Чувството за дълг и чест трябва да бъде съхранено и сред бъдещите поколения
Не говорим за изграждане на милитаризирано общество, а за събуждане на интереса
Усвояване на знания и умения, свързани със защитата на родината, както и запознаване с гражданско-военните отношения: това са част от нещата, които от следващата година ще изучават учениците в 10 и 11 клас.
Новото военно обучение ще бъде в рамките на 5 часа, предвиждат промени в обществена наредба, публикувана за обществено обсъждане.
Пропаганда или необходимост?
Радио Видин потърси за коментар члена на ръководството на ВМРО Красимир Богданов, историк от Враца и дългогодишен учител по предмета.
Радио ВИДИН: Гледните точки в обществото са две. От една страна, хората определят обучението като соцпропаганда. От друга страна, някои твърдят, че ще повишим националното самочувствие на децата.
Красимир БОГДАНОВ: Определено в българското общество беше неглижирано военното обучение и възпитание през последните 30 години. Не казвам, че трябва изграждаме милитаризирано общество, но една държава не може да съществува без собствени въоръжени сили. Фактът, че поне допреди 4-5 години интересът към българската армия не беше много засилен, но предприеха се определени действия като кампанията „Бъди войник“ на Министерството на отбраната, въведоха се специални конкурси, по които кандидатстваха отделни учебни заведения по проекти и бяха насочени към военната подготовка, към изучаването на военната история на нашата държава и армия. Имаха определени резултати. Това, което в момента е обсъждано в обществото пространство, като засилване на военното обучение в училище и то не само с теоретична част както беше преди, но да има и приложна дейност, свързана с работата на терен, с посещаване на военните поделения, със стрелба, дори да ги наречем чисто атрактивни методи, но ще повишат интереса на младите хора и първо те ще имат една военна грамотност и съм убеден, че част от тях ще засилят желанието си да се включат и в редовете на българската армия. Мисля, че без една подкрепа на държавата и създаването на една подходяща и приятна за младите хора форма, то трудно ще съхраним въоръжените си сили, които без друго не са толкова големи.
Радио ВИДИН: Случващото в Украйна показва, че има голяма полза, огромно значение от националното самосъзнание.
Красимир БОГДАНОВ: Няма никакво съмнение в това. Армията винаги е била един от стожерите на българското самосъзнание и на националното самочувствие. Дори сега в трудни моменти или по време на празници и бележити дати, ние задължително се връщаме към историята и към някои от славните победи на българската армия в Сръбско-българската война, превземането на Одрин, боевете при Дойран, това са събития, които няма как да бъдат обезличени, да не бъдат запазени като спомен и повод да се гордеем с това, че сме българи. От тази гледна точка – не само това, което се случва на няколкостотин километра от нас, е важно, но младите хора трябва да знаят, че едно от задълженията на момчетата поне е да пазят Родината, да я защитават. Ние така бяхме възпитавани преди, макар и в други времена. Тези, които сме преминали през редовете на българската армия, и до днес знаем какво означава дълг и чест към родината. Това чувство трябва да бъде съхранено и за бъдещите поколения.
Радио ВИДИН: Без значение дали е правилно или не това обучение да бъде въведено, звучи и като отбиване на номера. Пет часа в училище са буквално нищо.
Красимир БОГДАНОВ: Напълно съгласен съм. В последните няколко години бяха правени опити да се вкара военното обучение в училище в една доста по-разширена форма, но пък, от друга страна, приемам и мнението, че нашето образование не е военизирано, но поне начална военна подготовка или това, което става сега, нека бъде една положителна стъпка в тази посока, за да може да се получи по-голяма задълбоченост на познанието и събуждането на интереса. Аз се радвам, че в последните години самата българска армия и Министерството на отбраната като че ли разчупиха шаблона и започнаха да се провеждат дни на отворените врати във военни поделения, показват се на млади хора и ученици въоръжение и съответните бронирани машини, военна техника, стрелково оръжие. Имам впечатление от такива събития. Младите хора излизат с обогатени впечатления и с малко повече нахъсаност и самочувствие. Отиват скептично, а се връщат удовлетворени, че са видели нещо ново. Тези непрекъснати безконечни приказки, че България няма армия, че в момента въоръжените сили не представляват сериозна отбранителна сила, се опровергават. Това е правилната посока: първо да събудим интереса, а след това да очакваме от младите да защитават Родината и да постъпят в армията.
Радио ВИДИН: В момента военното обучение също би трябвало да е застъпено в часа на класа. В наредбата за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование е зададено разпределение на темите и минималния брой задължителни часове, което следва да се обсъждат в часа на класа. В 9 и 10 клас и сега има тема „военно обучение и защита на родината“.
Красимир БОГДАНОВ: Има го формално като задължение в тези часове, наред с безопасността на движението, с различни други мерки, които се обсъждат в този час, но това, което беше до момента – не е достатъчно и сега разработена тази програма, доста по-отговорно и задълбочено ми се струва, че има своето място. Аз се надявам – да бъде първата крачка, но впоследствие това обучение да бъде разширено. Аз не мога да приема становища, които чета в социалните мрежи: едва ли не това, което в момента се предлага, е свързано с някакви милитаристични български действия, с войната в Украйна и едва ли не тези млади хора ще бъдат готвени да станат пушечно месо. Няма уважаваща себе си страна в ЕС и в света, която да няма собствени въоръжени сили и да не полага грижи за тях. В много от страните, включително в ЕС, все още има наборна армия. Така е при съседна Гърция. Дори ние да не стигнем до този вариант, едно събуждане на интереса и желанието ще е изключително полезно. Самите те ще направят избор дали ще бъдат войници или не.
Аудио >>>
