ДОХОДИ, СЕМЕЙСТВО, СИГУРНОСТ
ПРЕДИЗБОРНА ПРОГРАМА НА
ВМРО – БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ, 2021 г.
ВМРО – Българско национално движение е партията на автентичния, градивен патриотизъм, наследник на възрожденските идеали на Васил Левски, Гоце Делчев, Дамян Груев и хиляди други, посветили и пожертвали живота си за Свободата и Единението на българите в едно общо Отечество. В своите действия и политики ВМРО винаги се е водила от националния интерес и стремежа за благополучие на българския народ. Днес заплахите и предизвикателствата за съществуване на нацията и за опазване нейните изконни ценности и дух са много, но за да се справим с тях е нужно да преодолеем омразата и разединението в обществото си. Наша основна цел в кампанията за парламентарните избори през 2021 е да покажем, че България има нужда от нормалност, цивилизован диалог между партиите и институциите, обединяването около общи цели за справяне с основните проблеми – демографската криза, икономическото развитие, социалните неравенства, етническата маргинализация, националната сигурност. Само така ще гарантираме ясна посока за развитие на България, ще постигнем благоденствието и духовната висота, която ще превърне страната ни отново в притегателен център за всички българи по света.
При участието си в парламентарната и изпълнителна власт успяхме да постигнем не малко в полза на хората и държавата: премахнахме фигурата на вечния длъжник, повишихме доходите – минималната пенсия вече е 300 лв., а заплата 650, ограничихме социалния паразитизъм, насочихме усилията на МВР към битовата престъпност на маргиналите, въведохме за тях наказание “труд в полза на обществото” вместо глоба, възродихме армията – спряхме съкращенията и рязането на бойна техника, а родната индустрия участва дейно в модернизацията. Бяхме и силен коректив – спряхме Истанбулската конвенция и защитихме българското семейство, спряхме ратификацията на СЕТА и подписването на Глобалния пакт за миграция. Опазихме националния интерес за Македония.
Сега излизаме с ясна и изпълнима програма за развитие на икономиката, високи доходи, опазване на традиционните ценностите, които ни правят българи и за гарантиране националния интерес и сигурност.
Приоритети на ВМРО за повишаване доходите и качеството на живот на българите
1. Ние от ВМРО ще работим за повишаване на средната пенсия за страната до 700 лв. Ще настояваме за преизчисление на пенсиите на всички българи, които имат изискуемия трудов стаж и предвиждаме 30% среден ръст на пенсиите до края на мандата.
2. Нарастването на доходите на работещите хора продължава да бъде една от основните цели на ВМРО и до края на мандата. Ангажираме се да направим благоприятна средата за инвестиции и повишаване на производителността на труда, така че нивата на средната работна заплата да достигнат до 2500 лв. Минималната работна заплата ще бъде увеличавана всяка година по формула, като процент от средната по сектори и региони.
3. Предвиждаме увеличението на заплатите в армията и полицията да запази темпа от 10% годишно. Ще бъде попълнен незаетия щат, за да могат тези институции в максимална степен да гарантират сигурността – националната и личната, на всеки гражданин.
4. Продължаваме темпа на увеличение на парите за заплати на учители, лекари и медицински персонал.
5. Ще дадем ваучери за лекарства по 70 лв. на месец за бедните пенсионери и хронично болни българи.
6. Ще осигурим ваучери на стойност 100 лв. за почивка в български курорти за всеки български пенсионер, работещ, студент и ученик. Още миналата година депутати от ВМРО внесоха такива текстове като постоянна действаща мярка в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма. Това ще е не само социална придобивка, но и шанс за рестарт на бранша.
7. ВМРО ще се бори за увеличение на парите за втората година майчинство до достигането на поне 80% от МРЗ. В момента са 380 лв. на месец, а минималната работна заплата е 650 лв.
8. Ние от ВМРО считаме, че всяко българско дете има право безплатно да посещава ясла и детска градина. Предвиждаме в най-кратки срокове да се инвестират поне 100 млн. лв. за изграждането на нови детски градини и ясли, обособяване на вече изградени подходящи сгради и ремонт на старите градини и ясли. Само по този начин ще се прекрати унизителната томбола, в която сега се разиграват имената на хиляди дечица всяка година.
9. ВМРО ще настоява за въвеждане на необлагаем минимум, за да подкрепим хората с ниски доходи. Ще настояваме и семейното подоходно облагане, което извоювахме за 2021, предвиждащо данъчни облекчения за всяко работещо семейство, както следва – 450 лв. за едно дете, 900 – за две, 1350 – за три деца, да стане постоянно и сумите до края на мандата да се увеличат до 600 лв. за едно дете, 1200 лв. – за две и 1800 лв. – за три деца.
10. Ние от ВМРО ще работим за безплатни учебници и учебни помагала за всички ученици до 12-и клас. По всеки от общообразователните предмети трябва да има по един учебник, одобрен от МОН.
11. Закон за частния фалит ще е сред законодателните ни приоритети. Въпреки че постигнахме голяма победа, премахвайки вечния длъжник, трябва да гарантираме на хората, които са добросъвестни защита от произвола на ЧСИ и колекторски фирми и нормален стандарт на съществуване.
12. Ще прекратим договорите с т.нар. „американски централи“ в Маришкия басейн, които представляват неправомерна държавна помощ за сметка на потребителите и това ще е предпоставка за намаляване цената на електрическата енергия.
13. Ще приемем на нов Кодекс за социално подпомагане. Първо: като средство срещу социалния паразитизъм и точенето на помощи от различни кранчета, което позволява на уж самотна майка да получава повече като безработна, отколкото работейки. Кодексът трябва да създаде единна база данни за помощите и да им сложи лимит. Второ: той да отмени ЗСУ и ревизира всичките му скандални за родителското движение разпоредби. Трето: да гарантира адекватна подкрепа за хората с увреждания.
14. Закон за защита правата и интересите на възрастните хора, който да гарантира допълващо социално подпомагане за пенсионери, чиято пенсия от трудова дейност е под линията на бедност.
15. Нов подход за интеграция на циганите чрез образование, труд и санкции при неспазване на закона. 30 години ни се предлага от всяка следваща власт интеграция на „ромите“, която ни учи да ги понасяме каквито са, а за тях създава привилегии и чувство за безнаказаност. В резултат те мизерстват и се маргинализират, но бароните им и НПО-тата забогатяха чувствително. В резултат имаме социален паразитизъм и криминален взрив, но пък удобен електорат за всеки, който си плаща.
Антикризисни мерки за съживяване на икономиката
В условията на стопанска криза най-важните мерки са тези, които стимулират инвестициите и предприемаческата инициатива, водейки до изпреварващ растеж; намаляват данъчно-административното бреме върху служители и бизнеси без вдигане на преките данъци, което е важно за формиране на спестяванията и инвестициите; дават „гъвкавост“ на пазара на труда, където е най-големият удар, изразен в ръст на безработицата и свиваща се заетост; оставят повече ресурс близо до проблемите на гражданите, създавайки конкуренция в добрите практики между общините.
Като вземаме предвид тези базови икономически постулати и доказаните във времето добри практики от ВМРО предлагаме:
1. Ускорена технологична модернизация, дигитализация и въвеждане на електронно правителство. Извършване на анализ на капацитета на администрацията с цел изчистване на подоптимални и несвойствени публични услуги и функции, което ще позволи намаляване и оптимизиране на държавните разходи във времето, без трупане на дефицити и задължения в бюджета. В рамките на 4-годишен мандат държавата да намали процента на преразпределение през бюджета по Консолидираната фискална програма до 35 на сто от БВП. Това ще остави пространство за повече частна инициатива и ще намали корупционния натиск върху институциите.
2. Отпадане на данък дивидент. Данък дивидент е наказание за генерирането на печалба и представлява двойно нейно облагане. Един път се дължи корпоративен данък от 10 на сто и втори път при разпределянето на тази печалба – данък дивидент от 5%. Тази мярка е добър знак към родните предприемачи и стимулира инвеститорите.
3. Намаляване на данъка върху ЕТ – намаляване на данъчната ставка върху доходите от стопанска дейност на едноличните търговци от сегашните 15% на 10%. Малките играчи обаче са силно уязвими. Едноличните търговци трябва да поемат данъчна тежест на общо основание като самонаети лица.
