Красимир Каракачанов, почетен председател на ВМРО, бивш вицепремиер и министър на отбраната, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” на 23 юни, 18.10 ч.
Красимир Каракачанов: Разумната гледна точка е нашите политици да се държат не като слуги на западните си господари, а да се държат като български държавници, като мъже, поне малко мъжки характер да показват, а не постоянно да се чупят в кръста и да се чудят как да се подмажат на поредния си началник. Като казвам поредния си началник, не е мой патент този израз – помните бившия премиер Борисов, който каза: „А моля Ви се, аз имам началници в Брюксел“. Според мен, разбира се, всеки един български бил то депутат, или министър, или министър-председател има един началник и това е българският народ, който го е избрал и в чието име се заклел от трибуната на Народното събрание да спазва законите, Конституцията, и да съблюдава интересите на българския народ. Това е клетвата, която полага и депутатът, и министърът, и министър-председателят. Само че, за съжаление, в България и в българската политика отдавна има дефицит на мъже. Има пухльовци, които се опитват да се подмазват на този или онзи, а не да защитят българския национален интерес. Буквално днес македонският премиер Ковачевски ги извади от това унизително положение, въпреки че им лъснаха голите задни части с досегашното им поведение. Извади ги, защото той отказа да приеме френското предложение. И по този начин ги лиши от последната фаза на самоунижението, което започна буквално от няколко дни. Ние знаем, че това беше една от задачките на настоящият премиер Петков, с които го бяха пратили в България да управлява България, а именно да намери компромис на всяка цена, включително в ущърб на българския интерес в казуса „Северна Македония“. И той се постара значително, провеждайки двойна политика, загърбвайки Външно министерство, загърбвайки българското обществено мнение, беше ходил да се обещава на колегите и да обещава на кого ли не, че той е дори готов еднолично да реши проблема, въпреки общественото мнение, въпреки предишното решение на Министерския съвет от 2019 година, въпреки декларацията на парламента, въпреки общото становище, подчертавам, на Консултативния съвет по национална сигурност при президента и т.н. Обаче за мое най-голямо учудване и чисто човешка обида към неговите жалки усилия се присъедини и бившият премиер Борисов. И започна от онзи ден една жалка надпревара кой – Борисов или Петков ще бъдат по-големи слагачи на брюкселските си и вашингтонските си ментори. Това е унизителното и го казвам. Ако Петков за мен е никой, то Борисов беше човекът, с когото заедно сме работили 4 години, заедно сме изработили тази позиция, с която отстоявахме българския национален интерес. Той и тогава се гънеше, но явно натискът не беше чак толкова силен спрямо него, защото цялата атака беше прехвърлена предимно върху мен като най-голямата пречка за компромиса. И го виждаме вече в една надпревара, кой ще бъде по-коленопреклонен пред Брюксел и Вашингтон. Унизително, честно казано нямам думи. Та от това унизително положение днес или утре пак да плонжират на килима ги извади македонският премиер Ковачевски с характерната за Македония позиция на неотстъпчивост, инат и нахалство. Защото това, което всъщност каза Ковачевски, той се изплю във физиономията и на Петков с неговите 6-месечни жалки опити да се унижава, и на последния плонж на Борисов. Защото ако някой в България си е правил илюзии, че в Скопие има разумни хора, които търсят някакъв нормален компромис, дълбоко се е лъгал. И ако примерно Кирил Петков дойде от Канада и нищо не разбира, той не е ходил и на българско училище, и българската история не познава, най-вероятно една книжка не е прочел за историята на България, то Борисов все пак е бил 11-12 години министър-председател и би следвало да знае, хайде, най-малкото, което на Борисов съм му го казвал 101 пъти, не 100, а 101 пъти, че колкото повече отстъпваш на Скопие, те отстъпките и желанието за компромис не възприемат като добра воля, като жест на добросъседство и приятелство, а ги възприемат като слабост. Защото цялата стратегия на Скопие от последните 3 години е изградена върху това някой друг да притисне България и България да отстъпи. И затова харчеха луди пари – наемаха лобисти, плащаха на западни издания и медии, подържаха лобисти във Вашингтон. Само за 2020 година бяха платили на една лобистка организация 4 милиона долара, за да лобира – разбира се, плод на тези лобисти беше безумното предложение да се празнува не знам колко стотин години македонско присъствие, защото Христофор Колумб може би е бил Христофор Колумбовски. Или има другото безумие Алонсо де Охеда – един от капитаните на Колумб да го обявят за македонеца Драган от Охрид. Въобще безумия. И българските правителства дремаха, гледаха, подсмъркваха и не напарваха нищо съществено, за да обяснят на западните ни партньори, че всъщност България е държавата член на Европейския съюз и би следвало тя да има водещото мнение, а не кандидатката Македония. И предложението на Макрон на практика, ако говорим откровено, в дипломатически и международен план е крачка в правилната посока. Тук въпросът обаче опираше до двустранния протокол, който според Плана „Макрон“ трябваше да бъде подписан между София и Скопие.
