Безплатно за едни, скъпо за други

Източник:Текст от блога „Жива верига“
Автор: Емил Недков, Младежка организация на ВМРО – София
Има ли безплатен обяд и ако има, кой яде от него?
Влизайки в хипотетично избрана ситуация, в която обядваме в произволна кръчма, чийто собственик черпи всички в чест на новородения си син, можем, пренебрегвайки фактора „алтернативни разходи“, да разгледаме две диаметрално различни гледни точки. Обядът е безплатен дотолкова, доколкото сумата, заплатена от нас, се равнява на 0 лв. и обядът не е безплатен дотолкова, доколкото заведението е покрило себестойността и отказало заделения марж.
Идеята е лесно смилаема. Когато не плащаш нищо за нещо, ще рече, че някой друг плаща твоето нищо с нещо. Безплатният обяд сам по себе си не съществува, имайки предвид неизбежните разходи по създаването му, но безплатен обяд си съществува и то доста успешно за крайния бенефициент на почерпката.
Изводът е, че масраф винаги има, важното е да намериш някой друг по веригата, който да го покрие. Този извод отдавна се е превърнал във верую за жителите на „Филиповци“, „Столипиново“, „Шекер махала“, „Максуда“ и др. Принципът се запазва с единствената разлика, че новородените са техни, а плащаме ние.
13 февруари 2012