БОЯН ЧУКОВ, специално за СТАНДАРТ
Подводните камъни в региона са голямото предизвикателство за дипломацията ни Посочи кои 6 държави счита за бъдещи членове на ЕС
Германският канцлер Ангела Меркел след среща в понеделник (13 септември) със сръбския президент Александър Вучич заяви: „Знам, че има мнение, че процесът на европейска интеграция върви бавно… Виждаме обаче резултати и напредък. Всички държави, членки на ЕС, трябва да имат предвид, че има голям геостратегически интерес от приемането на всички тези страни от Западните Балкани в ЕС“. Ангела Меркел заяви кои шест държави в региона счита за бъдещи членове на ЕС. Това са Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Северна Македония, Черна гора и Косово, но добави, че тези страни „имат да извървят дълъг път, за да станат членове на Европейския съюз“. Ангела Меркел акцентира върху значението на Берлинския процес за европейската интеграция на остатъците от бивша Югославия, която днес се нарича Западни Балкани, с цел към групата държави да се включи и Албания. Ако поставим изказването на Ангела Меркел в контекста на глобалните геополитически промени в света и острата надпревара между глобалните и регионални фактори на Балканите, то нейният наратив по-ясно казано звучи така: Изискването за членство към определени държави на балканския полуостров предполага стриктно изпълнение на всички предпоставки. Последните налагат преминаване през стандартна процедура на всички страни членки. Но това вече е от второстепенно значение, докато присъединяването на тези държави към ЕС е приоритетно. Скопие на първо четене може да ликува. Но само на първо. Германският канцлер подчерта, че има „дълъг път да извървят кандидатите…“. Правителството в Скопие веднага отреагира, даде крачка назад и обяви: „Единственото актуално предложение за разрешаване на спора с България е португалското“. Но това не е всичко. Албанска телевизия пусна таен документ (нон-пейпър) за спора София-Скопие. В него
Северна Македония вписва българския народ в Конституцията
Но както е известно „нон-пейпър“ е като да ти препоръчат нещо, което е само благопожелание, без задължение императивно да се изпълни каквото и да е. Сега, нали е ясно, че отново ще се появят по медиите „експерти“ от български НПО-та, които се финансират от германски фондации, да ни обясняват, че трябва да свалим ветото и нашите македонски братя да влязат в ЕС без да поемат никакви ангажименти по отношение на кражбите на българската идентичност и история. Това, разбира се, няма как да се случи, ако всички политически партии в България застанат единни зад нашата „Рамкова позиция относно разширяване на ЕС и процеса на стабилизиране и асоцииране: Република Северна Македония и Албания“.
Добър предизборен тест за всички партии
които ще участват в предстоящите парламентарни избори. Ангела Меркел е на обиколка тези дни в Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Косово. Но ако бъдем откровени, интегрирането на Западните Балкани в ЕС зависи най-вече от нерешените проблеми между Прищина и Белград. Както и усложнената обстановка около Република Сръбска. А не толкова от спора между София и Скопие, който с повече разбиране от северомакедонците може да се разреши незабавно. Още повече, че на Зоран Заев му е ясно, че е по наследство българин от Струмица, но е принуден пак по наследство да „пее сръбска чалга“. Ангела Меркел непосредствено преди оттеглянето си от поста канцлер на Германия още веднъж доказа, че тя преследва в ЕС преди всичко германските национални интереси. А ние какво си мислехме? Нима Ангела Меркел в този момент ще се съобрази с прегръдките, целувките и дружбата с нейния приятел Бойко от София?
Какви последствия ще имат думите на Меркел?
Много зависи от позицията на бъдещия канцлер по отношение на Западните Балкани. Зависи и от отношенията на Берлин с Лондон и Анкара, която е в британската орбита. Русия и Китай си имат на Балканите свои собствени геостратегии, които не са в конфликт, но не са и в тотална синергия. САЩ делегираха правата на Германия като техен представител. Определено германските национални интереси налагат постоянно разширяване на ЕС. По този начин германската икономика „диша“ равномерно. И това е логично. Когато една мощна икономика като германската се прегърне с една слаба икономика като например, с албанската, то последната се задушава, а първата получава нови пазари за износ на своите услуги и стоки. Това в България го наблюдаваме вече години наред. Колкото и парадоксално да звучи, Германия днес се явява комисионер на България даже при вноса на работници от Виетнам. Германия желае на всяка цена да включи земите на бивша Югославия и Албания в така наречения „германски свят“. България има свои собствени национални интереси, които не съвпадат на 100% с американските, руските, китайските, британските, турските, германските и други. София трябва да защитава своите национални интереси, като се съобразява с противоречията между глобалните и регионални фактори, които в момента водят битка за влияние в нашия регион. Необходимо е българската дипломация професионално да лавира между тях и да избягва „подводните камъни“.