Водещ: Къде са разликите, къде са проблемите и къде са капаните най-важно?
Красимир Каракачанов: Капанът е, че българското правителство на Петков така и не направи нищо, за да оповести, каква е българската позиция в този протокол. То не може да е тайна. Тези хора се опитаха да излъжат цялото общество, че това било класифицирана информация. Е, след като ще го подпишеш, след като ще го ратифицира парламентът този протокол, кое му е тайното? Няма нищо тайно. Просто в този двустранен протокол, който беше подготвен от българска страна, бяха направени редица исторически компромиси с историята на България в периода от Средновековието до наши дни. Всъщност единствените теми, които бяха залегнали в този несъстоял се протокол вече, въпреки че те го криха до последно, беше това, че комисията е стигнала до някакво разбирателство за Самуил, за Климент Охридски, нещо подобно. Оттам нагоре спорните въпроси, ако щете за Гоце Делчев, Илинденското въстание, въобще цялата история от Възраждането до 1944 година я нямаше услужливо в полза на Скопие. И те затова го криеха това нещо. А всъщност къде е проблемът в Скопие? Проблемът е в това, че тези хора не само фалшифицират нашата история, не само я крадат, но така я фалшифицират и обръщат, че на практика я използват като оръжие, което създава омраза спрямо българите. Сега да обяснява в македонските учебници по история, че цар Самуил воювал срещу българите, той не бил български цар, бил македонски цар и воюва и срещу византийците, и срещу българите, че Гоце Делчев се борил срещу българския монархофашизъм и подобни глупости на търкалета. Всичко това нещо десетилетия наред възпитаваше една омраза към България. Това е големият проблем – България не може да позволи да допусне в Европейския съюз да заеме позиция държава, която се изгражда и утвърждава на база омраза към българите. Това е недопустимо. Ето това трябваше да го кажат много ясно и просто българските политици така, както аз им казах от 2017 до 2021година. И да Ви кажа честно, разбирането на западните партньори беше по-голямо, когато им говориш едно към едно, директно и честно, а не когато им се умилкваш, подмазваш или им плонжираш, както правят другите, за съжаление. Ковачевски ги извади от срамното положение да се гърчат още няколко дни и да обясняват каква всъщност глупост бяха готови да извършат. Така че, оттук нататък нещата са много прости и ясни: за много от европейските държави, които не са предубедени, абсолютно става ясно, че френският вариант за компромис, на който българската страна беше готова да клекне, буквално загърбвайки голяма част от своите приоритети, не се приема дори това, защото Македония иска да влезе в Европейския съюз със своята антибългарска идеология. Всъщност, идеята въобще за нещо, за отделна македонска нация, на език, различен от българския, за някаква отделна македонска история, това е идеология антибългарска, създадена първо от Белград, и след което разписана от другаря Сталин през 1934 година в Москва. Така че, ако те се отрекат от историята си, умира целият им мит за лошите българи, българската заплаха, българската опасност, българи-татари т.н. Така че, лично аз вътрешно в себе си очаквах точно това – Скопие да не приеме макар и големия компромис, който Кирил Петков, пък и Борисов на последната права, бяха готови да им сервират. Оттук изводите са ясни: няма нужда повече да се гърчат нашите политици и да се унижават, няма нужда просто да се чудят как да се подмажат на този или онзи фактор в Брюксел. Вие нали видяхте как започна вчера след вота на недоверие парламентарната декларация, която прочете шефката на парламентарната група на ГЕРБ? „Ето сега да видят и Вашингтон, и Брюксел“ – разбирате ли, ти правиш политически ход да те види, да те оцени някой навън, а българският народ? За тях българският народ кучета го яли, той няма значение – българският народ можем да го излъжем, да позамажем, да скрием нещо, той ще плаща последиците, разбира се, българският народ, само че това не е важно за нашите политици. Това е унизителното. И затова вчера написах една позиция, която може да се е видяла на някои хора крайна, но честно казано е от сърце, и това, което мисля – го казвам, така, както съм правил винаги, откакто се занимавам с политика.
