Изперкване

текст на Иван Петров, читател на ВМРО.БГ
Акушерка бие бебе. Шофьор избутва от платното други шофьори. Мъж пали жена на гробища. Българите сигурно са полудели, може да си помисли някой. Друг пък ще каже, че са просто обеднели.
А истината е по-различна. Огромната част от българите са на ръба на лудостта от години. И политиците ги бутат надолу с упорство и финес. Но ако утре ние, българите, внезапно забогатеем, не е сигурно, че и това ще ни помогне.
Защото най-сериозната липса в България не е дори липсата на пари. По-страшна е липсата на план, надежда и перспектива. Да, у нас има страшна бедност и разслояване. Но те стават още по-страшни, когато се добави липсата на видим път пред страната ни.
Погледнете партиите. Предлагат ли те посока? Основните партии само регистрират проблемите или пък се занимават с дребно кърпене. Липсва идеология и философия. С едно изключение – както обикновено – Патриотичният фронт.
Патриотизмът е нашето самоуважение като българи. Само ако уважаваме себе си, можем да изградим работеща икономика, институции и съд. Патриотизмът е положителната идеология за България.
През това време повечето партии в България нямат свой положителен проект. Дори и опозицията спори с капитализма и неолиберализма. Но какво предлага? Има и една друга опозиция, тя спори с Европейския съюз и НАТО. Но и тя не предлага нищо по-добро. Впрочем, май предлага да се откажем от Европейския съюз и да ходим при страните от Централна Азия под егидата на сриващата се икономика на Русия. Не, благодарим!  
А има и една друга опозиция – ДПС. Тя поне има план, но той не е свързан с България, а с Турция. ДПС е странна партия, която може да открие геноцид във Възродителния процес, но не и в убийството на милион и половина арменци. И после може да се изниже тихомълком, докато останалите пазят минута мълчание в памет на въпросните милион и половина. Ясно е колко човеколюбива партия е това, нали?  
Единствената спасителна логика за страната ни е патриотизмът. Това е единствената позитивна идеология. Да обичаш земята си и народа си е първото условие да има магистрали, саниране, здрави и щастливи хора, по-високи пенсии и какво ли още не.
Затова и първото и най-важно питане е дали политиците обичат земята си и народа си.
Същият този народ, който обеднява и полудява. Който плаче и рита. И когото се опитват да залъжат с биберон, а когато продължава да плаче, го бият почти до убиване.