Няма да забравим Андрей Монов, няма да забравим Полфрийман

Поредно национално предателство извърши Българският хелзинкски комитет, осъждайки решението на българския съд да не позволи австралиецът Джок Полфрийман, който уби 20-годишния български студент Андрей Монов и рани още един, да излежи 20 годишната си присъда в родината си.
Позицията на БХК провокира остра реакция от страна на заместник-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки:
Изявлението на БХК, с което се защитават „правата“ на един доказан и осъден убиец да бъде върнат в Австралия и естествено освободен под някакъв предлог там, е част от последователната антибългарска и антинационална политика на тази „соросоидна“ организация.
Буди недоумение отношението на БХК към доказания и осъден убиец Джок Полфрийман. Напомням че същият е осъден за доказано убийство на един български гражданин и опит за убийство на друг. Факти, които убиецът Полфрийман не отрича. Не е известно той да е показвал съжаление или разкаяние за стореното от него. Напротив, демонстрира гордост и задоволство от постъпките си и ги мотивира с политическите си убеждения на анархист.
Застъпничеството на БХК, за „правата“ на Полфрийман да бъде настанен „близо до своите близки и до семейството си, за да може да поддържа колкото е възможно по-тесни контакти с тях“, комбинирано с нулевото съчувствие към семейството на Андрей Монов, за пореден път сваля маската на финансирания от Сорос БХК. Това е антибългарска и антинационална организация, която всячески работи срещу българските национални интереси.
Напомням, че когато преди години българинът от Македония и български гражданин Мирослав Ризински беше осъден заради пробългарската си обществена и политическа позиция, по фалшиво обвинение и хвърлен в скопския зандан „Идризово“, ВМРО направи всичко възможно той поне да бъде прехвърлен в България. Тогава соросоидите, разбира се публично мълчаха.
Изказаното днес от тях съчувствие към убиеца Полфрийман и мерзката грижа за правата му, ме карат да мисля, че соросоидите подкрепят или най-малкото не осъждат извършеното от него престъпление. За мен тази подкрепа за един доказан убиец е израз на морално съучастие. Все едно, че е убил муха. Все едно, че е нормално всякаква чужда измет да избива българите по улиците. Но не е!
Вечна му памет на Андрей. Той винаги ще е с нас. Няма да го забравим.
Няма да забравим и Полфрийман, неговите защитници, оправдатели и съучастници.