Водещ: Г-н Каракачанов, въпросът е как да излезем от тази каша?
Красимир Каракачанов: Ама няма какво да излизаме ние. Оттук нататък България има позиция на българското правителство от 2019 година. Слава Богу тази глупост, която Кирил Петков искаше да пробута през парламента, не успя да стане. Не успя. Всъщност, това е националното предателство. То освен, че е глупост е и предателството на българските национални интереси. Оттук нататък ние си имаме позиция от 2019 година. Нарича се: Рамкова позиция на Република България по отношение на спора с Република Северна Македония. Второ – имаме декларация на парламента от октомври 2019 година. Трето – имаме решение и общо становище на Консултативния съвет при президента от януари тази година. Какво има да правим повече? Ако Скопие смята, че може да влезе в Европа с антибългарската си идеология, с идиотското си отношение спрямо България и с репресиите спрямо българите в Македония, просто трябва да кажем: Уважаеми съседи, разговорите приключиха. Вие знаете какви са българските условия, знаете какви са българските притеснения, давали сме Ви писмено n-брой пъти, има договор между двете държави от 1 август 2017 година. 5 години Вие не сте изпълнили нищо по този договор, напротив, опитвате се да го завоалирате, тоест да го пренебрегнете. Когато изпълните договора, когато се съобразите с нашите позиции, заповядайте да разговаряме. Дотогава губенето на време е безсмислено. Точка по въпроса.
Водещ: Г-н Каракачанов, съпредседателят на ВМРО Ангел Джамбазки е внесъл в Народното събрание искане на Вашата партия корекции по френския проект за Северна Македония. Обаче, тези корекции, въобще това френско предложение имат ли вече смисъл?
Красимир Каракачанов: Вече нямат никакъв смисъл, защото той го е внесъл днес преди обяд г-н Джамбазки, докато преди 2 или 3 часа македонският премиер е казал, че не приема френското предложение. След него, визирайки какво става в Скопие, е излязъл и френският президент Макрон и е казал, че „разговорът приключи по този въпрос, тъй като това е невъзможно да се случи“. Така че оттам нататък, пак казвам, няма какво да се гънат нашите политици. И ако някой е поемал ангажименти към външни фактори, по-добре да става и да си отива откъдето е дошъл, а не да се опитва да се упражнява отново върху българския народ.
Водещ: Темата за Македония взриви коалицията или поне външно бе представена като един от основните аргументи за нейната несъстоятелност от единия от партньорите „Има такъв народ“. Тази тема вероятно и за бъдеще ще бъде употребявана по най-различни начини. Има ли вариант употребата на нашето достойнство за Северна Македония да престане?
Красимир Каракачанов: Всъщност, това не е истинската или не е цялостната причина за развалянето на коалицията. Темата „Македония“ беше сериозен разделителен препъни камък между „Продължаваме промяната“ и „Да, България“ от една страна, които бяха готови на компромиси. Все пак те са евротворения, да не кажа нещо по така крайно. И БСП, и „Има такъв народ“ бяха против компромиса. Истината е, че това беше една от причините. Голямата причина е поведението на Кирил Петков спрямо коалиционните си партньори. И както видяхте в самия дебат – уж се скараха за Македония, но говореха за 3,9 милиарда лева кой и как да ги употреби. Така че, както винаги, в българската политика има замесени или пари, или жени. В конкретния случай става въпрос за пари, тъй като е известно, че една част от правителството не си пада много по жени, пада си по мъжкия пол, но това е друга тема.
Водещ: И за Вас на този етап темата „Македония“ е затворена?