4. Ускорена данъчна амортизация за инвестициите в машини, оборудване и технологии – по-бързата подмяна на капитала и машините, с които оперират фирмите, ще доведе до по-висока производителност на служител за единица време, а оттам и до по-високи реални доходи за всички. Фокус към фирмите, които залагат на нови технологии и софтуер с акцент превръщане на България във важен технологичен център на Балканите.
5. Създаване на Гаранционен фонд с петгодишен период на действие за вноските по кредитите на микрофирми и физически лица, участващи в Мораториума по плащане на кредитите, удължен и важащ до март 2021 г. Възможност за предоговаряне с кредиторите и получаване на нови безлихвени кредитите за фирми от най-засегнатите сектори – туризъм, транспорт, увеселителен бизнес и други.
6. Антикризисно увеличаване на прага за задължителна регистрация по ДДС от 50 000 лева на 150 000 лева за период от 3 календарни години, което ще направи прага един от най-високите в Европейския Съюз. След изтичането на трите години той да остане 150 000 лева. Друг важен стълб с цел стимулиране на стопанската активност е прагът да стане 250 000 лева за по-изостаналите икономически региони на страната до момента, в който те не догонят средните равнища за страната.
7. Замразяване на минималния и максималния осигурителен доход на нивата от 2020 година за период от 3 години. Мярката е антикризисна и цели да подпомогне малките и средните предприятия в процеса по наемане на нови хора.
8. Отпадане на данък „уикенд“ – труден за администриране и допълнителен разход за бизнеса за правна и счетоводна консултация.
9. Премахване на неданъчни и административни пречки пред малкия и микробизнес, касаещи процеса по наемане и освобождаване в Кодекса по труда. Цялостен ремонт на кодекса и вкарване на повече „гъвкавост“.
10. Твърдо отстояване на „плоския данък“ и равното третиране на българските граждани от страна на държавата. Въвеждане на „прогресия“ в облагането на физическите лица ще удари най-всеотдайните и продуктивни в нашето общество, влошавайки проблема с бедността заради намалените стимули за производство, спестяване и инвестиции.
11. Финансова децентрализация: общините понасят най-големия удар от кризата. Освен това решенията трябва да се вземат максимално близо до проблемите на хората. Предлагаме 2 процентни пункта от приходите от Данък общ доход (ДОД) за физическите лица да остават в общината, където е генериран доходът на заетото лице. Мярката бе обсъждана от последния кабинет, но отиде в посока тези 2 проценти пункта да „надграждат“ 10-процентна текуща ставка, което изроди първоначалната идея. Въвеждане на второ ниво на местно самоуправление – окончателно дефиниране на източниците за финансиране, подготовка на нормативната уредба и реализация.
12. На базата на регистъра на държавните фирми да се изготви план за оптимизация на неефективните (десетки държавни фирми са на загуба) или листване на борсата на дялове на качествени държавни компании. Това ще вкара свеж ресурс в хазната и ще увеличи участието на гражданите в процеса по контрол и мениджмънт на държавните предприятия.
13. Изграждане на ясна и прозрачна стратегия за развитие на българския капиталов пазар. Развитието му минава през намирането на стратегически инвеститор, който да интегрира пазара ни регионално. Това ще даде възможност на родните компании да имат още един важен източник за набиране на капитал за растеж, а на българските граждани – възможност за спестявания за старини и допълнителен доход. Ще привлече и повече чужди спестявания, спомагайки растежа ни. Облекчаване финансирането на малки и средни предприятия чрез капиталовия пазар. Осигуряване на прозрачност и защита на инвеститорите.
14. Улеснен достъп до пазара на труда на „външни“ българи – програма, насърчаваща преселването и интегриране на наши сънародници от новите и стари задгранични общности. Те могат да дадат допълнителен импулс на икономическата активност, а и да задоволят глада за работна ръка в сектори като земеделие, индустрия, строителство и др.
15. Портал за предложения и проблеми, възникнали при регулацията и администрирането на бизнеса и въвеждането на нови правила, закони и процедури. Предлагаме създаване на единен информационен портал за директна комуникация на бизнеса и гражданите с държавата. Резултатите от подадените онлайн сигнали, ще бъдат обобщавани от икономически съвет, който ще излиза периодично с препоръки за бързо и навременно калибриране на проблемите с оглед на нуждите на бизнеса и обществото.
ЗЕМЕДЕЛИЕ
1. Преодоляване латифундирането в земеделието чрез данъчни мерки и политика за субсидиране. В Европа стопанствата са между 5000-10000 дка. Недопустимо е само 2% от бенефициентите в България да получават над 80% от субсидиите в сферата на земеделието. Всички знаем, че съществуват фирми, които са арендовали над 1 млн. дка земя.
2. Целева подкрепа за семейните стопанства. Облекчено финансиране за техни проектите, финансиране на разходите за изготвянето им през Българска банка за развитие чрез безлихвени кредити.
3. Продължаване на програмата „млад фермер“, която насърчава младите да се развиват в земеделието. Повишен размера от 50 000 лв. поне на 200 хил. лв. за да може да има по добър старт и устойчиво развитие на стопаните.
4. Изравняване на субсидиите на българските земеделци и европейските. Интегриране на програми за развитието на овощарството, зеленчукопроизводството и пчеларството включително за нови земеделски стопани. Все отрасли, в които се използва ръчен труд и по този начин ще има все повече заети в сектора и по-високи доходи
5. Недопускане на дъмпинг на цените в сферата чрез внос на продукти от трети страни. Трябва да бъде заложено като европейски механизъм за защита на производителите от ЕС. Повишаване на контрола и санкциите срещу такива вносители на продукция (вноса на плодове, зеленчуци, вкл. мед менте).
6. Строг контрол над препаратите за растителна защита нелегален внос от Турция и Китай, които не са регистрирани в България. И недопускане отравянето както на пчелите, така и на българската земеделска земя.
7. Намаляване на административната тежест във всички дейности и особено тези, свързани с кандидатстване по програми.
8. Във връзка с климатичните промени и добрите европейски практики за защита на доходите на земеделците предлагаме грантова схема в размер 70% за застраховане.
9. Ще уредим законово:
– производството на „фермерски храни“;
– наименованието „българско” да може да се поставя само на продукти, произведени в страната, с основна суровина, произведена в България;
– наименование „свежи плодове и зеленчуци” да се поставя само на плодове и зеленчуци, произведени на територията на страната.
10. Ще продължим натиска върху търговските вериги да предлагат предимно български продукти.
ЕНЕРГЕТИКА
1. Разработване на нова енергийна стратегия, която да гарантира енергийната сигурност до 2050 г. на база „интегриран подход“ – съчетаване на класическата енергетика с ВЕИ, в микс с приоритет „ниска цена“ за потребителите. Енергийно независими селища. Електрозаряден и водородозаряден транспорт, не само с екологична задача, а и за балансиране на електрическите товари.
2. Изпълнявайки горните цели ще се появи необходимост над 2 гигаватчаса в базов товар. Развитие на ядрената енергетика с приоритет довършване на АЕЦ „Белене“ без разходи за бюджета и потребителите, но със запазване определящата роля на държавата в проекта (златна акция) с оглед предоставянето на площадката и оборудването. Изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ ще се окаже без алтернатива.
3. Ние сме за преразглеждана на т.н. „Зелена сделка“ и балансиран подход към енергийната система на България. Трябва максимално да запазим използването на единствения значим местен енергиен ресурс – въглищата, при спазване на високи екологични норми и прилагане на иновативни методи за намаляването на емисиите на СО2 чрез „консервиране“ или „трансформиране“, като използваме за това европейските финансови компенсации.
4. Решаване на казуса с нерегламентираната държавна помощ и прекратяване заробващите договори с ТЕЦ Марица Изток 1 и 3, както и със „зелените централи“, въведени в експлоатация в нарушение на действащи нормативи, без допускане на финансови компенсации за тях за сметка на българските граждани.
5. Създаване на предсказуема и устойчива среда за инвестиции в енергетиката. Децентрализация на производство и потребление. Структуриране на „Работни тела“.
(Комунални и ютилити клъстери и холдинги), които да осъществят иначе добрите изисквания на ЗЕЕ и ЗЕВИ. Рестартиране на големите хидроенергийни проекти по р. Дунав при Никопол и Силистра съвместно с румънската страна.
6. Завършване на процеса на либерализация на енергетиката с отчитане на препоръките на Световната банка след критичен анализ за запазване на националните интереси и интересите на потребителите (екологично производство на ниски цени и участие в енергийните процеси на малкия и среден по места бизнес).
