Днес се навършват 1096 години от битката край река Ахелой, между българските войски на цар Симеон I Велики и войските на Византия, водени от магистър Лъв Фока. Сражението е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие.
Това е още един повод за гордост от героичността и смелостта на българския народ. Всеки българин трябва да помни националните победи и да не спира да вярва, че нацията ни е била и ще бъде велика. Затова не бива да се примирява, а да се бори.
През далечната 917 г. България разгромява противниците си. Един триумф, който се оказва решаващ за утвърждаване позициите на страната ни на континента. Ромейската армия е почти напълно разпиляна и унищожена от българите. Огромната загуба на хора в тази битка временно парализирала военната мощ на Византия.
Надмощието на българите и погромът над императорската армия са толкова очевидни, че и най-видните византийски хронисти го отбелязват по категоричен и недвусмислен начин. Според Лъв Дякон, който живял половин век след битката, „още могат да се видят купища кости при р. Ахелой, където тогава позорно била посечена войската на ромеите“.
Тази велика победа се оказва ключова за установяване на статута и силата на България. Успехът има силен психологически ефект както върху армията на Византия, която панически побягва назад, така и върху императрицата, а и последващите императори на Византия, които вече не гледат на България като на нищожна, малка и лесна за отстраняване пречка, а като на достоен, силен и равнопоставен противник, към когото трябва да се отнасят с изключително внимание и такт.
