ГЕРБ: Ромите – локомотив за българската икономика?!

Източник: „Сега“
Все повече става ясно защо Бойко Борисов разсекрети стенограмите от правителствените заседания. Сводките от дебатите в кабинета са един несекващ извор на оптимизъм, а стремленията на премиера от всяка злина да извлича нещо добро заразяват и подчинените му. Ето как на едно декемврийско заседание министърът на икономиката Трайчо Трайков видя стопанските перспективи на страната през призмата на ромските проблеми: „Оказа се, че във възрастовата група до девет години ромите са 20 на сто от населението. Във възрастовата група над 80 години са почти нула процента. От друга страна, образованието – изключително е малък процентът на хората, които завършват висше образование. Много е малък процентът на завършващите средно образование и много малък – на основно образование. Изключително малък процент са хора с работа от икономически активното население. Много често, когато си говорим за локомотив на икономиката, забравяме, че имаме един голям резерв“.
Така с няколко изречения ромите от проблем се превърнаха в резерв и локомотив на икономиката ни. Ако някои страни имат природни богатства, други залагат на иновациите, а трети виждат бъдещето в по-тясно междудържавно сътрудничество, то ние явно преоткриваме своята конкурентоспособност чрез ромите.
Преди обаче да ревне този нов икономически тигър, редно е да направим сметка колко ни коства интеграцията на ромите до момента. Защото те не са интегрирани, пък Трайков, щом е открил тоя ценен резерв, би трябвало да го направи. А ако го прави, трябва да дръпне калема и да прецени ефекта от досегашните мерки. И тук вече трябва да излезем от шегите и да кажем напълно сериозно, че никакъв достоверен анализ за едно бъдещо „ромско включване“ в икономиката не може да се направи. Всякакъв обективен анализ трябва да почива на обективни факти. Пък то няма.
Знае се например, че броят на циганите според последното преброяване е 325 343. Това знание обаче е едно голямо незнание, тъй като много от тях се пишат българи или турци. Няма данни колко пари са инвестирани за последните 20 години в ромската интеграция, но няма и как да се сметнат. Редица социални държавни дейности, като например програми за временна заетост, в доста общини се реализират с цел интеграция на ромите. 90% от хората, ползващи тази мярка, са цигани, тъй като там точно това е етническата общност, която стои без работа. Но никога тези мерки не се афишират като насочени към малцинството. Има и ценностен проблем.
През 2006 г. икономистите Лъчезар Богданов и Георги Ангелов направиха сметка каква би била ползата от нова програма за интеграция на ромите. Набелязаха мерки, нахвърлиха числа и оптимистично заключиха, че приходите ще са многократно повече от разходите. Но тяхното изследване се базираше на допускането, че „ромите са рационални на индивидуално ниво. Рационалността предполага, че те реагират на външната среда – както на сигналите на пазара, така и на различните държавни политики“. Опитът обаче е доказал, че ромите разбират по своему рационалността. Всеки обективен анализ би трябвало вътрешно да дискриминира ромите, тъй като за някои техни групи интеграцията не е проблем, за други – огромен. Но това заради принципа за равнопоставеност няма как да стане.
С някакви цифри си служи и Световната банка, която периодично оповестява косвените загуби от неадекватното включване на ромите в пазара на труда, или пък от невключването им. Сумата според банката варира между 370 и 520 млн. евро годишно. Любопитна е методологията на пресмятането. Може ли например да се предположи, че ако един ром от гетата в София или Пловдив си намери работа за 1000 лв., ще почне да си плаща тока?
Според Ангелов и Богданов ромите получават по различни социални програми между 276 и 432 милиона лева годишно. Пак през 2006 г. се появи цифрата 16.5 млн. евро, дадени чрез предприсъединителните фондове в периода от 2002 г. Малко по-късно се заговори за 13 млн. евро на година по линия на ФАР, частно дарителство, безвъзмездно финансиране и програмата „Десетилетие на ромското включване“.
Центърът за демографска политика пък оповести наскоро, че 3.1 млрд. лв. на година струва издръжка на малцинството чрез помощи, майчински и т.н. Съобщаваме тези различни суми, за да се види в какъв порядък са парите. А пълно изследване за инвестираните средства не може да се направи. Първо, защото държавата не е направила сложните сметки (към европейските фондове и „Десетилетието“ трябва да прибавим и парите от държавния бюджет, плюс тези от общинските). И второ, защото огромни суми се отпускат от частни фондове чрез неправителствени организации. НПО-тата са хиляди, непрекъснато се регистрират едни, други се закриват. Чрез тях понякога отново имаме финансиране приоритетно на малцинството, без изрично да е обявено в проекта.
След гореспоменатото заседание правителството прие стратегия за интегрирането на ромското малцинство и набеляза план за нейното изпълнение. Стратегията е до 2020 г., а тя надгражда други приемани през годините. Заедно с „Десетилетието на ромското включване“ (2005 г. – 2015 г.) това е рамката, чрез която трябва да става институционалното финансиране. Но трябва да припомним малко от добре известната действителност, в която живеят ромите, за да се види докъде е довело досегашното „подпомагане“. Констатациите по-долу са от същата стратегия, в която Трайков видя оптимизъм.
Две пети от ромите живеят в жилища без водопровод, три пети от жилищата им не са свързани към канализационна система. 80% нямат тоалетна. Заети са 19.35% от всички роми над 15 г. 22.4% са домакини. По отношение на образованието имаме прогрес (от 2001 г. насам висшистите се увеличават от 0.2 на 0.5%, а хората със средно образование – от 6.5 на 9%). Леко спадат тези, които не са ходили на училище, но те все още са една пета от малцинството. С начално образование са 28%, с основно – 40%. Повишаването на образованието е бавен процес, но с основание възниква въпросът къде са отишли инвестираните пари. Знае се – огромна част въобще не стигат до ромите, а захранват политическо-мафиотски структури.
Една трета от мъжете и две пети от жените на възраст 45-60 години са загубили част или изцяло работоспособността си поради лошо здраве. Това наистина говори, че ромите се нуждаят от помощ, която наистина да достига до тях, но приказките, че ще са локомотив на икономиката ни, могат само да предизвикат удивление и раздразнение.
Трайков не посочи кога локомотивът ще почне да ни дърпа напред, но се разбра, че в близките години ще бъдат налети още пари в него. Планът към интеграционната ромска стратегия предвижда държавата да поема на ромските семейства таксите за детски градини, за да могат те да си пращат децата в забавачници. Парите ще дойдат от заем за 40 млн. евро от Международната банка за възстановяване и развитие, като средства ще се отделят и за информационни кампании. 15 млн. лв. от европейската програма за човешки ресурси ще отиде за обучение на роми над 16 г., а други милиони ще се инвестират в квалификация, заетост, социални центрове.
За да бъде всичко прекрасно обаче, трябва да има измерител на ефекта, а то няма. Държавата не си е направила труда да го измисли. А и нищо смислено не може да се направи, ако няма мерки срещу краденето на тези пари. Все пак наистина може да се предположи, че ромското малцинство може да бъде някак двигател на прогреса. Различни политици, барони и велможи си прогресираха досега, а западните европейски държави дават мило и драго ромите да си стоят при нас. И май ще дават още повече. Ромите наистина могат да станат приоритет, в който протегната ръка на държавата ще чака благинки, с които пълно, всеобхватно, задълбочено и безкомпромисно да ги интегрира в обществото.
26 януари 2012