СТРОИТЕЛСТВО
1. Максимално облекчаване на инвестиционния процес в строителството за граждани и фирми при зачитане на обществения интерес.
2. Приемане на отделни закони, регламентиращи градоустройството, проектирането и строителния процес на мястото на съществуващия Закон за устройство на територията.
3. Намаляване на административната тежест и преминаване към модел, при който общините съгласуват проекти само на идейна фаза, а другите им функции се поемат от строителния надзор.
4. Електронно строително разрешение и максимална цифровизация на процеса.
5. Законодателно решение за бързо и равностойно обезщетяване на собственици на терени, попаднали в уличната регулация, както и за изграждане на инфраструктурата от общините към новостроящите се сгради.
6. Освобождаване от ДДС при закупуване на жилищен имот от младо семейство.
ТУРИЗЪМ
Секторът е най-силно засегнат от кризата с COVID-19, ВМРО изготви някои от най-адекватните предложения за подкрепа, но от временни – до 2021 г., те трябва да станат постоянни.
1. Намаляване на ДДС в туризма на 9% и след 2021 г.
2. Осигуряване на ваучери за ползване на туристически услуги подобно на тези за храна.
3. Държавна финансова подкрепа за чартърните полети в размер на 1/3 от разхода за турист.
4. Секторен подход и специална политика за туристическия бранш. Възможност за разсрочване или мораториум по кредити до октомври 2022 г.
5. Масирана кампания „Българско лято“ за насочване на сънародниците ни, а и граждани на съседните страни, към родните курорти и спасяване на туристическия сезон.
6. Облекчаване на визите (електронни визи) и за туристите от Русия и ОНД.
ТРАНСПОРТ
Кръстопътното положение на България отрежда важно място на страната ни в европейското икономическо пространство. Заради своите природни и климатични предимства, както и заради своя инфраструктурен и стопански потенциал, България е стратегически важен транзитен коридор между развитите европейски държави и богатите на ресурси страни от Евразийското пространство и Близкия Изток.
1. Нов импулс за „Коридор номер 8“, свързващ Черно с Адриатическо море и „Новия път на коприната“, осигуряващ достъпа на стоки от Далечния изток по направлението Варна – Русе – Централна Европа. Изграждане на транспортната инфраструктура от граница до граница по основните европейски коридори.
2. Завършване на магистралите „Хемус“ и „Русе – Велико Търново“, скоростния път София – Видин и тунела под вр. Шипка с прилежащата му инфраструктура ще бъде първостепенна задача на патриотичното управление, за да се даде нов шанс за развитие на Северна България, която дълги години бе лишена от мащабни инфраструктурни проекти. Наред с това довършване АМ „Струма“ и АМ „Черно море“.
3. Реконструкция и разширение на Северната дъга на Софийски околовръстен път – осигуряване на удобна и бърза връзка между АМ „Хемус“ и АМ „Тракия“ с АМ „Люлин“ и АМ „Европа“ и на Южна дъга от бул. „Братя Бъкстон“ до кв. „Овча купел“. Изграждане на Западна тангента.
4. Построяване на втори Дунав мост при Русе, които ще улесни трафика и след изграждането на магистралата Варна – Русе, ще облекчи трафика и ще може по-лесно да се ползват пристанищата Русе и Варна. Хидроенергийните съоръжения при Никопол и Силистра също ще осигуряват пътни връзки между двете страни.
5. Акцент върху ремонтите на второкласни и третокласни пътища.
6. Дългосрочна стратегия за българските железници за период от минимум 30 години, като държавата да бъде гарант за нейното изпълнение. Специално внимание към неотложната необходимост (не по-късно от 2023 г.) от изграждане на транспортен коридор от граница до граница. В противен случай страната ни ще бъде заобиколена като основен транспортен коридор (via diagonalis), свързващ Европа с Азия.
7. Осигуряване на тежка пътна механизация за строеж, поддържане и ремонт на железния път съгласно изискванията на действащата нормативна база.
8. Гарантиране на необходимите средства за привеждане на железния път по ос и по ниво и да бъдат премахнати всички намаления на скоростите по отделни участъци от железопътната мрежа, наложени от недоброто техническо състояние към момента.
9. Стартиране на процедури за закупуване на съвременен подвижен състав, отговарящ на завишените изисквания и проектните скорости за построените и изграждащите се в момента нови железопътни транспортни коридори в България.
10. Реализиране на идеята на Европейската комисия от 2008 за континентални товарни железопътни коридори. За България е изключително важно да се възползва от тази възможност.
11. Развитие на морските и речните ни пристанища. Изграждане на интермодални терминали на тях по направление на основните товаропотоци. Създаване на ежедневна връзка с ферибот Бургас – Батуми – Бургас.
12. Изграждането на инфраструктурата, която да прави възможно целогодишно плаването по р. Дунав, е първостепенна задача. Основен приоритет на Дунавската стратегия трябва да стане целогодишната и безпроблемна проходимост на Стара планина. Транспортната свързаност между река Дунав и останалите части на България е изключително важна за стопанския интегритет на страната. Усилията на държавата ни трябва да се насочат към изграждане на тунел под Стара планина, както и подобряване на транспортния капацитет на обходния източен жп маршрут Карнобат – Синдел – Русе. Част от маршрута Варна – Русе, в чиито начални точки следва да се изградят и интермодални терминали, е продължение на стратегическата перспективна товарна магистрала от грузинското пристанище Поти към Варна. Продължаване и на инициативата за свързване на пристанищата Русе, Варна и Бургас чрез железен път с Александруполис и Солун.
13. В областта на обществения транспорт – продължаване на програмата за газификация и електрификация на обществения транспорт чрез национално финансиране. Национална програма в размер общо на 1 млрд. лв. за подмяна на остарелия парк на превозните средства в обществения транспорт.
МОНОПОЛИ, БАНКИ, ЧСИ, КОЛЕКТОРИ
Българските граждани имат нужда от ефективна защита срещу произвола на субекти, които се възползват от тяхната наивност или временно затруднено положение.
1. Приемане на Закона за частния фалит, който ще гарантира на добросъвестните длъжници втори шанс за нормален и достоен живот.
2. Намаляване на законоопределената наказателна лихва до поносим размер, като функция на ОЛП. Недопустимо е при почти нулевите му нива тя да е 10 пункта над него.
3. Премахване възможността банките да искат заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК без да докажат вземането си.
4. Преустановяване на дейността на т.нар. „колекторски фирми“ по отношение на потребителски дългове.
5. Ще започнем дебата за прекратяване на дейността на частните съдебни изпълнители, като съдебното изпълнение да бъде поверено само на държавните съдебни изпълнители към съответните съдилища.
6. Ще предложим да се приравнят законодателно естествените монополи, големите вериги, комуналните дружества, големите изпълнители на обществени поръчки, компаниите, които обслужват голям брой потребители към „публични дружества“, по отношение на задълженията за предоставяне на информация пред обществото.
7. Да се преразгледат и формулират по-строго антимонополните разпоредби, забраняващи определени нелоялни практики и да се засили правоприлагането срещу такива практики, особено при трансграничните случаи, а държавата да се ангажира с тяхното идентифициране и доказване.
8. Да се уреди нормативно и се създадат органи за извънсъдебни спогодби за решаване на спорове на МСП с банки, естествени монополисти, електронни съобщителни оператори, железопътни, автобусни и авиокомпании.
ЕКОЛОГИЯ
Зеленото е родолюбие!
Ние разбираме необходимостта от прехода към кръгова икономика, както и предотвратяване образуването на отпадъци, насърчаване на повторното им използване и рециклирането им. Това включва осъществяване на дейности, които водят до намаляване на използването на първични суровини или увеличаване използването на странични продукти и вторични суровини, в това число конкретни мерки за ефективно използване на ресурсите и енергията.
ВМРО е за:
1. Създаване на оптимален баланс между опазването на околната среда и използването на природните ресурси за нуждите на хората.
2. Изготвяне на Национална стратегия във връзка с Пакета за кръгова икономика.
3. Защитата на уникалната българска природа е една от най-важните ни цели.
4. Ние сме против изсичането на българските гори и износа на сурова дървесина.
5. ВМРО счита, че държавата трябва да субсидира екологично чистите земеделски производства и да забрани опити и използване на ГМО.
6. ВМРО счита, че разработването на нови подземни богатства трябва да става само след провеждане на обществено обсъждане и оценка на въздействието.
