На днешния ден се навършват 96 години от смъртта на – Райна Попгеоргиева. Една от най-великите български жени и революционерки, ушила въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание.
Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева е родена на 18 януари през 1856 г. в Панагюрище, в семейство на свещеник от именития Футеков род.
Славата на изкусната й бродерия стигнала до Георги Бенковски. Затова той и предлага да ушие знамето на Априлското въстание.
Освен надписа „Свобода или смърт“, думи които и днес смразяват сърцата ни, в долния край на знамето тя пришива и буквите „П” и „О” за да означи Панагюрски окръг. Лъвът на знамето е дело на Стоян Каралеев и е по образец на лъва, отпечатан на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа.
На 20 април 1876 година, Райна взема участие в Априлското въстание. Тя гордо развява изработеното от самата нея знаме, осветено от поп Груьо. Така е наречена от хората и остава в историята като Райна- Княгиня.
След кървавото потушаване на въстанието, Райна е заловена от турците. Подложена е на мъчения в Пловдивския затвор – бита , малтретирана, оставена на хляб и вода повече от месец.
Спасена е полумъртва, след намесата на чуждите дипломати. След освобождаването й, Найден Геров я изпраща в Русия, където учи акушерство.
Райна Княгиня се завръща в родината си след Освобождението и работи като учителка във Велико Търново. Жени се за брациговския революционер, тогава вече панагюрския кмет, Васил Дипчев. Райна ражда 5 момчета Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Осиновява и едно момиченце — Гина. Едното от децата й – Петър умира като дете. Останалите четири стават офицери. Всички те се превръщат в истински последователи на майка си – печелят слава за майка България. Но съдбата им е трагична. Комунизмът ги погубва. Най-големият син – генерал Иван Дипчев умира в лагера на смъртта в Ловеч. Асен има войнишки кръст за храброст, но лежи от затвор в затвор. Георги е моряк от кораба “Дръзки”, който потопява турски броненосец, но умира в Бургас. Владимир, е бил директор на ученическите кина в София. На 10 октомври 1944 година излиза от дома и на път за работа безследно изчезва.
Райна Попгеоргиева умира на 29 юли 1917 г. в София.Тя завинаги ще остане в българската история, като революционерка и национална героиня.
Поклон пред светлата й памет!