Битката между Великобритания и Германия за влияние на Стария континент
навлиза в по-остра фаза. Британците се опитаха да организират със същите балкански актьори нещо подобно на Берлинския процес в Лондон. За международната общност остана скрит през 2013 г. огромния сблъсък между Лондон и Вашингтон. В същата година над 100 агенти на Сикрет сървис, елитно подразделение на Министерството за вътрешна сигурност, а преди това близо 50 години в състава на министерството на финансите, внезапно посетиха Британските Вирджински острови. Търсеха скрити от данъчно облагане пари. По стечение на обстоятелствата островите се оказаха не само задморска територия на Обединеното кралство, но и най-голямата офшорка в света. По официални данни там са настанени комфортно 40% от всички световни офшорни компании. Проблемът е, че тази земя и другите короновани земи се управляват последните 70 години директно от Елизабет II. А офшорните активи, които възлизат на десетки трилиони долари се въртят за благото и под ръководството на Нейно Величество. Едва ли Елизабет II е останала очарована от каубойския грабеж. Съгласно някои слухове, това е причината за отказа на Лондон бъде „окончателно решен сирийския въпрос“, а Башар Асад да остане само неприятен спомен.
Дразгите между янките и британците
си проличаха и при оттеглянето на САЩ от Афганистан. Премиерът Борис Джонсън отправи нелицеприятна критика към решението на Джо Байдън. Този скок на янките преди осем години върху собствеността на Нейно Величество, съгласно същите слухове, доведе до това в Белия дом да се настани синът на бившата британска поданичка Мери Ан Маклауд, който се казва Доналд Джон Тръмп. Важна крачка на Лондон за защита на своите активи стана Brexit. Великобритания напусна ЕС по следната много ясна причина: Брюксел планира още през 2015 г. промяна във финансовите правила в Евросъюза, които от 2020 г. трябваше да се разпространят върху парите на Обединеното Кралство и върху авоарите на самата кралица. Когато казваме ЕС, разбираме Германия. Когато казваме Германия, разбираме ЕС. Някой може ли да си представи как Елизабет II се допитва до германците как да се разпорежда и с кого да дели своите трилиони. Нейно Величество да се лиши от пълната свобода да управлява безконтролно своите авоари? Не е много далновидно да се подценява Обединеното Кралство. По заповед на Нейно Величество през март 2021 г. премиерът Борис Джонсън представи Комплексен обзор на сигурността, отбраната, развитието и външната политика в периода до 2031 година, наречен „Глобална Британия в епохата на конкуренция“. В документа е посочено, че Британия е „европейска страна с глобални интереси и с открита икономика, освен това е морска търговска нация с голяма диаспора“. Лондон се опитва да преформатира това, което ние наричаме колективен Запад, като излезе на първи план. Британците предложиха вместо овехтялата G-7 да бъде създаден „пул на 10-те водещи демокрации в света“ или D-10. Към G-7 Лондон предвижда да се присъединят Австралия, Индия и Южна Корея. Реално в D-10 ще се окажат минимум четири страни от Британската общност (Общност на нациите). Освен Британия това са Канада, Австралия и Индия. Да не говорим, че ако се присъедини и ЮАР ще станат пет държави под короната на Елизабет II. Да напомня! Британската общност се състои от 54 държави с население над 2,5 млрд. жители и 20% от световния БВП (номинален). Освен това за сведение на София
съседна Турция е по-скоро в орбитата на Великобритания
а не на САЩ. Това е факт, който е от голямо значение за всички балкански страни. Краткият анализ на отношенията в първа геополитическа лига бе необходим, за да ни е ясно на кои глобални и регионални фактори можем да разчитаме на подкрепа в спора ни със Скопие. Реално в този момент ситуационни съюзници за Македония могат да ни бъдат Лондон и Анкара. Британците и турците не са заинтересовани в усилването на ЕС. Влизането на шестте бивши югославски републики в Евросъюза ще ги завърти плътно в орбитата на Германия. Ще ги отдалечи от Великобритания и Турция. Руснаците са плътно зад сърбите и великосръбските амбиции, които подхранват мощно македонизма, еманация на патологичната българофобия. Топката е в нашето поле. Ако имаме умения и професионализъм ще я отиграем добре. Опасявам се, че при това състояния на българската държавност ще си вкараме поредния авготол.