7. Контрол по използването и осигуряване на достатъчно водни ресурси за питейни, битови, селскостопански и промишлени нужди.
8. Пълен контрол при рециклирането и оползотворяването на отпадъци
9. Изграждане на национална система за предотвратяване риска от бедствия.
ВЪНШНА ПОЛИТИКА
1. За нас от ВМРО политиката на България към световните сили трябва да бъде подчинена единствено на националния интерес.
2. ВМРО е за Европа на нациите. Заедно с това Европа трябва да засили отбранителните си способности за спирането на външни заплахи, тероризъм, радикален ислям, незаконна миграция и други стратегически цели на Съюза.
3. Политиката ни в Европейския съюз трябва да бъде подчинена на първо място на националните интереси. Независимостта, достойнството и националният суверенитет трябва да бъдат основна цел на българските дипломати.
4. България трябва да се превърне в регионален лидер на Балканите.
5. ВМРО е против приемането на Турция в ЕС – поради фундаменталните различия в религията, културата, традициите и манталитета.
6. ВМРО е за специална външнополитическа стратегия спрямо българите в чужбина, както и към чуждите граждани с българско самосъзнание, живеещи в Македония, Албания, Сърбия, Турция, Румъния, Украйна, Молдова, Русия, Татарстан, Северен Кавказ и др.
7. България не може да допусне фалшификации и подмяна на историческата истина за миналото и езика на населението в Македония.
8. Българската дипломация и мисии трябва да работят за популяризиране на българската национална кауза.
9. МВнР трябва да изработи стратегия за представяне на публичния образ на България в чужбина.
БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
ВМРО – гарант за българския интерес в Македония
1. Създаване на министерство на българите в чужбина, обединяващо грижите за българските организации, образованието, културно-информационните центрове и медии, проекти.
2. Българският език – матуритетен в ЕС, даващ възможност за достъп до българските ВУЗ.
3. Създаване на български културен институт „Св. св. Кирил и Методий“ – средство за укрепване на българското самосъзнание и разширяването влиянието на българския език сред общностите ни чужбина.
4. Българско гражданство – съкращаване и облекчаване на процедурите по издаване на лични документи. Пълноценно въвеждане на карта „Българин“ – даваща достъп до обучение и работа в България.
6. Активна политика към българите от диаспората:
а) Македония
– признаване на българите за конституционен народ;
– създаване на български неделни училища;
– финансиране дейността на българските организации;
– излъчване на български телевизии;
– инвестиции в инфраструктурата;
– насърчаване на български фирми за инвестиции в Република Северна Македония;
– привличане на авторитетни имена към каузата;
– активна позиция към преброяването в Македония;
– изграждане на Коридор номер 8. Скоростен влак София – Скопие.
б) Албания
– избор на български представител в Съвета по малцинствата;
– подкрепа за българските организации в контекста на предстоящото преброяване;
– изучаване на български език в районите с българско малцинство;
– извоюване на политическо представителство;
– разширяване мрежата от съботно-неделни училища;
– подкрепа за инициативи и проекти на българското малцинство.
в) Сърбия
– насърчаване на българските организации;
– подобряване работата със Съвета на българското малцинство;
– подкрепа на инфраструктурни проекти в малцинствените райони;
– възстановяване на българските медии;
– изграждане на нови културно-информационни центрове.
г) Косово
– признаване на българско национално малцинство;
– политическо представителство на българското малцинство;
– организиране на курсове по български език, неделни училища и факултативно изучаване на българския език в държавните училища;
– възстановяване на процедурата за придобиване на българско гражданство за българи от Косово.
д) Украйна
– откриване на българско училище в Одеса;
– защита правата на българското малцинство, чрез културни и образователни институции.
е) Молдова
– запазване и подпомагане на българския университет в Тараклия;
– насърчаване на обучението по български език.
ж) Румъния
– активна политика с българската общност и подкрепа за българските организации;
– изграждане на български православен храм в Букурещ;
– изграждане на културно-информационни центрове в крайдунавските градове.
з) Гърция
– създаване на културни центрове, читалища, танцови и певчески състави;
– подкрепа за новата ни емиграция и работещите там.
и) емиграция
– привличане на емигрантите към икономическия живот в България;
– облекчен прием на студенти от емигрантските общности;
– засилване на културните и информационните контакти.
ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ и СЕМЕЙНИ ПОЛИТИКИ
1. Разработване на политики за справяне с демографската криза в България, чрез:
– укрепване на брака и семейството от баща – мъж, майка – жена и техните деца. Утвърждаване на традиционни, български семейни и християнски ценности;
– стимулиране на отговорното родителство;
2. Разработване на образователни модели насочени към възпитание на физически и психически здрави деца, с морални и нравствени ценности.
3. Ревизия на законодателството, свързано със закрила на децата при съобразяване с принципите на „Конвенцията за правата на детето“ чрез:
– отмяна на Закона за социалните услуги;
– ревизия на Закона за закрила на детето;
– премахване на практиката за извеждане на деца от биологичното семейство.
4. С оглед нуждата от ново демографско възраждане и просперитет на българската нация. Мега министерството МТСП да бъде разделено на две: Министерство на труда и Министерство на социалната и демографска политика и българите в чужбина.
5. Провеждане на проактивна имиграционна политика, насочена към всички лица с българско самосъзнание с необходимото образование и квалификация.
6. Развитие на регионални демографски политики, с цел индивидуален подход съобразен със структура на населението, икономика, здравеопазване, образование, традиции, етнопсихология и др.
СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА
Провеждане на социална политика, подпомагаща уязвимите групи от българското общество – деца, семейства, възрастни хора, хора с увреждания, безработни и др. Гарантиране на социална защита и социално включване.
Създаване на условия за тяхната пълноценна интеграция на трудовия пазар и социално приобщаване. Социалното подпомагане трябва да е обвързано с линията на бедност за страната, която да се измерва въз основа на реалното потребление и нужди.
1. Въвеждане на минимални работни заплати по икономически дейности и региони.
2. Програмата 60/40 да стане постоянно действаща за малки и средни предприятия, които извършват икономическата си дейност в Северозапада и пограничните райони с изоставащо развитие. Програмата да се прилага за всички заплати до размера на СРЗ за региона.
3. Чрез програми и проекти да се насърчи развитието на социалното предприемачество в страната с цел да се постигнат оптимални резултати за интеграция на уязвимите лица на пазара на труда, тяхната квалификация и придобиване на трудови навици, които да облекчат прехода им към конвенционалния бизнес.
4. Насърчителни мерки за развитие на социално фермерство и семейни ферми.
5. Насърчителни мерки, насочени към кооперациите и неправителствените организации, които осъществяват социални дейности и защитават хуманитарни и екологични каузи с голям обществен интерес.
6. Осигуряването на активен живот на възрастните хора трябва да гарантира достъп до качествено здравеопазване, учене през целия живот, възможност за работа, участие в социалния , културен и обществен живот, условия за спорт, туризъм и др.
7. Създаване на Национална стратегия за подпомагане и подкрепа на младите хора в България.
8. Закриване ДАЗД и създаване на Агенция за защита на децата, семейството, възрастните хора и хората с увреждания.
9. За осигуряване на прозрачност и контрол на разходваните финансови средства от държавния бюджет всяко лице, което ползва услугите на социалната система, да има електронна карта, която ще даде възможност за проследяване на финансовите потоци и ще гарантира адекватното подпомагане на нуждаещите се.
10. Електронно правителство, електронно социално подпомагане и подкрепа.
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Съгласно определението на Световна здравна организация Здравеопазването е система от медицински и немедицински (политически, икономически, социални и други) мероприятия, предприемани от обществото за запазване и повишаване здравето на населението в дадена страна“, т.е. смисълът на съществуване и крайната цел на системата на здравеопазване е:
Възможно най-добро здраве на всички граждани и затова е необходима спешна и ефективна реформата в системата на здравеопазването.
Стратегическата цел в сектор „Здравеопазването в България“ е постигане на по-добро здраве за гражданите!
Цели:
1. Проактивен подход и действия за контрол над COVID кризата, основаващ се на три основни принципа:
– Осигуряване на непрекъсваемост на нормалния живот на незасегнатите от заболяването;
– Масово тестване с антигенни тестове, организирано във вече идентифицираните рискови групи от населението;
– Изолация и карантиниране единствено на доказаните като заразоносители вследствие на тестовете, което ще гарантира нормално работно ежедневие на всички останали при спазване на базовите противоепидемични мерки.
