Днес – „За мюсюлманска Холандия“, утре – „За циганска България“

Източник: Блог на Александър Йолов, председател на Младежката организация на ВМРО в София
В Холандия набира мощ сравнително нова политическа сила, намираща своите електорални основания в значителното мюсюлманско малцинство, обитаващо Ниските земи. Става въпрос за небезизвестната партия „За мюсюлманска Холандия“, която има изцяло ислямистки характер. Официалната й програма включва установяване на шериата като доминиращ правов ред в Холандия и замяна на действащите светски институции с ислямски съвети – шура.
Активистите на ЗМХ настояват арабският и турският да бъдат обявени за официални езици заедно с холандския, а Турция незабавно да бъде приета в Европейския съюз. Разбира се, те имат и специфична визия за развитието на Съюза, който трябва да придобие по-мюсюлмански облик.
Към настоящия момент социологическите проучвания дават резултати от 3 до 6% за ЗМХ, като трябва да се има предвид, че електоралният праг за холандските Генерални щати е 5%. Плановете на ислямистката партия включват влизане в законодателния орган на следващите парламентарни избори през 2015 г. и са напълно постижими, тъй като мюсюлманите в страната наброяват 1 млн. души или 6% от населението и продължават да се увеличават.
Предстои засилена пропагандно-агитационна дейност, изграждане на нови структури и обединение с други ислямистки групи. ЗМХ се радва на значително финансиране от Арабския свят и Турция.
Подобен сценарий звучи наистина екзотичен, още повече че действието се развива в една от старите европейски демокрации. Трябва обаче да отчетем факта, че холандските правителства са имали изключително непоследователна политика спрямо интеграцията на малцинствата. Като за начало залагат на бърз бум в икономиката, за който им е необходима евтина работна ръка. Пренебрегват фактора устойчиво развитие и вместо да инвестират в качествена демографска програма, която да насърчи холандците да планират повече деца във времето, те залагат на вноса на работна ръка от Турция, Мароко, Индонезия, Суринам и в по-ново време Афганистан, Ирак, Либия и Египет.
През 70-те правителствата на Холандия строят джамии, позволяват отварянето на мюсюлмански училища и отварят социалната система на страната за широко ползване. Насърчава се създаването на ислямски организации като посредници между държавата и общините от една страна, и имигрантското население – от друга. В резултат изникват над 400 джамии, 30 частни ислямски училища и безброй ислямски НПО, а огромното мнозинство от мюсюлмански имигранти остават трайно невписани в холандското общество и заживяват свои паралелен обществен живот, de facto формирайки държава в държавата със свои собствени институции.
Ситуацията в бъдеще предвещава сериозен разлом в Холандия не просто между местни жители и имигранти, а между две отделни цивилизации, борещи се за надмощие за контрола над държавата.
А сега един бърз поглед към България. В държавата живеят 4,9 % цигани по официални данни, но всички са наясно, че няма как циганите да са намалели за последните 10 години, така че предполагаемият им брой варира между 800 000 и 1 000 000 души, което прави минимум 12% от населението. Тази колосална цифра от хора за демографските мащаби на страната ни се самоизолира и не желае да живее по общоприетите правила. Нещо повече, подобно на Холандия, и в България правителствата водят непоследователна и напълно погрешна политика по интеграция на циганите в обществото.
Паралелите са много. Милионите отпуснати за всякакви цигански самодейни програми, ориенталски танци, цигански театри, обучение на цигански език, безплатните апартаменти и къщи, които се раздават на основа етнически прозиход, несанкционирането при неплащане на комунални услуги, огромният брой цигански НПО и така наречените цигански „барони“, превърнали се в посредници между циганите и държавата… Вицепремиерът на страната говори за това как един от големите проблеми на циганската общност в България бил, че нямали представители, които да посредничат с властта. Сякаш годината е 681 и Аспарух ще преговаря със славянските вождове…
Контактът между гражданинът и държавата трябва да е непосредствен, инак виждаме подобно на Холандия изграждане на паралелно общество, на паралелна държава вътре в нашата. Гетоизирана и катунизирана страна, в която властват законите на гетото, но не и правовия ред, която се управлява от самозвани „царе“ и „барони“, има си собствени институции – мешарета, население, което ненавижда „външния“ за него свят, но очаква да получава всичко наготово, ако ли не – готово е да хване брадвите и сопите и да вилнее, защото ценностната система, доколкото я има, е съвсем различна.
Холандският случай е много показателен как НЕ трябва да се работи с малцинствата – държавата не трябва да полага старание да финансира и насърчава тяхното отделяне от обществото, нещо, което правят и българските правителства. Защото рано или късно при този темп на развитие на демографската и политическа ситуация – подобно на „холандската“„За мюсюлманска Холандия“ в България може да се появи „българската“ „За циганска България“…
1 февруари 2012