Циганите не взимат – ние им даваме

Автор: Михаела Илиева
Приблизително 6 000 лв. месечно е „възнаграждението”  за положения обществено вреден труд на просяците, организирани от цигански главатари. Затова информират медиите днес, почти година след като заместник-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки и юридическият съветник Карлос Контрера обясниха необходимостта от промяна в законодателството за по-строги наказания срещу организираната просия.
Тези доходи, получени с измама от наивни, но състрадателни граждани, са непонятно високи за българския стандарт на живот. Хилядите левове най-вероятно се трупат при парите от проституция, продажба на наркотици и кражби. Вливат се в джобовете на „елита” на циганите в България.
За пореден път става ясно защо е важно циганите да бъдат бедни, неграмотни и маргинализирани. Защото само така са удобни за манипулация и използване. Те не са полезна работна ръка за българската икономика, каквато от Световната банка посочиха, че трябва да бъдат. Те са ресурс за престъпно богатство.
Тогава как младите българи да бъдат убедени, че трябва, че е важно, че има смисъл да останат да учат, да работят, да се развиват, да създават семейства в България? Невъзможно е, защото реалността е, че родното ни законодателството по никакъв начин не спира и не наказва престъпността.
Свикнахме да казваме, че така е в България. Законите обслужват нечии интереси. Българското общество се ощетява. Няма смисъл да оставаме в родината си, защото тя загива. Защото докато ни учат на сляпа толерантност, ние забравихме чувството си за отговорност към самите себе си, за отстояване на правата си. Сами изтръгваме от себе си един от най-важните уроци – правдата зависи от всеки от нас.
Докога, като в истинска секта, българите ще се примиряваме, ще се отказваме и ще даваме властта над собствения си живот в ръцете на хора, които ни използват като оръжие срещу родината и ресурс за забогатяване.
Да, това е най-лесният и безболезнен път… за изчезване на България!
П.П. Циганската престъпност и циганският въпрос са част от ежедневието ни, също както високите цени, ниските заплати, безработицата. Но те не извеждат хората на улицата, защото бавно, но сигурно оперираха българина от чувство за самосъхранение.