На 23 декември се навършват 115 години от смъртта на Даме Груев – български революционер, ръководител на ВМОРО, борец за освобождението на Македония и Одринско и обединението на българщината.
Дамян Груев е роден в битолското село Смилево през 1871 г. Учи в родното си село, Ресен и Битоля, преминава през Солунската българска мъжка гимназия и „Великата школа” в Белград. В сръбската столица се сблъсква с агресивната пропаганда и опитите за сърбизиране на населението във Вардарска Македония. Заминава за София, където записва специалност „История” в новосъздаденото „Висше училище”. Тук заедно с други младежи от македонския край се запознава отблизо с идеите на Левски, Ботев и Бенковски, чете „Записки по българските въстания” на Захарий Стоянов и у него се заражда идеята за подемане на борба за освобождението на Македония.
Посветил се на великата идея, Даме Груев заминава за Македония и започва подготовка за създаване на революционна организация, обикаляйки като екзархийски учител различни населени места.
На 23 октомври 1893 г. в Солун е поставено началото на организацията Български македоно-одрински революционни комитети. Целта е автономия на Македония и Одринско в естествените им граници, по думите на основателите: „като етап от бъдещото им присъединяване към България“, средството – въоръжена пропаганда.
Централният комитет е оглавен от Христо Татарчев, а Даме Груев поема ролята на секретар. През следващите години Груев работи неуморно за намирането на нови съмишленици и дейци, в резултат на което възникват първите местни организации и първите районни комитети. Създадени са канали за прехвърляне на оръжие от България.
Като учител в Щип Даме привлича в редовете на Организацията бъдещия Апостол на Македония Гоце Делчев.
Въстанието в Битолско избухва на Илинден 1903 година. Груев участва активно в бунта и успява да види родното си място освободено, макар и за кратко. След кървавото потушаване на въстанието, за разлика от много други, Даме остава в Македония, за да сподели съдбата на хилядите пострадали и продължава да окуражава местното население.
В годините след Илинденско-Преображенското въстание Даме Груев остава последната голяма фигура, която олицетворява единството на Организацията под напора на все по-засилващите се тенденции за федерализация и вождизъм.
Груев председателства Рилския конгрес през 1905 г., на който единството е запазено, а ВМОК декларира разпускането си и вливането във ВМОРО.
На 23 декември 1906 година Даме заедно с четата си се сблъсква с турски войници в село Русиново (Малешевско). При последвалата престрелка е ранен, но успява да се измъкне и стигне до връх Петлец, където намира смъртта си.
Цялата философия на Даме Груев за революционната борба цитира в спомените си войводата Милан Матов: „Ние сме българи и всякога работим и ще работим за обединението на българщината. А всички други формули са етап за постигане на тая цел“.
Поклон пред паметта и делото на великия революционер Даме Груев!
