Паметникът на загиналите във войните за национално обединение е изработен от Димитър Антов
С отслужена панихида за успокоение на душите на загиналите от архиерейският наместник на Кюстендилска духовна околия архимандрит Исаак на Илинден в с. Радловци (общ. Кюстендил) беше тържествено открита паметната плоча с имената на 25-имата загинали местни жители във войните за национално обединение на България.
Идеята за паметника, споделена от кмета на селото Цветанка Кьосева с областният председател на ВМРО Кюстендил Георги Петров, бе подета и бързо реализирана.
Самият паметник е изработен от общинския съветник от ВМРО в Столичния общински съвет Димитър Антов – както го представи Георги Петров „Голям родолюбец с голямо сърце“, и беше дарена от ВМРО на Радловци.
Директорът на Регионалния исторически музей – Кюстендил Валентин Дебочички разказа на присъстващите за сраженията и битките, в които са участвали местните.
Гост на събитието беше и съпредседателят на ВМРО Александър Сиди, който поздрави жителите и гостите с техния празник, както и за прекрасната идея за поставянето на паметната плоча с имената на хората, дали живота си за една обединена и свободна България.
На откриването присъстваха и наследници на някои от загиналите, които със сълзи в очите разказваха за спомените си и благодариха на ВМРО за уважението към техните близки.
А съпредседателят на ВМРО Александър Сиди свърза събитията преди 119 години от Илинденско-Преображенското въстание със сложния момент по българо-северномакедонските взаимоотношения днес:
Тези хора зад мен, изписани на тази плоча, не са умирали за друго, умирали са за единното и неделимо българско отечество, което включва в себе си Мизия, Тракия и Македония и нищо по-малко от това. И всъщност днес можем да кажем, че 119 години след славното Илинденско въстание хората оттатък границата много държат то да остане само Илинденско. Ще кажа, че то се казва Илинденско-Преображенско-Кръстовденско въстание. За тях ще кажа, че онези, които вдигнаха въстанието в Крушево, искаха едно простичко нещо – да живеят свободно като българи в собствените си земи. Защото Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание е въстание на българите, все още поробени в тогавашната Османска империя – българите от Македония и българите от Тракия. И това трябва да разказваме на децата си.
