Разказва родственик на Владо Черноземски
Александър Пепелянков е член на ВМРО от много години и е родственик на героя Владо Черноземски. Неговият разказ за героя от Марсилия записва организаторът на ВМРО за област Пазарджик Кузо Божинов.
Всеки разказ и всяка легенда има своето значение. Затова го предоставям на читателите, за да си обогатят знанията за Владо Черноземски, споделя Божинов.
Ето какво разказва бай Сандо:
Дядо ми Димитър Керин е имал много деца. Било е през 1897 година през жътвено време. Тогава семейството отивало от село Каменица до нивата си, която била 40 декара. Нивата се намирала в местност с чернозем и се наричала „Черната земя”. На нивата имало голям дъб и под него семейството намерило повито дете. То било пеленаче, а на гърдите му имало наниз пендари (златни монети). От там идва неговия псевдоним Черноземски.
Моята майка Величка Керина се пада сестра на Владо Черноземски, но е била около 10 години, когато го убиват. Когато се разбрало за атентата, дядо ми Димитър прочел във вестника и плакал с думите: „Отиде си моето момче”, разказва бай Сандо.
Докато бил малък Владо Черноземски, един от братята му подговарял на баща си:
„Тате, това дете е момче и като порасне, ще има претенции за нашите ниви”.
А дядо Димитър отговорил, че ще му купи ниви от неговите пендари и няма да се налага да дели земята на братята си.
По-късно Владо Черноземски вече живее в София, където е учел, и баща му отива да го види. Вечерта спал на едно легло като сандък. Сутринта, като вдигнал капака, видял, че вътре имало пушки, пистолети и други оръжия. Бащата бил участвал в Първата световна война и получавал пенсия. Той попитал: „Сине, какви са тези оръжия?“, а Черноземски му отговорил да не го разпитва за това.
Като деец на ВМРО вуйчо ми (Владо Черноземски)
често е минавал през гара Сараньово (днес Септември). Веднъж оставал един куфар на свой познат, като изрично го предупредил да не отваря куфара и го заплашил с убийство. Познатият не спазил обещанието, но бил оставен белег, за да се разбере дали куфарът е отварян. Когато Владо Черноземски си го взел обратно и разбрал, че е отварян, прострелял човека в крака. Когато бях дете, този същият човек ми разказваше, че е куц заради моя вуйчо, казва бай Сандо.
Родственикът на Владо Черноземски продължава:
Много години след това вече работех като шофьор на Проданов. Той беше директор на опитната станция по лозарство и народен представител. Веднъж се наложи с колата да карам Кимон Георгиев и той разказа, че много преди 9 септември 1944 година били подготвили капан (засада) за Владо Черноземски в село Ковачевица. Имали информация, че ще мине от там и искали да го заловят или да го убият, но не успели.
Когато вуйчо ми тръгнал за Марсилия заедно с хърватите, първоначалният план е бил някой от хърватите да извърши атентата. Но Черноземски разбира, че те се страхуват и не са готови да се справят и той решава да ги замести. Когато застрелва сръбския крал, е трябвало хърватите да хвърлят бомби. Така да можело вуйчо да се изтегли, но те се плашат и не го правят.
Това знам за моя вуйчо Владо Черноземски, завършва разказа си родственикът Александър Пепелянков.
