Става ли дума за правата на нашите сънародници ние като политици не може да премълчаваме истината
Политиката на България спрямо нашите сънародници в чужбина – коментира Красимир Богданов
На 25 октомври 2020 в Украйна се проведоха местни избори. Партията на украинските българи „Наш край”, ръководена от Антон Киссе, както и партията „За бъдещето” („За майбутнэ”), член на чиято парламентарна група е Киссе, не получиха очакваните гласове, съизмерими с числеността на българската общност. А и по-малко отколкото на предишните избори.
В изборите за кмет на Болград българският кандидат Димитър (Дмитрий) Димитров е втори с 29,05% (2210 гласа). В изборите за градски общински съветници партията „Наш край” получи 13,47%. Това е трето място, 4 съветници, вместо 7 – през 2015, както и 11 съветници в районния съвет. На второ място е партията „За бъдещето” (19,6%).
В изборите за областен съвет на Одеска област партията „Наш Край” получи 15,9%. Това дава трето място, т.е. изглежда, че българите извън Болградския район са били по-активни, отколкоте тези от района. На предишните местни избори, през 2015, тя получи 20,2% и зае второ място. Сега обаче на второ място (17,6%) e партия „За бъдещето”.
По този повод народният представител от ВМРО Красимир Богданов коментира за сп. „Геополитика“ тези резултати. Коментарът му е в контекста на българската външна политика като цяло и политиката спрямо българските общности в чужбина в частност.
Както е известно, г-н Богданов е сред малцината наши депутати, които са
активно ангажирани с каузата на българската диаспора и нашите сънародници.
По-конкретно с тази на българската общност в Украйна.
– Г-н Богданов, дали този резултат отговаря на очакванията на България?
– Разбира се, че подкрепата на българската държава за запазването на самосъзнанието, езика и развитието на българската общност в Одески район е много важна. Доколко тя е успешна може да се съди и по резултатите от местните избори в Украйна. В районите, където живее компактно българско малцинство. От тази гледна точка с положителност може да се каже, че намалените резултати, сравнени с предишните избори,
са основание за безпокойство.
– Доколко върху резултата от изборите е оказала влияние териториалната реформа в Украйна? В резултат от нея делът на българите в населението на новия Болградския район намаля.
– Затова и предупреждавахме за опасностите, които крият подобни реформи. Вероятно за констатацията на този факт е необходим по-широк поглед върху действията на правителствата по отношение на малцинствата в страните. Особено на Балканския полуостров и в Източна Европа.
Много представители на българския политически елит нямат такъв поглед
и разглеждат всеки случай сам за себе си.
Лично аз не съм толкова изненадан, имайки за пример административните реформи и политическите процеси в Сърбия и Албания.
Там области, населени с българи, бяха разделени в различни административни единици и
причислени към области с преобладаващо сръбско и албанско население.
В Румъния политическите действия бяха насочени към
снижаване на възможностите за спечелване на местната власт от българските малцинствани партии
в определени общини. Не бива да изключваме и традиционното българско разделение, което сред българите в Украйна не се отличава от общото правило.
– Достатъчно активна ли беше политиката на България в поддръжка на сънародниците ни? Унгарците например бяха толкова активни, че украинските власти дори забраниха на двама висши унгарски чиновници – включително държавният секретар в администрацията на премиера Орбан – да влязат в страната в навечерието на изборите.
– В определени моменти си мисля, че в някои аспекти българската външна политика е прекаленпо доверчива, да не кажа наивна.
Затова и беше нашата интервенция, на „Обединени патриоти“, която целеше да повиши вниманието на Министерството на външните работи към случващото се в Украйна.
Разбира се България има ограничени възможности за намеса във вътрешните работи на други страни. Това съвсем не значи, че не трябва да бъдем достатъчно твърди в отстояването на правата на сънародниците ни, каквито и геополитически цели да преследват нашите партньори. Примерът с Република Северна Македония е неприсъщ, но показателен и дано да стане тенденция в българската външна политика.
– Дали тези резултати от местните избори ще повлияят и върху резултатите от преброяването на населението в Украйна през 2021?
– Има теми, които в съвременната дипломация се приемат за табу. Те обикновено се коментират в дипломатическата кореспонденция с гриф „Секретно“. Но пък ние все пак не сме дипломати, а политици и когато се отнася за правата на нашите традиционни общности в чужбина, няма как да премълчаваме истината.
И отново ще направя сравнение: сто години бяха достатъчни за да се „изпарят“ повече от милион българи в Македония.
В Западните покрайнини българското малцинство от 120 хиляди души през 20-те години на миналия век днес е по-малко от 20 хиляди и с всяко следващо преброяване намалява. В други държави въобще се отрича съществуването на българи. Не ми се ще да мисля, че подобна политика води и Украйна. Но ако е така, скоро на младата държава ще трябва да се поставят болезнени въпроси.
