в името на Христос или Буда, под знаме с полумесец, а не с кръст или друг религиозен символ. За либералите обаче тероризмът продължава да няма религия. Същите тези либерали, чиито политики и идеи за „мултикултурализъм“ допринесоха за маргинализирането на огромни мюсюлмански общности навсякъде из Стария континент, и без които днес нямаше да има Париж, Брюксел и Je suis Charlie.
Време е управляващите политици и партии да си отворят очите и да приемат, че тероризмът върви ръка за ръка с исляма, онзи гадния радикален ислям, който учи, че срещу неверниците трябва да се води джихад. Време е да признаят също, че бежанската вълна има пряка връзка със зачестилите терористични атаки и че нелегалните имигранти задълбочават проблемите ни. Време е да признаят, че опитите за интеграция на мюсюлманските общности в Европа са се провалили и че в страните ни е пълно с ислямски гета, където законите са различни от нашите и там хората предпочитат шериат и фундаментален ислям, а не европейските ценности и начин на живот. Гета, в които хората отказват да се интегрират в нашето общество, не защото не сме им дали тази възможност, а защото те самите не искат. Време е също така да признаят, че толерантността трябва да е взаимна, и че е невъзможно да сме толерантни към общества и етноси, които не са толерантни към нас.
Днес нашите лидери трябва да бъдат по-малко либерали и повече европейци, защото, както вече споменах, Европа е във война, война, която се води по бруталния и ужасяващ начин на ислямските терористи, чиято единствена цел е да избиват колкото се може повече, а не да всяват страх и паника, както се опитват да ни внушат някои хора. Защото така пише в Корана. Тази война не може да бъде спечелена със солидарност и отворени обятия към всички, просто защото голяма част от тези „всички“ ще ни отвърнат с бомби и терор. Единственото, за което са прави либерално мислещите е, че трябва да сме единни пред заплахата. Войната за Европа може да бъде спечелена с единство и сила, а Европа е силна, когато е консервативна.