Красимир Каракачанов: За мен тази тема ще бъде отворена, тя е отворена след 40 години за България, но тя е затворена от гледна точка на досегашните унижения, които търпяхме 6 месеца от правителството на Петков. И би следвало тук, ако имаме политици с характер, точно това да кажат, което Ви казах преди малко: Ние бяхме готови на компромис, включително на такъв, който не се одобрява от българския народ. Вие виждате вчера младежите на ВМРО стигнаха до бой с привържениците на ГЕРБ пред къщата на Борисов, но обществото е разделено и настроено един срещу друг по този въпрос. Няма какво България повече да се чуди какви компромиси да прави. Ако някой трябва да прави компромиси, то е държавата, която краде история, държавата, която създава омраза, държавата, която преследва хора с българско съзнание, а това е Северна Македония. И нашата позиция трябва да е ясна и категорична и спрямо американската политика на Байдън, подчертавам – Байдън и неговата администрация, защото по времето на Тръмп не беше така. По времето, когато републиканците управляваха САЩ, те имаха много по-голямо разбиране по отношение на българските позиции и притеснения. Но ултралибералите на Байдън и техните подопечни, които управляват Европа в момента, тях това не ги интересува. Та някакви си на Балканите се карали – кой крив, кой е прав, няма значение, важното е техните интереси или псевдо интереси да се реализират. Само че защо за българска сметка? Съжалявам много. Така че, оттук нататък да бъдат така добри и дипломатите от Вашингтон, и чиновниците от Брюксел да упражнят натиска този път не спрямо България, а спрямо Скопие, за да могат македонските политици да спрат да си мислят, че са центъра на света. Тези хора живеят с някакво мнение, че те са пъпа на света, че без тях няма да изгрее слънцето и Земята ще спре да се върти. Като ги гледам как се държат, това са едни уникални нахалници, които не само не са наясно какво се случва, ами смятат, че могат ей така с тази си Коминтерновска простотия и нахалство от времето на Титова Югославия да се налагат върху една държава като България, която не само е по-голяма и по-мощна икономически и военно, но е и член на Европейския съюз, за разлика от тях, които чукат на вратата на Европейския съюз. Докога ще се унижаваме и за какво да го правим? Да ни потупа някой по рамото или да ни спестят някоя остра забележка от Брюксел ли? Защо да го правим?
Водещ: Може би трябва да благодарим на Димитър Ковачевски, че свали маските на македонските цели, защото това не посмяха да го направят българските политици в Брюксел.
Красимир Каракачанов: Българските политици как да посмеят, като нямат собствена воля? Ковачевски, той си мислеше до последно, че по време на Френското председателство, след като президентът Макрон беше казал, че той е заинтересован да започнат преговорите, едва ли не ще дърпа българските уши, ще ни натиска и те ще минат метър, както се казва, и ще продължат да правят безобразията си. Само че видяхте – и Макрон си има вътрешните проблеми. Виждате, че за пръв път от историята на петата република насам във Франция президентът, който е спечелил изборите, няма мнозинство в парламента. Той може да излъчи правителство, защото това е в прерогативите му – Франция е президентска република, но това правителство няма да има мнозинство в парламента.
Водещ: Не може да си прокара законите и решенията.
Красимир Каракачанов: Не може да си прокара законите и буквално ще бъде принуден да сменя правителство след правителство, влиза в една голяма криза. Нали се сещате, че Макрон не ляга и не става с проблемите на Ковачевски и на Пендаровски, които не знаят какво точно искат и не желаят да си прочетат историята на собствените си дядовци и баби. Така че Макрон си има други, вътрешни проблеми, за да се занимава с комплексарщината на някои скопски политици.
Водещ: Като гледаме поведението тези дни и на президента, и на премиера на Северна Македония изобщо не оставаме оптимисти за бъдещето. Тяхната позиция се втвърди, а Стево Пендаровски беше и доста краен. Той дори забраняваше на Ковачевски да ходи в Брюксел.
Красимир Каракачанов: Ама какво бъдеще, какъв проблем?! Никакъв проблем нямаме. Проблем има този, който не може да започне преговори. Единственият проблем, който реално съществува от тази ситуация, е за Албания. Но ако помните, аз още 2020 г. го казах – че България няма да допусне Северна Македония да започне преговори и поради тази причина страда и Албания и е най-добре двете държави да бъдат разделени. Защо трябва да вървят в комплект? Албания няма проблеми нито с България, нито с която и да е друга европейска държава. Македония има проблеми с България. След като Македония има проблеми и не желае да ги решава, нека Албания да си върви по своя път. Ние нямаме нищо против това Албания да започне преговори, но Скопие, докато не коригира политиката си и да го видим реално, а не само на голи обещания, няма смисъл да разговаряме с тях. Пет години. В договора, който подписахме, се говори и за езика на омразата, говори са за общата ни история, говори се за това, че трябва да бъдат коригирани учебниците, че няма да имат претенции спрямо територията на България или за малцинства в България. За пет години ми кажете, хайде, оставате другите неща, ама за пет години те не намериха възможност и желание да променят дори един учебник и обидните квалификации спрямо българския народ – „татари“, „фашисти“, „окупатори“ и т.н., да бъдат махнати. За пет години те не демонтираха нито една плоча, дори в най-тъпото и забутано село в Македония, на която се пише за „български окупатори и фашисти“. Не го направиха. Е, добре, какво да направим ние тогава? Просто няма смисъл да се занимаваме с тях. България трябва да инициира разделянето на двойката Скопие-Тирана, Албания да си започва преговорите и да си върви напред, а пък Скопие, когато им дойде акълът и ако им дойде акълът в главите на техните политици, добре дошли са за разговори.