Това може да стане чрез:
Включване на цялата здравна система в борбата с COVID-19.
Нормативно регламентиране на включването на административния апарат на държавата и общините в процеса по контрол на спазването на базовите противоепидемични мерки и налагане на необходимите санкции.
Държавата трябва да гарантира финансово и организационно изпълнение по функциите си по карантиниране на заразените и техните близки.
Това е подход, който от една страна трябва да гарантира контрола върху разпространението на инфекцията, а от друга, да не се допуска периодичен локдаун на големи групи от населението в състояние на принудителна безработица, което ще задълбочи разделението в обществото и ще засили страховете за здравето или насъщния.
2. Интегрирана профилактика, ранна диагностика и ефективно лечение на заболяванията като възможност за по-добро здраве и качество на живот. Ранна диагностика и откриване на предхронични и хронични състояния чрез въвеждане на ежегодни профилактични прегледи на всички български граждани на кръв, урина и кардиологични изследвания.
3. Въвеждане на интегриран подход за намаляване употребата на наркотични вещества и справяне с нарастващия процент сред наркозависимите подрастващи.
4. Финансова стабилност и обезпеченост на здравната система чрез прегрупиране на финансовите ресурси:
– по пакети здравни дейности – основен, допълнителен, спешен;
– по видове медицинска помощ – първична извънболнична, специализирана извънболнична, болнична;
– по направления промоция, профилактика, скрининг, диагностика и лечение;
– по видове осигуряващи се лица и осигурителни плащания – увеличаване на събираемостта на здравноосигурителните вноски, развитие на здравното застраховане;
– на база резултати и качество на медицинската помощ.
5. Стабилизиране на здравноосигурителния модел и предприемане на поетапна демонополизация на Националната здравноосигурителна каса.
6. Въвеждане на електронно здравеопазване и създаване на интегрирана информационна система, свързваща в реално време информационните системи на Министерството на здравеопазването, НЗОК, НОИ, НАП, ИАЛ, ИАМО с доставчиците на медицински и здравни услуги (болници, практики в извънболничната помощ, производители, търговци на едро и дребно на лекарствени продукти и медицински изделия) и прехвърляне на целия документооборот в електронен вид.
7. Въвеждане на нова лекарствена политика с цел качество, безопасност и ефикасност на лекарствените продукти; осигуряване на достатъчна наличност и достъпност до лекарствени продукти; разработване и утвърждаване на фармако-терапевтични ръководства и провеждане на терапия с лекарствени продукти с доказана ефективност и гарантиране на устойчивост и предвидимост на разходите за лекарствени продукти.
Като очакваните резултати са:
– осигуряване на качествени и достъпни лекарствени продукти;
– повишаване на качеството на предоставяните фармацевтични услуги;
– ефективно и рационално използване на публичните средства във фармацевтичния сектор и гарантиране на финансовата му устойчивост.
8. Въвеждане на механизми за ограничаване на необоснованото нарастване на разходите за лекарствени продукти чрез:
– реимбурсна политика, ориентирана към целите;
– прогенерична лекарствена политика;
– използване на иновативни медикаменти при осигурена финансова стабилност и прогнозируемост чрез потребности и доказана ефективност;
– надграждане и доразвиване на електронна платформа за доставка на лекарствени продукти за лечебните заведения;
– увеличаване на контрола върху недостига на лекарства чрез Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък на Република България (СЕСПА) като обективен подход за регистриране на наличността от лекарства в България.
9. Преодоляване на регионалните дисбаланси и осигуряване на функционално взаимодействие между отделните нива на медицинската помощ чрез:
– подобряване на достъпа на населението до качествени здравни услуги;
– планиране на публичните и частни инвестиции в системата на здравеопазване на база на обективни потребности;
– подобряване на ефективността на публичните разходи.
10. Кадрово и ресурсно обезпечаване в системата на здравеопазването чрез подобряване на условията за обучението и квалификацията на специалистите, както и на заплащането, на условията на труд, на сигурността и техническата обезпеченост на кадрите.
– планиране на база потребностите от медицинска помощ;
– ориентиране на медицинското образование към променящите се потребности;
– развитие на системата за продължаващо обучение в системата на здравеопазването;
– развитие на нови умения – извършване на услуги в медико-социални екипи, нови форми на обслужване, насърчаване на овластяването на пациента;
– въвеждане на нов модел за заплащане на работещите в системата на здравеопазване, обвързани с образователно-квалификационната степен и постигнатите резултати.
11. Подобряване на достъпа и качеството на специализираната, болничната и доболничната медицинска помощ. Осигуряване на медицинска помощ в малките населени места чрез актуализиране на национална здравна карта, отчитаща потребностите населението от медицинска помощ по видове – съобразно възрастова структура, заболеваемост, болестност, смъртност, детска смъртност и др., създаваща задължителни минимални и максимални изисквания за териториалното разпределение на структурите за извънболнична, болнична и спешна медицинска помощ, високотехнологични медицински дейности, регламентираща възможностите за инвестиции и достъп до публични ресурси в системата на здравеопазване.
12. Разработване и създаване на нов модел на медицинската експертиза.
13. Разработване и създаване на Концепция и План за преструктуриране на системата за болнична помощ.
Държавата трябва да промени начина на финансиране на държавните болници и на тези с приоритетно държавно участие, които са гръбнака на българското здравеопазване. Към настоящия момент те се финансират само към НЗОК, което е крайно недостатъчно. Желателно е да бъдат регистрирани по чл. 5 от Закона за лечебните заведения – по подобие на болниците от системата на ВМА. По този начин държавата ще може да финансира допълнително (66 болници в страната), без които здравеопазването в държавата е невъзможно.
ОБРАЗОВАНИЕ
Нашата главна задача е:
1. Засилване на ролята на българското училище за патриотично обучение и възпитание с цел съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност. Тази цел се реализира с приоритетно изучаване на българския език и литература, историята, географията, българските обичаи, традиции и фолклор.
2. Запазване на мрежата от детски и учебни заведения в малките населени места като защитени от държавата.
3. Държавна подкрепа за изграждане на нови детски градини в големите градове и подпомагане на семействата лишени от достъп до общински детски градини.
4. Политика на подкрепа на младите хора, предпочели да учат и работят в България. Активна политика за привличане на ученици и студенти от българските общности зад граница.
5. Засилване на патриотичното възпитание в училище и подобряването на възможностите за посещение на значимите исторически, културни и природни обекти.
6. Разширяване на военното обучение в училище и подготовка на учениците за действия при бедствия, аварии и извънредни ситуации, със засилване на практическата подготовка
7. Стимулиране развитието на ученически спорт и туризъм. Възстановяване на ученическите центрове за отдих.
Приоритети в предучилищното образование
1. Безплатна детска градина и ясла за всяко българско дете.
2. Пълен обхват на децата над 4-годишна възраст в детските градини.
3. Гарантиране на сигурността, подобряване на медицинските грижи, възпитанието и обучението в детските градини и регламентиране на организираните допълнителни занимания.
Приоритети в училищното образование
1. Увеличаване и поддържане на възнагражденията в сферата на образованието на не по-ниски от 125 % от средната работна заплата за страната.
2. Повишаване на качеството на образованието чрез засилен контрол на образователния процес и изпълнения на държавни образователни изисквания за знания на учениците.
3. Модернизация на професионалното образование и утвърждаването му като приоритетно с цел обучение на мотивирани, бързо реализиращи се, знаещи и подготвени млади специалисти за българската икономика.
4. Вертикална интеграция на средното и висше професионално образование чрез признаване на кредити за придобити знания и компетентности.
Висше образование
1. Засилване на регулативната роля на държавата в системата на висшето образование и увеличаване финансирането на българските висши училища.
2. Увеличаване на контрола от министъра на образованието върху изпълнението на политиките за развитие на висшите училища с цел успешно възстановяване и стабилизиране на системата на висшето образование и преход към ускорено развитие в периода 2023-2025 г.
3. Стимулиране на интеграцията между висшите училища, създаване на национални мрежи и активно интегриране в европейските университетски мрежи.
4. Преминаване към финансиране, обвързано с изпълнение на политики за развитието на висшето училище и поетапен отказ от финансиране на брой студенти.
