ВМРО изпрати до щабовете на двамата кандидати за президент, достигнали до балотаж – Анастас Герджиков и Румен Радев, въпроси, въз основа на които българските избиратели биха могли да направят своя избор в неделя, 21 ноември.
До момента отговорите си е изпратил проф. Анастас Герджиков.
Ето въпросите и отговорите:
При какви обстоятелства бихте били „за“ започване на преговори с Република Северна Македония за членство в Европейския съюз? Склонни ли сте на ревизия на Договора за приятелство и добросъседство между България и Македония и на Декларацията на Народното събрание, приета на 10 октомври 2019 г.?
Република България винаги е подкрепяла европейската интеграция на Република Северна Македония и последователната ѝ позиция е, че условие за началото на преговорите е изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Този договор включва важни ангажименти като спазването на правата на българите в Република Северна Македония, недопускането на употреба на език на омразата, ненамеса във вътрешните работи на Република България и на подстрекателство към насилие и омраза.
България не може да подкрепи започването на преговори с Република Северна Македония за членство в Европейския съюз, докато тези ангажименти не се изпълняват. Например застоят в работата на „Историческата комисия“ е неприемлив, защото тази комисия всъщност не е историческа. Тя е по историческите и образователните въпроси и целта ѝ не е учените да спорят за миналото, а да осигурят избягването на използването на исторически неистини в учебниците, за да не се внушава на следващото поколение омраза срещу България и българите. Комисията не е насочена към миналото, а към бъдещето.
Целта на българската дипломация трябва да бъде да обясни тази позиция на България, за да разберат страните-членки, че осигуряването на спазването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество е и начин да се гарантира принадлежността на Република Северна Македония към европейските ценности.
Бихте ли наложили вето на законодателство, което узаконява еднополовите бракове или еднополовото съжителство?
Това, че бракът е съюз между мъж и жена, е залегнало в Конституцията на Република България. Няма как да бъде прието законодателство, което узаконява еднополовите бракове или еднополовото съжителство, защото това би било противоконституционно. Ако такъв закон все пак бъде приет, тази противоконституционност трябва да бъде посочена с вето върху текста, а ако то бъде отхвърлено – в жалба пред Конституционния съд.
За или против „Зелената сделка“? Какво е мнението Ви за реализацията на проекта „Белене“ и нови мощности в АЕЦ „Козлодуй“?
Зеленият преход е възможен само ако наистина е преход – трябва да се осигури достатъчно време за намирането на технологични решения, които да осигурят производството на достатъчно и евтина електроенергия, както и запазване на работните места на хората от сектора.
В момента енергийният баланс на страната е невъзможен без комплекс „Марица Изток“. Затова до развиването на крайните технологии следва да се осигури достатъчно дълъг срок и да се приложат преходни технологии – за улавяне и съхранение на CO2 и хибридни технологии.
Необходима е и концепция за развитието на ядрената енергетика. В краткосрочен план трябва да стартира най-жизнеспособният вариант, който според мен е нова мощност на площадката на АЕЦ Козлодуй (двата вече закупени ядрени реактора).
Смятате ли, че трябва да се върне наборната военна служба?
България има нужда от добре подготвена професионална армия. Според мен не е необходимо възстановяване на наборната военна служба, а създаване на стимули за привличане, задържане, подготовка и стимулиране на военнослужещите. Необходимо е да се осигурят достатъчно средства не само за бойна техника, а и за развитието на човешките ресурси, защото те са не по-малко важни за боеспособността на армията.
Подкрепяте ли идеята за разширяването на президентските правомощия и ако да, в каква посока?
Аз не мисля, че е необходимо разширяване на президентските правомощия и съм против идеите за президентска република. Такава форма се прилага в някои страни, но е опасна в крехка демокрация като нашата. Ако такова разширяване все пак е нужно, може да се помисли например за увеличаване на тежестта на президентското вето, като за отхвърлянето му се въведе изискване за мнозинство от две трети.
