Навръх годишнината на родолюбивата, българска патриотична организация ВМРО в село Струпец беше открита паметна плоча на революционера Гено Димитров. Тя е изработена по инициатива на общинския комитет на ВМРО – Роман.
На събитието присъстваха депутатът от Обединени патриоти Красимир Богданов, кметът и зам.-кметът на община Роман. Присъстваха и общински съветници, председатели на общински комитети на ВМРО. Имаше много членове и симпатизанти на патриотичната организация. Бяха и жители на село Струпец, сред които и родственикът на Гено Димитров Костадин Генов.
Паметна плоча на Гено Димитров – откриване
Пред присъстващите депутатът Красимир Богданов сподели:
Днес сме тук, за да поставим началото на възпоменание на една личност. За съжаление позната повече в щипски район (Македония). В Роман и тук, в родното му село, малко се знае за него. Гено Димитров се ражда в китното балканско селце Струпец, близо до Роман, в годината на освободителната Руско-турска война 1877 г. Подобно на много други младежи в свободна България, след като завършва четвърто отделение се насочва към военната кариера. През 1899 г. Гено Димитров вече е старши подофицер в шеста батарея на Втори артилерийски полк. Той е част от Шеста пехотна бдинска дивизия. В тези години българската армия е обладана от висок патриотичен дух. Идеята за освобождението на „брата роб“ оттатък Рила и Пирин разпалва сърцата на младите военни.Съвсем естествено Гено Димитров влиза в тайните подофицерски братства. Посвещава живота си на борбата за освобождение на Македония и Одринско. Скоро след това преминава с чета в Македония,. По-късно е избран за Щипски районен войвода на ВМОРО. В началото на март 1903 година четите на Гено Димитров, Христо Съчанов и Стоян Бъчваров влизат в щипското село Карбинци. След предателство властите научават за това и обсаждат селото с войска и башибозук. В тежко сражение на 14 (27 нов стил) март 1903 г. са убити всички четници, заедно с войводите им.
Гено войвода загива на 26 години.
Паметта му е увековечена от населението на Щипския край, където се пее народната песен „Излегол е Гено комита“. В последствие българските му корени са умишлено пренебрегнати, песента е забранена, а по-късно е обявен за македонeц.
Богданов припомни, че преди години родолюбиви българи от Враца и Щип са преминали по стъпките на революционера от село Струпец до лобното му място в село Карбинци. Там са дарили паметна плоча на Гено Димитров, като текстът на плочата е отразявал обективната истина за българското му потекло. Малко след това от македонска страна подготвят подобна паметна плоча. В нея обаче липсват тези факти, а героят е наречен македонски войвода.
По време на събитието песента за Гено Димитров прозвуча отново.
За да се знае и помни за героизма на българина от село Струпец. След това беше отслужен водосвет от отец Цветан.
Председателят на общинския комитет на ВМРО – Роман Марин Връбчев благодари на всички патриотични структури в общината. Те всички активно са участвали, за да я има паметната плоча. Връбчев заяви:
Благодаря и на всички, които се опитваха да ни попречат. Така ни амбицираха още повече да работим, за да възродим паметта за българина, патриот и революционер Гено Димитров.