5. Увеличаване бюджетно финансиране на висшето образование с 20% годишно и с 10 млн. лв. годишно за научна дейност в периода до 2030 г. Двойно увеличаване на заплатите във висшето образование до края на мандата.
6. Премахване на таксите за студенти от приоритетни специалности.
7. Осигуряване на възможност за сключване на равноправни и справедливи договори между стопански субекти и студенти за финансиране на обучението срещу работа след завършване.
8. Въвеждане на минимална заплата за висшисти, която да е по-висока от минималната за страната.
9. Преференции за създаване на университетски фирми, които да развиват високотехнологични производства.
Наука
1. Повишаване на бюджетното финансиране на научно-изследователската дейност по консолидираната фискална програма, което през 2025 г. трябва да достигне 1% от БВП, независимо от средствата осигурени по Европейските структурни и инвестиционни фондове.
2. Разпределението на средствата за наука да се осъществява както чрез институционално, така и чрез програмно финансиране.
3. Изграждане на нови отношения на договаряне между БАН и държавата за изпълнение на средносрочно програма (3-5 години) за развитието на Академията в съответствие с потребностите на обществото и икономиката;.
4. Национален механизъм за подпомагане (административно и финансово) на участието на български колективи в европейските научни програми.
5. Национална програма за подбор, преводи и издаване на големи международни езици на значими монографии и статии от български изследователи, с приоритет на българската хуманитаристика.
6. Създаване на национална система за цитиране на български автори, която да се инкорпорира в световните системи за рефериране и цитиране.
7. Национална политика за утвърждаване на българския език и азбука в европейското пространство и Европейския съюз. Създаде на Национален център по българистика към Министерството на образованието и науката, който да координира научноизследователската и научнопопуляризаторската дейност по българистика – в страната и чужбина, включително да дава преценка за учебното съдържание на учебните програми и учебниците, свързани с българските история, език и култура.
КУЛТУРА
В дългата си 130-годишна история ВМРО е разпознаваема с особена чувствителност към съхраняването на българската културна идентичност и опазването на националния културен идеал.
ВМРО е против мултикултурализма и унификацията, която идва с глобализма и счита за основен приоритет възраждането и съхраняването на българските традиции, език, самобитност, обичаи, дух, религия и културно-историческо наследство.
1. Основен акцент на ВМРО е запазването и популяризирането на националното ни историческо и културно наследство като средство за съхранение и развитие на древната ни култура и богати традиции в контекста на многообразието от култури в Европа.
2. Ефективни и категорични дипломатически реакции при случаи на заличаване на българска историческа памет в църкви, унищожаване на паметници, подмяна на документални, книжовни и литературни ценности, каквито се наблюдават особено в Македония, както и в Западните покрайнини, Северна Добруджа и др. Същото се отнася при подмяната на самоличността и самосъзнанието на български национални герои.
3. Политика за държавна подкрепа на български автори за създаване на високохудожествени културни постижения в областта на литературата, музикалните и танцовите, сценичните и визуалните изкуства. Създаване на регулирани механизмите за адекватен достъп на българските произведения на изкуството до своите публики.
4. Приемане на Националната стратегия за развитие на културата.
5. Закон за българския книжовен език, който да регламентира включително употребата му и използването на българските шрифтове във виртуалното пространство, електронните услуги и телекомуникациите.
6. 22 март да бъде обявен с решение на Народното събрание за „Ден на националното знаме и националното единство“.
7. Повече българска музика в родния ефир – настояваме поне 1/3 от музикалното съдържание на радио- и телевизионните програми да е предназначено за български изпълнители, автори и музиканти.
8. Закон за сценичните изкуства, който да подобри тяхната регулация и да осигури възможност за създаване на ново национално творчество. Въвеждане на условно-постоянни разходи, неангажирани с делегирания бюджет.
9. Преосмисляне на начините за стимулиране на творците със свободни професии, които честно и почтено работят години наред в културния сектор и са сред най-потърпевшите от пандемията от Covid-19. Затварянето на концертните, изложбените, репетиционните, театралните и кино залите, пълното спиране или чувствителното намаляване на снимачния процес на филми и сериали беше удар, от който българската култура ще се възстановява с години.
10. ВМРО ще бъде балансьор между конфликта култура – пазар.
11. Активна подкрепа за българското кино и отстояване на позицията за приоритетно държавно финансиране на производството на български филми като съществена част от националната култура.
12. Достъпност на филмите за хора със слухова загуба.
13. Превръщане на читалищата в съвременни информационни центрове и средища за творческо самоизразяване. Приемане на национална програма за възраждане на читалищната дейност „Култура за всеки“ – средства за творчество, капиталови разходи, обновяване на библиотечния фонд и материалната база.
14. Повишаване на възможностите на държавните, професионални фолклорни ансамбли и формации, както и частните такива, да издирват, съхраняват, адаптират и популяризират националното музикално, танцово изкуство и традиционни обичаи.
15. Популяризиране, модернизация и дигитализация на фондовете на художествените галерии, музеите и библиотеките. Попълване на съдържанието им чрез откупуване на експонати и книги.
16. Създаване на национална дигитална културна платформа, която да представя по атрактивен и достъпен начин най-добрите български образци в областта на културата с образователна и възпитателна цел.
17. Дигитализация, реставрация и съхранение на класически български филми, филми с висока художествена, документална и изобразителна стойност, сериали и театрални постановки. Решаване на проблема с авторските права. Съдържанието на платформата ще укрепва самосъзнанието, както на „историческите“ български общности, така и на нашите сънародници, които временно или постоянно пребивават в чужбина. Всички те, независимо колко далеч са от България, ще получат възможността да гледат „на живо“ културни събития, а децата им ще имат всички условия да не забравят българския език и да познават добре своята родна история.
18. Популяризиране на българската култура в чужбина чрез съвременните технологии и комуникационни канали и участие в програмите на ЕС за култура, аудиовизия и медии.
19. Подпомагане и консултиране при кандидатстването на български проекти по европейски културни програми.
20. Национална програма за популяризиране на българските културни достижения в училищата и организиране на семинари за ученици за допълнителни знания и умения в различни области на българското изкуство и култура.
21. Разширяване на списъка за подпомагане от Национален фонд „Култура“ на значими етнографски и фолклорни фестивали с цел съхраняване автентичния дух на миналото – изконни български занаяти, фолклорни и кулинарни традиции.
22. Възможност за досег до сценичните изкуства и пътуващо кино в малките населени места с финансиране от държавата. Посещение на премиерни театрални постановки на български автори на символични цени от ученици, студенти и пенсионери.
23. Повишаване на качеството на художественото образование на заетите в сферата на културата.
24. Национална програма за обновяване на религиозните храмове в България.
25. Насърчаване на създаването на неделни училища и православно възпитание.
26. Насърчаване на алтернативното финансиране на културата и изкуствата чрез промени в Закона за меценатството и създаване на предпоставки за увеличаване притока на средства от частния сектор в културата.
МЕДИИ
1. ВМРО срещу фалшивите новини
Изчистване на медийното пространство от фалшиви новини и отговорност за достоверността на информацията. Чрез промени в Закона за радиото и телевизията настояваме интернет-сайтове, онлайн платформи, блогове и други информационни портали, които искат да се припознаят като медии, да бъдат регистрирани в Съвета за електронни медии. Целта е да се знае чия собственост са и кой носи отговорността за съдържанието им.
2. Без новини на турски език по БНТ
ВМРО настоява предаванията и новините в българския ефир да се излъчват само и единствено на официалния език, който според Конституцията на Р България е българският. В тази връзка предлагаме чрез промени в Закона за радиото и телевизията да отпадне възможността в ефира на БНТ да се излъчват новини на турски език.
3. Въвеждане на изискването за квота българска музика в ефира, не по малко от 30% от ежедневната музикална програма.
СИГУРНОСТ
1. Българската армия – гарант за сигурността, суверенитета и независимостта на страната
– Основен приоритет на ВМРО продължава да бъде развитието на отбранителните способности на Въоръжените сили като гарант за суверенитета и териториалната цялост на България. Това ще продължим да постигаме чрез изпълнение на Програмата за развитието на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България – 2032 г. и залегналите в нея модернизация и превъоръжаване на армията, поетапен ремонт и поддържане на съществуващата техника, придобиване на нова и висока мотивация на личния състав.
– Продължаване и развиване на доброволната военна служба като средство за попълване на резерва на въоръжените сили и преодоляване на недокомплекта на ВС. Перспектива за възстановяване на наборната военна служба.
