Общинският съветник от ВМРО в Русенския общински съвет Траян Тотев излезе с позиция по повод предложението на посолството на Украйна в България за смяна на имена на улици, на които се намират посолството и консулства на Руската федерация.
От една страна това е индиректно вмешателство във вътрешните ни дела. От друга – улиците ни носят имената на личности, места и събития, знакови за българската история и родова памет и смяната им е неуважителна за самите нас и засяга националното ни достойнство.
В Русе добре знаем, че ул. „Ниш”, наред със съседните ѝ в този квартал, е създадена и заселена в началото на миналия век след Балканските и Първата световна война от български бежанци и името „Ниш” носи през десетилетията своята морална стойност и родов спомен. Въпросната петиция на Украинското посолство приемам като незачитане на българската национална памет, пише в позицията си съветникът.
От самото начало на бежанската вълна, породена от военните действия в Украйна, Траян Тотев е в първите редици на доброволните екипи, които оказват хуманитарна и логистична подкрепа за бежанците.
Пълен текст на позицията:
П О З И Ц И Я
НА
ТРАЯН ТОТЕВ
ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИК ОТ ВМРО В ОбС-РУСЕ
Уважаеми русенци,
От самото начало на военните действия в Украйна членовете на ВМРО се включихме като доброволци с активна хуманитарна и логистична подкрепа на потока бежанци в и през България, както и на сънародниците ни от българската диаспора там. Осигуряваме помощи, разтваряме домовете и сърцата си да приютим бягащите от войната украински майки и децата им. Правим всичко искрено и от душа 24 часа в денонощието из цялата ни страна. На фона на безкористната ни помощ и човешко съчувствие бях неприятно изненадан от появата в общественото пространство на призив, иницииран от дипломати, който засяга националното ни достойнство.
Смятам за категорично неприемлива предложената от Посолството на Украйна в България идея за смяна на имената на улиците, на които се намират посолството и консулствата на Руската федерация у нас. На 29 март в 11:15 часа на Фейсбук страницата на Украинското посолство бе публикувана позиция, призоваваща българите да подкрепят следното тяхно предложение за преименуване на:
ул. „Никола Мирчев” – сградата на руското консулство в София – на ул. „Героите на Украйна”
бул. „Македония” – сградата на руското консулство във Варна – на ул. „Украйна”.
За броени часове няколко хиляди българи остро реагираха на предложението, което по своята същност е опит за индиректна намеса във вътрешните ни дела. В резултат на това към 23:35 часа в същия ден посолството тихомълком направи козметична корекция в предложението си. За улиците „Никола Мирчев” в София и „Македония” във Варна промяната да се отнася само за отсечките, на които са консулствата на Руската Федерация, а не за целите улици.
Пълното предложение след корекциите може да прочетете тук > https://bit.ly/3IVDGkv.
Като член на ВМРО и общински съветник в ОбС – Русе няма как да се съглася нито с първоначалното, нито с коригираното предложение. Не защото и в двата случая се призовава цялата ул. „Ниш” в Русе да смени името си, а защото Посолството на Украйна в София показва тотална неинформираност кое е в основата в България улиците ни да носят имената на личности, места и събития, знакови за българската история и родова памет. Предвид сериозната реакция от страна на обществеността у нас, вместо да оттегли неуместния си призив, Украинското посолство продължава опита си да приложи кампанията „uastreet.world” и на българска земя. Замяната на знакови имена и названия от българската история като Драган Цанков, Ниш и Македония по предложение на дипломати на чужда държава определям за намеса в делата ни и пренебрежително отношение към нашата историческа памет. Въпросната петиция вместо да помогне за консолидиране на позициите на и без това разделеното българско общество относно войната в Украйна, допълнително генерира напрежение и загуба на симпатии. Реално тази кампания ни предлага да подкрепим провокативна демонстрация, а не градивно решение!
От Посолството на Украйна в България очакваме сериозно и адекватно отношение към актуалните теми, произтичащи от тази война. Вместо неуместни за българското общество предложения, предпочитаме съдействие за решаване на реалните проблеми на украинските граждани, получили подслон и грижа у нас. Един от ежедневните примери е липсата на синхронизация между ваксините на българските и украинските деца, а тя създава реален проблем за записването на последните в нашите детски градини и училища.
В Русе добре знаем, че ул. „Ниш”, наред със съседните ѝ в този квартал, е създадена и заселена в началото на миналия век след Балканските и Първата световна война от български бежанци и името „Ниш” носи през десетилетията своята морална стойност и родов спомен.
Въпросната петиция приемам като незачитане на българската национална памет. Изненадващо за мен Украинското посолство с този си призив започва да се държи като някои дипломати на Русия и САЩ у нас и да иска неща, обидни за българския дух. Намирам за неприемливо да се посяга към болезнени за народа ни теми и да се дават наставления за неща, които трябва да са си наша вътрешна работа. Борбата на украинския народ в защита на държаността му може да бъде подкрепена по други, по-уместни начини от предложения в петицията.
Надявам се русенци да изразят своето аргументирано становище по коментираната тема.
ТРАЯН ТОТЕВ
