Ньойският договор ще бъде забравен едва тогава, когато поемем отговорността, завещана ни от българските генерали, когато се преборим за моралните права и свободи на нашите сънародници зад граница. Тогава и само тогава ще можем да се наречем нация и отново заедно да празнуваме „Деня на победите“.
Ньойският договор е отговор на много въпроси, започващи със „защо“. …Защото след Освобождението останаха българи извън границите на своята родина, без защита, без свобода и без права.
Национален младежки комитет излезе с декларация по повод 101 години от Ньойския диктат в своята Фейсбук страница.
Датата 27 ноември – не е избрана случайно. На този ден, в държавата ни се е чествал „Денят на победите“, наричан още „малкият Гергьовден“. След 1919 г. този героичен празник се превръща в траурен ден. Знамената на Българската армия са заменени с черни, а геройските маршове с траурни ридания, пишат младежите.
Ето и цялата декларация на НМК:
Участието на България в Първата световна война е един от най- съдбоносните и драматични периоди в новата българска история. Страната прави нов опит да разреши проблема с националното си обединение, но изборът на правителството и царя в полза на Централните сили се оказва фатален.
На 27 ноември 1919 г., след три години на тежки сражения, огромни лишения и понесени скъпи жертви, над България е произнесена тежката присъда на „победителите“. Българската държава е обявена за агресор и основен виновник за отминалата война. България е смазана, не само икономически, но и морално.
А датата не е избрана случайно. На този ден в държавата ни се е чествал „Денят на победите“, наричан още „малкият Гергьовден“.
След 1919 г. този героичен празник се превръща в траурен ден. Знамената на Българската армия са заменени с черни, а геройските маршове с траурни ридания.
101 г. след унижението договорът е делегиран, някои от несправедливостите му са поправени, но ние сме длъжни да си спомним за него. Не заради шовинизъм, а заради историческата действителност. Не заради реваншистко мислене, а заради дълга ни да се грижим за нашите братя и сестри, останали по силата на този диктат извън пределите на Отечеството. Заради ангажимента ни към потомците на тези българи, които заедно с нашите предци отдадоха живата си за обединението и просперитета на България.
Ньойският договор е повратен момент в борбата на нашия народ. Той е отговор на много въпроси, започващи със „защо“.
…Защото след Освобождението останаха българи извън границите на своята родина, без защита, без свобода и без права. Заради тях България се включи в няколко войни и ги загуби. Загуби почти всичко, но не и честта си, нито погледа към българите зад граница.
Въпреки че договорът от Ньой не е в сила, все още сме далеч от Деня на победите, защото дори да сме преодолели материалните щети от позорния документ, моралните остават. Все още има българи зад граница, които са подлагани на дискриминация заради етническото си самоопределение. Рядко имат право на такова и винаги то е придружено с негласен отказ от други общочовешки права. Освен че са подложени на дискриминация, сънародниците ни са преследвани, репресирани, а вече и публично заплювани.
В настоящата политическа обстановка те имат нуждата от закрилата на България – така, както са имали тази нужда след Ньой. Те имат нужда да бъдат морално освободени от дипломацията ни.
Тежките години на възстановяване и репресии са преживени от българите в Родината, а и тези извън нея благодарение на заедността и единомислието най-вече в границите на България.
За съжаление, днес тя липсва и сме свидетели как свободата на етническите българи е потъпквана дори и от национални предатели от вътрешността на Отечеството.
Ще забравим за Ньой, едва когато се върнем към тази заедност и поемем отговорността, завещана ни от българските генерали, когато се преборим за моралните права и свободи на нашите сънародници зад граница. Тогава и само тогава ще можем да се наречем нация и отново заедно да празнуваме „Деня на победите“.
А докато това се случи…
Няма да забравим!
Няма да простим!
Няма да търпим!
