Коментар на председателя на ВМРО Младежи – София – Николай Гергинов >>>
В края на миналия месец Центърът за анализи и маркетинг публикува свое изследване, в което посочва както моментните политически нагласи, така и общественото доверие спрямо различните институции в държавата.
Оставяйки настрана политическото състезание, ще забележим, че една от основополагащите за нашата държава институции е с отслабено доверие. Става въпрос за Българската армия. Институция, която засяга най-дълбоките обществени интереси и като специфична форма на организация на военната мощ на страната съществува в продължение на хилядолетие.
От началото на политическата криза обаче се откроява една негативна тенденция, която бяхме забравили в близките години. Доверието в Българската армия за последната година е спаднало с над десет процента.
Сравнение
Ако при управлението на Красимир Каракачанов армията се е ползвала с обществено доверие от 53%, то сега ясно се вижда, че двамата служебни министри на отбраната и сегашният такъв не само, че не успяваха да надградят започнатото от Каракачанов, но и спомогнаха за срива на общественото доверие в нея.
Десетилетия наред Българската армия се занимаваше с постоянни съкращения, а личният състав бе ниско платен и деморализиран. В мандата на Каракачанов тези процеси бяха спрени – заплатите на военнослужещите се повишиха с 46%, а цялостната модернизация на армията беше в ход.
Вследствие на политическата криза и множеството избори през 2021 година, начело на Министерството на отбраната застанаха трима различни министри, които не изявиха желание да продължат развитието на сектор „Отбрана“. За двама от тях, дипломати по професия, армията представлява временен служебен ангажимент, който няма почти никаква стойност. А пък третият, бивш военен, с ниската степен на инициативност и с проруското си отношение към войната в Украйна успя да прекрати мандата си предсрочно.
За съжаление нито един от новите министри на отбраната не се застъпи за развитието на армията. Ежегодното увеличение на възнагражденията на военнослужещите бе замразено, проектите за модернизация на Българската армия бяха спрени, а приетите стратегически документи за достигане на 2% от БВП за отбрана на практика бяха игнорирани. И всичко това бе мотивирано с изпразнените от съдържание лозунги за спиране на корупцията, продължаване на промяната и свалянето на главния прокурор.
Действителността обаче се оказа различна – корупцията, не само че не беше спряна, но и не беше намалена, промяната се оказа една лъжа, а съдебната реформа се сведе само до израза „Г-н Гешев, може ли да си подадете оставката?“.
На фона на това Българската армия не само, че понижи доверието в себе си, но и спря своето модернизиране в момент, в който на по-малко от 500 км. от България се водят широкомащабни военни действия, застрашаващи националната ни сигурност.