– Ще продължим да провеждаме целенасочена политика за насърчаване на българската отбранителна индустрия (включително държавните заводи) с цел създаване на повече работни места и развитие на високотехнологични отбранителни способности на страната.
– Запазване на разходите за отбрана на ниво не по-ниско от 2% от БВП до и след 2024 г.
2. Основен капитал в отбраната – хората
– Продължаване политиката за повишаване заплащането на заплатите в армията с 10% годишно до достигане на висок социален статус, както във всички европейски армии.
– Преодоляване некомплекта във ВС.
– Разработване на механизъм за диференциране на средствата, предоставяни на военнослужещите живеещи на свободен наем, съобразен с пазарните условия във всеки гарнизон.
– Разработване на нова политика за управлението на имотите от жилищния фонд на МО.
– Продължаване на политиката по придобиване на жилища чрез процедури по учредяване отстъпено право на строеж за задоволяване жилищните нужди на военнослужещите и придобиване на поне 3100 апартамента в рамките на мандата, с които да се задоволят потребностите на всички нуждаещи се военнослужещи.
– Реализиране на нова политика по ускорено кариерно развитие на военнослужещите.
– Продължаващо активно сътрудничество с военно-патриотичните съюзи.
3. Отбрана, модернизация и нови технологии
– Модернизация и развитие на Българската отбранително-технологична индустриална база като основа на процесите на технологична модернизация, превъоръжаване и индустриална независимост на отбраната;
– Възлагане от страна на Министерство на отбраната на научни проекти на българския научен комплекс – в т.ч. БАН, българските университети и др., целящи разработване и производство на високотехнологични системи за въоръжение и техника, както и създаване на национален потенциал за намаляване на страната ни от външни доставчици.
– Ефективно участие в разработване на иновативни отбранителни способности чрез включване в проекти на Европейския фонд за отбрана и в проектите за военна мобилност в Европа и изграждане на мрежа от логистични центрове за поддръжка на операции.
– Изграждане на пълни оперативни способности за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана, и цифровизация.
4. Военно образование
– Подобряване материалната база и повишаване качеството на подготовката във висшите военни училища и ВА „Г. С. Раковски“.
– Засилване на патриотизма в редовете на българската армия.
– Създаване на военни факултети в университетите.
– Засилване на сътрудничеството по съвместни проекти между граждански и военни висши учебни заведения, включително обмен на кадри.
– Разкриване на специалности в средното образование, насочени към военното дело, чрез съвместни проекти между военните училища и професионалните гимназии.
5. Там, където другите не могат
Продължаване и разширяване участието на Въоръжените сили в посока защита на населението при бедствия, аварии, опазване на границата, противодействие на тероризма.
ВЪТРЕШЕН РЕД И СИГУРНОСТ
Борбата с престъпността е основен приоритет за ВМРО.
1. Преструктуриране на МВР, видимо и респектиращо полицейско присъствие във всяко селище.
2. Доброволни отряди на гражданите за опазване на обществения ред и противодействие на престъпността.
3. Повишаване на качеството на доставяната от МВР услуга сигурност, посредством идентифициране на конкретните потребности на българските граждани по отношение на тяхната лична сигурност, структуриране на достъпа до качествена услуга сигурност и цялостна промяна на начина на планиране и финансиране на политики за обществен ред и сигурност.
4. Утвърждаване (в т.ч. материално и финансово обезпечаване) на единни минимални стандарти за професионално обучение, оборудване, екипировка и време на реакция на служителите в МВР.
5. Повишаване общественото доверие и имиджа на МВР, по примера на Българската армия.
6. Разширяване на пределите на неизбежната самоотбрана и правото за притежание на лично оръжие.
7. Нулева толерантност за контрабандата на горива, цигари, алкохол, наркотици и др., която е в основата на брака между политици и престъпници.
8. Опазването на границите ни и противодействие на имигрантското нашествие са от съдбоносно значение за опазване етническия и верски баланс в обезлюдяваща България.
– Трябва да се положат усилия за политическо урегулиране на конфликтните зони.
– Политиката на „отворените врати“ да се замени с политика на „отблъскване мигрантския натиск“.
– ЕС трябва да създаде организация за удържане на миграционния натиск отвъд границите на Съюза чрез прилагане на правила, задължаващи търсещите убежище да кандидатстват за статут още преди да преминат външната граница.
– Наложителна е ревизия на Дъблинския регламент и отпадане на механизма търсещите убежище в определена страна от ЕС да бъдат принудително разселвани в други страни от Съюза.
– Страните членки трябва да приемат принципа за принудително връщане на нелегално проникналите мигранти в ЕС обратно в страните на произход.
– Следва да се преосмисли принципа за безусловна, задължителна, икономическа, социална и културна интеграция на търсещите убежище.
ПРАВОСЪДИЕ и БОРБА С КОРУПЦИЯТА
ВМРО е за справедливо, бързо и достъпно правосъдие.
Българското общество се нуждае от реална съдебна реформа, която да се опира на следните основни идеи:
– бързо въвеждане на ефективно електронно правосъдие;
– преустановяване на дейността на Специализирания наказателен съд;
– възстановяване и уплътняване на прекъснатата връзка на съдебната власт като интегрална част от държавната власт със суверена;
– въвеждане на индивидуална конституционна жалба;
– успоредно обсъждане и приемане на нов Наказателен кодекс и на Кодекс на административните нарушения и наказания.
1. Справедливо правосъдие
Правосъдието по презумпция трябва да бъде справедливо. Несправедливото правосъдие е проява на държавен терор върху гражданите и разрушава естественото жизнено състояние на обществото.
Затова ВМРО е за:
– правосъдие с прилагане на балансирана репресия. Широко въвеждане на наказания извън лишаването от свобода. Кадрово и нормативно укрепване на пробационната система. Масовизиране на електронния мониторинг в системата на изпълненията на наказанията;
– безупречно функциониране на системата за случайно разпределение на делата;
– прекратяване на опитите за ограничаване на конкуренцията в адвокатската професия.;
– разширяване на съдебния контрол върху актовете на прокуратурата;
– създаване на Национален механизъм за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека;
– системна политика за превенция на корупцията в съдебната система;
– промени в статуса на съдебните заседатели, целящ да осигури реалното им участие в съдебния процес;
– повишаване на изискванията спрямо мотивите към съдебните актове, които трябва да бъдат кратки, ясни и разбираеми. Недопустимост на неспазването на езиковата норма при оформянето на съдебните актове.;
– предприемане на действия с оглед прекратяване явната злоупотреба на работодатели с дисциплинарна власт. С оглед бързина на трудовите спорове същите да не се допускат до касационно обжалване.
2. Бързо правосъдие
Бавното правосъдие е всъщност липса на правосъдие. Кому е потребна справедлива по съдържание присъда или съдебно решение, появило се след десетина години процес? Не за потърпевшите. Не за обществото. Не за бъдещите поколения.
Затова ВМРО е за:
– усъвършенстване на кадровата политика на Висшия съдебен съвет чрез прозрачност и обществен контрол върху кариерното развитие на магистратите. Въвеждане на изцяло нова конкурсна система;
– детайлизиране на механизмите за търсене на дисциплинарна отговорност на магистратите;
– засилена грижа на държавата за развитието на юридическото образование в страната и създаване на специфичен статус за него;
– въвеждане на задължителна медиация по някои дела с цел разтоварване на съдилищата;
– формиране и строг контрол върху реална бърза система за водене на трудовоправни спорове;
– мерки за осигуряване на относително равномерно натоварване на съдилищата;
– обществен дебат по ограничаването на прекомерния формализъм в съдебния процес.
3. Достъпно правосъдие
Ограничаването на достъпа до правосъдие по финансови причини засилва разслоението в обществото и създава антидържавни настроения. Необходими са специфични мерки, които да осигурят поносими разноски за гражданите в съдебния процес.
Затова ВМРО е за:
– разделяне на тежките виновни провинения на престъпления и простъпки и въвеждане на административен ред за наказване на вторите;
– преразглеждане на тарифите за всички видове съдебни такси и връщането им към поносими за гражданите нива;
– усъвършенстване на системата за правна помощ.
