автор: Красимир Богданов, историк
Преди едно десетилетие във Враца се разгоря остра дискусия за съдбата на стария паметник на Христо Ботев, който се намираше в градинката на „Руски“. Поводът беше издигането на монумент на същото място на големия български научен и политически деец – роденият във Враца Васил Кънчов. В споровете се включих и аз с предложение скулптурата на войводата да не се поставя „под арест“ в Регионалния музей, а паметникът в неговата цялост да бъде експониран в градска среда.
Появиха се много предложения, проекти, проведоха се дискусии и кръгли маси. В резултат – паметникът беше разчленен.
Какво е неговото значение?
Паметникът на Христо Ботев е първият паметник на български национален герой и въобще първият скулптурно-архитектурен паметник в България след Освобождението. Инициативата за построяването му е на тогавашния кмет на Враца Цено Леонкев и на председателя на Постоянната комисия Гьошо Антонов, а подкрепа за начинанието оказва и министър-председателят Стефан Стамболов. Средства са събрани предимно от дарители.
Паметникът е открит тържествено от княз Фердинанд на 27.V.1890 г. Сред гостите са Стамболов, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка, четници и поборници.
Автор на скулптурата е Густав Еберлайн. При моделирането на Ботевата глава той получава известна помощ от младия художник Антон Митов. Паметникът изобразява Ботев в естествен ръст. В дясната си ръка държи призивно издигната сабя, а в лявата – свитък хартия. Разпилените листа в краката му подчертават решението да се премине от думи към дела. Върху постамента на паметника са изписани 190 имена на четници и поборници и прикрепени бронзови барелефи на Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски (за последните двама – единствените и днес художествени изображения), внушителна табела с текст и четири лъвски глави, из чиито уста бликала бистра вода. Металните плочи на паметника са отлети във Виена.
Изображението на Ботев е значително по-различно в сравнение с онези, който познаваме. Използвана е последната снимка на Ботев, направена в Букурещ преди заминаването с четата за България, на която той е с братята си Стефан, Кирил и Боян.
На споменатия последен фотос Ботев е доста отслабнал в лицето, с късо подстригана пригладена коса, с характерните си мустаци, но с малка брада и без следа от сравнително гъстите бакенбарди.
Този образ не е единственият, в който Христо Ботев е изобразен така, както е загинал. Само няколко месеца след смъртта му, в края на 1876 г., неговият пръв художествен образ се появява в стенен „Календар за година 1877“. Подобни са последвалите публикации на Захарий Стоянов при издаването на книгата „Христо Ботйов. Опит за биография“ и портретната скица с креда от Антон Митов, публикувана през 1891 г. в сп. „Илюстрация – Светлина“.
До 1955 г. паметникът на Ботев се намира на едноименния площад, откъдето е демонтиран в същата година като неотговарящ на стилистиката на епохата. Заменен е от бюст-паметник, който от своя страна отстъпва място на открития на 2 юни 1964 г. монумент, който и днес се извисява на площад „Христо Ботев”.
В началото на 90-те години първият паметник на поета-революционер е поставен в градинката на площад „Руски“. Всъщност експонирани са постаментът с металните барелефи и скулптурата на Ботев. „На склад“ остават металната ограда и четирите бронзови глави. За срам на „признателните поколения“ неколкократно са извършени посегателства над елемент от паметника – сабята на войводата.
Предвид предстоящото изграждане на паметника на Васил Кънчов през 2010 г. бронзовата фигура на Ботев е прибрана в Регионалния исторически музей и е поставена в тематичната „Ботева зала“. Скоро след това постаментът пък „украси“ базата на БКС. Опитите през последното десетилетие да се възстанови в цялост първият паметник на Христо Ботев срещна сериозна съпротива от страна на врачански политици и общественици. Моят скромен принос, освен с популяризирането на темата и историята на паметника, се изразява и в поставяне на въпроса на заседание на Консултативния съвет по култура и изкуства към Министерството на културата, председателстван от покойния академик Светлин Русев. Становището на Съвета беше еднозначно – мястото на паметника е в градска среда. „Съпротивата“ естествено не позволи.
Може би темата нямаше да се повдигне отново, ако неотдавна не започна инициатива за изграждане на паметник на Ботев в с. Косталево. За почуда на виделите, включително и моя, на прясната бетонова площадка в покрайнините на селото „цъфна“ постаментът от 1890 г. Разбира се, очукан, обезобразен, без прилежащите му елементи. Чест прави на председателя на комисията по култура в местния парламент Красимир Ангелов, че постави въпроса на заседание на Общинския съвет.
Предстои поредното издание на „Ботеви дни“. Сега е моментът да се вземат предвид всички изказвания по темата. Да се притъпят мненията. Дали паметникът ще бъде на гаровия площад, на площад „Македония“, пред „мъжка мода“, на стадиона или пред музея вече няма чак такова значение. Важното е да се вземе решение за цялостно възстановяване на първия в България паметен знак на поета-революционер Христо Ботев. А Враца да не се срамува, а да се гордее със своето културно-историческо наследство.
