Отминалите 111 години от гибелта на Гоце Делчев не са способни да замъглят историческото значение на делото на революционера и деец на ВМОРО. Времето единствено все повече иконозира българина, отдал живота си на националната кауза, на борбата за свобода своите все още поробени братя.
В памет на Апостола на Македония, както е наричан Делчев, ВМРО.бг публикува част от разказа „Въстание през май? Село баница.“, написан от неговия съмишленик Пейо Яворов.
„… беше роден сякаш тъкмо за борбата, на която принадлежеше и тялом, и духом. Като характер за тая борба той личеше от най-ранна възраст. Че в това отношение, каквото можеше да се каже за тридесетгодишния мъж, можеше да се каже и за двадесетгодишния юноша, и за петнадесетгодишния хлапак. Гоце имаше несъкрушима вяра в своите сили и търсеше същата вяра у другарите си, за да свали върху по-малко плещи революционното дело и да остави върху народа нищожната тежест на едно нищожно съдействие. И по тоя начин той искаше да жертвува себе си за народа, а не да жертвува народа за някакви свои опити.“
Историята помни как през март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста — на железопътната линия Солун-Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг четата му попадна в обкръжение в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. След еднодневно сражение с превъзхождащата ги потеря Гоце Делчев пада убит. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.
Спомен за Апостола на Македония