4. Други мерки, насочени към постигане на поставените цели
– подобряване характеристиките на законодателния процес. Прекратяване практиките за неспазване или заобикаляне разпоредбите на Закона за нормативните актове. Укрепване на административните звена в Министерство на правосъдието, които имат пряко отношение към законотворчеството;
– промяна в статуса на Института за правни науки към БАН и превръщането му в действащ инструмент за юридическо осигуряване на държавните политики;
– приоритетно развитие на криминологията като научна основа за провеждането на държавната наказателна политика.
5. Противодействието на корупцията е задължение за всяко едно управление. Още по-необходимо е то, заради повсеместното усещане за нея, което ерозира чувството за държавност. В това отношение ВМРО ще бъде безкомпромисна към носителите на корупция, все едно от партийната им принадлежност или позицията, която заемат.
– ще извършим преглед на антикорупционното законодателство и ще го приведем към добрите световни практики;
– ще извършим анализ на институциите, които противодействат на корупцията и ще оптимизираме работата им;
– при необходимост, ще въведем нови наказания за корупция, включително заличаване на пенсионен стаж за длъжностни лица, уличени в нея;
– ще проведем кампания за обществена нетърпимост и гражданско включване в борбата с корупцията.
ЕТНОСИТЕ
Концепцията за приобщаване на несоциализираните общности, придобила популярност като Концепция срещу циганизацията, трябва да бъде приета от Министерски съвет и да смени модела на интеграция, изискващ от мнозинството да се съобразява и свиква с неморалните и незаконни действия на малцинството. Интеграция на маргиналните цигански общности е възможна само чрез образование, труд и строги санкции при неспазване на законите.
Въпреки, че част от мерките бяха наложени в отминалия мандат чрез промени в законодателството, ВМРО в 45-ото ще продължи със следните:
1. Избирателното право да бъде обвързано с конституционното задължение за образование и владеене на български език. Лица без основно образование да могат да гласуват само след полагане на изпит, доказващ владеене на български.
2. Промяна на дефиницията за маловажна кражба, за каквато в момента се смята всяка до 1300 лв. (две МРЗ), и това позволява на рецидивистите да получават вместо затвор, глоба, която никога не плащат.
3. Въвеждане на административно наказание „задържане в териториална структура на МВР“ за извършени административни нарушения, когато лицето не заплаща наложените глоби или не отработва наказанието си.
4. Създаване на специално производство за незабавно налагане на санкции за извършени правонарушения и незабавното изпълнение на наложената санкция при спазване на правилата за съдебен контрол върху нея.
5. Ограничаване на социалния паразитизъм – обща система за социално подпомагане, която отчита всички видове подкрепа за едно домакинство и има таван на подпомагането.
6. Разширяване на приложното поле на Закона за юридическите лица с нестопанска цел в насока за създаване на задължение за неправителствените организации в частна полза да декларират източниците и начина на финансирането си.
7. Предвиждане на административно наказание „отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство“ за случаите, когато за придобиването на свидетелството е представена подправена диплома за завършено образоване или такава диплома с невярно съдържание.
8. Възстановяване на центровете за трудово обучение и възпитание в структурата на ГУСВ и в други структури, чрез които да се осигури придобиването на професия от трайно безработните и неграмотни лица.
9. Мерки за семейно планиране:
– провеждане на образователни, здравни и други информационни политики за предпазване от нежелана бременност и за ограничаване на раждаемостта от деца със специален фокус по отношение на лицата от циганските (ромските) общности;
– разработване и прилагане на система от мерки за доброволно ограничаване на раждаемостта на жени, оставили за отглеждане в социални заведения 2 и повече деца;
– помощите след първо дете да бъдат обвързани с платени данъци и такси (ако нямат средства да полагат обществено полезен труд), задължително включване на пазара на труда на един от родителите, задължително посещаване на детско заведение и училище;
– разработване и прилагане на система от мерки, финансирани от държавата, за доброволно ограничаване на раждаемостта на жени от маргиналните общности, които имат над определен брой родени деца, вкл. адекватно контрацептивно осигуряване и прекъсване на бременността за сметка на държавния бюджет;
– повишаване на ефективността на контрола за осигуряване на нормална санитарна обстановка в кварталите с преобладаващо циганско (ромско) население, вкл. чрез създаване на организация живеещите в тях сами да почистват сметта, в случаите, когато обитават незаконно построени жилища и не заплащат такса „смет”;
– създаване на механизъм за заплащане на ползването на спешната медицинска помощ от здравно неосигурените лица, когато сигналите за повикване на спешна помощ са подадени без основание.
10. Премахване на гетата:
– насърчаване на урегулирането на териториите в съществуващите квартали с преобладаващо циганско (ромско) население;
– създаване на 3-годишна Национална програма за постепенно премахване на кварталите с преобладаващо циганско (ромско) население и ограничаване на незаконното строителство, вкл. чрез спиране на започнали незаконни строежи и разрушаване на незаконните постройки, които не са единствено жилище на техните обитатели;
– подобряване на съществуващата и изграждане на нова техническа инфраструктура в съществуващите гета;
– реновиране на законно изградените в кварталите с преобладаващо циганско (ромско) население жилища, които отговарят на нормативните изисквания и на действащите или актуализирани подробни устройствени планове със задължително самоучастие на лицата, които ги обитават;
– повишаване на ефективността на контрола за спазване на действащите правила за сервитутните зони (жп линии, магистрали, вододайни зони, електропроводи, напоителни канали, водоеми и др,), в частта относно изискванията да са свободни от жилища и други постройки;
– недопускане на първоначално заселване на групи лица без адресна регистрация в съответното населено място;
– изработване на нови или изменение на действащи подробни устройствени планове на нови територии общинска собственост за жилищно строителство, предназначено за социално слаби лица;
– изграждане на нова или доизграждане на съществуваща техническа инфраструктура на новоотредените терени съгласно изработените ПУП за осигуряване на необходимите условия за последващо жилищно строителство;
– закупуване, включително със средства от държавния бюджет, на единични жилища в селските райони и предлагането им за обитаване срещу задължението да бъдат придобити възмездно в определен срок;
– осигуряване на условия за доброволно заселване в същото или друго населено място на новосъздадените семейства от членове на циганските (ромските) общности;
– предоставяне за ползване на земеделска земя за осигуряване на собствена прехрана от трайно безработни лица;
– създаване на механизми за участие с личен труд на социално слаби лица и членовете на техните семейства при изграждането на жилища, които са предназначени за ползване от социално слаби хора, включително предвиждане на това участие в критериите за настаняване в такива жилища.
11. Превенция на престъпността
– повишаване на ефективността на контрола върху дейността по изкупуване на метали и други суровини с неизяснен произход, вкл. и върху дейността на автоморгите и търговията с авточасти;
– проследяване на процесите на радикализация, включително религиозна, и други външни влияния, застрашаващи националната сигурност със специален фокус кварталите с преобладаващо циганско (ромско) население;
– прилагане на мерки за преустановяване на саморазправата при инциденти, вкл. превантивни кампании за създаване на навици сред циганското (ромското) население да се търсят правоохранителните органи (полиция) при възникване на инциденти;
– разграждане на клановите структури и намаляване на влиянието на главатарите им върху процесите в кварталите с преобладаващо циганско (ромско) население – икономически, социални, криминални, политически и др.;
– стриктно прилагане на действащите санкционни механизми по отношение на продажбите на деца, телефонните измами, джебчийските кражби, просията и други престъпения, вкл. механизмите за установяване на произхода на средствата за придобиване на големи недвижими имоти и друго имущество от лица, без декларирани доходи;
– приобщаване на почтени и образовани лица от циганските (ромските) общности към дейността по опазване на обществения ред;
– насърчаване и подпомагане на изграждането от общините на интегрирани системи за видеонаблюдение в населените места, със специален фокус в населените места с преобладаващо циганско (ромско) население, с цел превенция на престъпността и опазване на обществения ред;
– осигуряване на професионално обучение и изграждане на умения на служителите от държавната администрация, в съответствие с компетентността на съответната държавна структура, за превенция на агресивни прояви в обществото, ранни признаци на радикализация и противодействие на престъпленията от омраза.
12. Други мерки
– неправителствените организации, които защитават преимуществено обитатели на кварталите с преобладаващо циганско (ромско) население, задължително да разкриват офиси в тези квартали;
– стриктно прилагане на съществуващите санкционни механизми по отношение на лицата, които осъществяват съответните състави на правонарушения, установени в действащото законодателство за ограничаване на традиции, които противоречат на правовия ред и съвременните морални ценности (напр. купуване на булки, фактическо съжителство между деца, саморазправа и др.).
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!
