Наръчник за охрана на границата ни

Коментар на Теодор Бординяшки, член на ВМРО – Бургас
Преди ден се появи новината, че правителството ще отдели около 5 милиона лева за изграждане на метална ограда по границата с дължина 30 км в района на Елхово. Поредното странно хрумване в нашата странна страна. Защото сега се оказа необходимо да харчим парите на работещите българи за… нещо, което допреди няколко години съществуваше и функционираше.
Няма логичен отговор или поне никой не може да го даде. Според мен е само част от плана за унищожението на България – редовната поява на шап по животните, тяхното изтребление, което води след себе си и миграция на и без това малкото останало трудоспособно население от Странджа към градовете.
Другата отрицателна черта на това действие – безпроблемно навлизане на наша територия на всякакви съмнителни елементи.
Да се върнем към милионите, които ще бъдат изхарчени за поредното безумие. A е безумие, защото ако поддържахме съоръжението по границата, нямаше да сме в тази ситуация. Пореден пример за това, че сме добри в унищожението. Не визирам просто мрежата, а унищожението на нашето Отечество.
Забележете, новата ограда няма да има за цел да спре имигрантите, а да ги накара да минават само през определено място – около Свиленград! Има логика, г-н министър!Така трябва да бъде!
В качеството си на гражданин на България осъзнавам, че не е добре да пилеем пари за обход на границата. Предлагам всеки ден от 10.00 до 14.00 ч. автобуси да чакат имигрантите на Лесово и Капитан Андреево, микробуси на Малко Търново и в района на Средец (имайки предвид терена там). Дори предлагам да изпратим транспорт до турско-сирийската граница!
Защо не, господа управляващи? Защо не, другарю президент, вие казахте, че сме гостоприемни, само пропуснахте да отбележите кога точно от отвъд океана Ви инструктираха… Плевненлиев е добре настроен към всички имигранти, той е добър човек, вероятно защото и той е спал по пейките в Германия.Това последното е шега, разбира се.
Всеки говори за бежанците, но малцина повдигнаха въпроса как успяват да минат цяла Турция безпрепятствено – разбира се, с помощта на турските служби, всички го знаят, но никой не смее да говори – все пак американският голям брат не е разрешил. Нека не се сърдим на управляващите, турските граничари просто са обърнали гръб, спазват политиката на Анкара, а ние продължаваме да сме гостоприемни по заръка на другаря президент и хората в правителството.
Е,добри сме си ние българите, дано предадем добротата си и на пришълците – че и те така да се отнасят с нас след 30-40 години. Нали тогава ще сме малцинство, освен ако не си купим къща в Гърция, Америка или някъде другаде.
Но да оставим президента – той си има грижа, някакви техпаркове, центрове иска да открива, или нещо, което звучи по тоя начин. Ние не го разбрахме – имаме други грижи, а именно да оцелеем на това място, наречено България, нашето отечество, за което загинаха стотици хиляди… Но и това не е важно, нали управляващите са потомци на интернационалисти, нека мислим глобално.
Струва ми се все още имаме време, уважаеми сънародници -време да оцелеем като нация. Ако пък  не успеем – и инките, и маите са изчезнали, нека мислим глобално.
Връщайки се към заглавието, искам да отбележа, че единственият начин за справяне със ситуацията, е охрана на държавната граница, така както се охраняваше преди – с работещи съоръжения и недопускане на имигранти. Което означава войник до войника или полицай до полицая на всеки 200 метра. Ако трябва и команда кръгом на всички без визи – в противен случай скоро ние ще се съобразяваме с нашите гости.
Друга идея е да натоварим имигрантите на едни играчки, мисля, че “Спартак” се казваше самолетът, и да ги изпратим в Америка – все пак тя е в основата на тези конфликти. Така де, нека не говорим само за демокрация, а да я покажем на хората от Африка и Азия.
И друга идея имам – да покажем, че сме народ, а не стадо, да помогнем от хуманитарна гледна точка на известен брой сирийци и да спрем да се кланяме на Америка, ЕС, Русия, Турция. Да си изберем истински политици, които да знаят как се прави външна политика. Такива, които не са на отчет някъде в Белия дом, Анкара, Брюксел или Москва.
Дано успеем, от нас зависи.