Заместник-председателят на ВМРО и председател на Центъра за демографска политика Искрен Веселинов в интервю по темата за раждаемостта у нас пред „Русе топ новини“.
Наскоро организацията обяви печална класация от 10 събития, които характеризират демографската катастрофа в България. Второто място в подреждането бе заето именно от факта, че броят на новородените бебета е спаднал за последните две години със 17,5%.
– Г-н Веселинов, във Вашия топ 10 присъстваше и сериозният проблем с ниската раждаемост в България. Имате ли наблюдения какво е положението в Русе?
Действително все по-малкото новородени са едно от най-ярките проявления на демографската катастрофа на България. Към момента на публикуване на тези данни, ние нямахме точна цифра за 2012 г., сега тя е ясна 63 000 бебета са се родили в страната ни, с 6 000 по-малко от 2011 г. Ако ползваме за база 2009 г., когато новородените са 81 572, спадът е с 18 000 или близо една четвърт. Това е наистина катастрофално.
За русенска област тенденцията също е устойчива и дори за 2011 г. е по-мрачна от средната за страната. Информационната система за ражданията на Министерството на здравеопазването отчита запазване на ниво от предходната година. /бел. ред. от АГ-комплекса съобщиха, че през 2012 година са се родили със 190 бебета повече, в сравнение с 2011/
Макар темата от години да е табуирана, ще видим, че общата тенденция на спад на раждаемостта се дължи в голямата си част на маргиналните, несоциализирани цигански слоеве, превърнали високата раждаемост в начин на препитание. Дори Световната банка срамежливо призна, че към 2020 г. ромите ще са поне 20% от новопостъпващите на трудовия пазар.
– Тенденцията сякаш не е от скоро. С оглед на това, как смятате, че може да се преодолее този проблем и прави ли държавата достатъчно в тази посока?
Тенденцията за намаляване на раждаемостта у нас и по-специално на българския етнос наистина не е нова. Тя е осъзната като остър проблем още в края на 50-те години. Много правителства са правили своите опити – къде повече, къде по-малко успешни да намерят решението му – като се започне от Указа за насърчаване на раждаемостта и се стигне до приетата демографска стратегия преди няколко години. Плашещото при това управление е, че то не признава проблема, заровило си е главата в пясъка подобно на щраус и всячески се стреми да го ниглижира. Ще припомня само няколко факта – кампанията срещу „майките-разбойнички”, вземали детски надбавки докато децата им посещават ясли. На база едно неясно и непопуляризирано изменение в Кодекса за социално осигуряване НОИ реши да си прибере обратно десетина милиона лева от джобовете на младите семейства. Да добавим, че от началото на мандата на това правителство не са индексирани обезщетенията за отглеждане на дете до 2 г. и те са под прага на бедността и това ще е достатъчно да създаде представа доколко насърчени са родителите да имат и отглеждат деца.
Това обаче е само върхът на айсберга. Причините за зловещата тенденция за намаляване на раждаемостта и постепенното изчезване на българите имат много по-дълбоки измерения. Те са и в областта на икономиката, и в областите на социалната политика, регионалното развитие, на нравствеността и морала. На практика във всяка сфера на обществения живот трябва да има промяна, за да се обърнат нещата, ако това вече е възможно.
Трудно е да се дадат рецепти в рамките на едно интервю, но учени и специалисти от Центъра за демографска политика подробно излагат вижданията си в книгите, които публикуваме. Те са вече четири: „Демографската катастрофа”, „Етническите деформации”, „Нравствената деградация” и „Безпътица и конфликти в българското общество”. Изпращаме всяка от тях до „държавните ръководители”, но никой от тях не е проявил желание да се срещне с нас и да дискутира проблематиката.
– Като общински съветник в местния парламент в Русе Вие бяхте един от инициаторите за създаване на общинския фонд „Ин витро“. Доколко е достъпен и практичен всъщност този фонд? Има ли данни за резултати?
Да, от 2008 г. по мое предложение беше създаден този фонд, чието официално име е Програма „Асистирана репродукция”, като през последните години Община Русе заделя от бюджета си по 30 000 лв., които дават възможност на 12 двойки да получат финансиране по 2 500 лв. Кандидатстващите обикновено са доста повече. Няма официални данни за това колко деца са се родили, тъй като въпросът е доста личен. Предполагам, че тази скромна сума е помогнала на бял свят да се появят над 50 русенчета.
– С оглед на това дали и как според Вас местната власт може също да допринесе за подобряване на раждаемостта у нас?
Да, безспорно. Фондът „Ин витро” е показателен. Трябва да отбележа, че идеята ми беше приета и в други общини – Велико Търново, Стара Загора, Варна. Предстои да се гледа предложение и в София. Това е само пряката помощ, с която обаче общините не могат да конкурират държавата. Истинската им сила е другаде и ще изброя само няколко идеи: изграждането на нови детски градини и ясли с оглед недостатъчния брой места в съществуващите; създаване на фонд „Жилища за млади семейства”, който да прави възможно, всяка двойка с деца или очакваща дете да намери своя дом в Русе. С предимство би трябвало да се настаняват родители с висока квалификация или студенти, а Общината да дотира наема им до навършване на 3-годишна възраст на всяко тяхно дете.
Знам, че винаги средствата са ограничени, но дори да са символични на първо време, те ще окажат своята морална подкрепа. Младите хора, решили да имат деца, няма да се чувстват изоставени и дори наказвани заради това.
Общината би могла да постигне и един много важен, възпитателен ефект чрез мрежата на образованието – да се пречупи още в детска възраст наложения стереотип, че семейството е „мама, татко и аз”. Чрез илюстрации и примери в учебния процес може да се обяснява колко по-пълноценно е семейство с 2 или 3 деца.