Водещ: На финала на нашата среща тази вечер да Ви попитам – а изход от политическата криза в България Вие виждате ли? Мнозина вече смятат, че кабинет в рамките на този парламент няма да се състави.
Красимир Каракачанов: Не виждам. Дори да успеят да напазаруват още пет-шест човека, защото се говори за няколко напазарувани от „Възраждане“, за още няколко от „Има такъв народ“, дори да успеят да съберат едно мнозинство от 121 човека, което няма да е лесно, но теоретично е възможно за тези две-три седмици, които имат, дори да успеят да го направят, това правителство ще бъде продължаване на агонията, не промяната, а продължаване на агонията. И то ще падне много бързо, още при първото голямо изпитание, каквото ще бъде бюджетът, който трябва да бъде приет през ноември или декември. Това е едно. Второ, нещо, което не знам защо медиите не забелязват, но аз забелязах разнобой между двете лица в „Продължаваме промяната“ – Петков и…
Водещ: Василев?
Красимир Каракачанов: И Василев.
Водещ: Даже Василев каза, че следващият премиер – забелязахме го, г-н Каракачанов, следващият премиер може да бъде бившият председател на парламента Никола Минчев.
Красимир Каракачанов: Докато вчера, когато му зададоха този въпрос, Кирил Петков въобще не допусна такава мисъл. Човекът явно смята, че се е оженил за поста министър-председател, докато явно неговият най-близък човек мисли друго. Така че дори да успеят да напазаруват още пет-шест депутати, каквито са им необходими, възможно е да възникнат и вътрешни колизии – Петковисти и Василевисти, по това кой да бъде министър-председателят. Така че това правителство се е изчерпало тотално. Въобще, този модел на правене на политика с извадени от нищото хора, които нямат един ден опит в това как се управлява държава, нямат един ден опит в това как да се решават проблемите на България, които не са прочели една страница по отношение на историята на България и как се защитават нейните интереси – хайде, крайно време е да приключим с подобни измислени модели, защото видяхме какво се случва. В края на краищата това го решават избирателите. Тяхна воля. Ако искат да продължат с експериментите, могат сега да гласуват за някой друг, който ще ни го спуснат отнякъде, тъй като сега два-три проекта бяха спуснати от Брюксел, сега очаквам проект от Москва. Така ще се въртим в един омагьосан кръг между Брюксел и Москва с измислени политически проекти и хора, които са дошли не да решават проблемите на България, а да решават личните си икономически или комплексарски проблеми. Така че оттук нататък най-вероятно се отива на избори и това е най-естественото. Въпреки че след тези избори аз не очаквам да се случи, ако примерно изборите са през септември, както се говори, аз не очаквам да се случи нещо извънредно. Ситуацията горе-долу ще се повтори, с някои изменения.
Вероятно „Възраждане“ ще вземат повече гласове, „Промяната“ ще вземат по-малко, ДПС сигурно ще вземат повече от това, което имат. Може би някои от партиите, сега съществуващи в парламента, няма да влязат в следващия парламент. Може да се появи някое друго измислено проектче да закърпи 4-5%, но това няма да промени генерално конфигурацията. И аз не виждам кой с кого може да направи стабилна коалиция, която да управлява качествено държавата. Така че моята прогноза е след септемврийските избори отново криза и избори през декември или януари отново, т.е. пак влизаме в оня цикъл от миналата година, когато три пъти провеждахме избори и най-накрая, след три пъти избори, излъчихме това недоносче, което вчера беше свалено в парламента.