Публикуваме следизборния коментар на председателя на Сдружението на футболните привърженици Елена Ваташка. Като представител на неправителствения сектор, Ваташка бе част от гражданската квота, влязла в листите на ВМРО – Българско национално движение.
Ако има една партия на току-що приключилите парламентарни избори, която няма от какво да се срамува, а напротив – може с гордост да изправи пред своите избиратели и пред обикновените български граждани, това е ВМРО – Българско национално движение.
Партията е удвоила вота в нейна полза от последните избори за президент през 2011 г., при това участвайки самостоятелно. През последните години ВМРО наравно с гражданите се беше борила срещу най-различни видове монополи в икономиката, здравеопазването и социалната сфера, беше давала гласност и единствена предлагала конкретни решения срещу циганската престъпност, демографската криза и обезбългаряването, както и даде шанс на много лица от протестите от последните месеци да говорят и да споделят свободно техни идеи и предложения на свои партийни мероприятия.
Всеки един от около 70,000 гласоподаватели за ВМРО е изключително ценен със своята мотивираност и убеденост, че именно тази партия, а не друга, ще може да го представлява като гражданин с една цялостна патриотична идеология за развитието на България и с една чиста досегашна политическа практика на неучастие в разграбване, източване, задкулисни антибългарски и антинародни политически решения. ВМРО беше и партията, която добронамерено беше подала ръка за разбирателство и обединение на всички патриотични партии в парламентарните избори, за да може национализмът да получи водещо представителство в парламента. Въпреки, че тази голяма политическа кауза не се реализира този път заради търкания и противоречия между някои партийни лидери, и поради откровен егоизъм и дребнавост, ВМРО запази колегиален тон към тези партии и към техните симпатизанти. ВМРО имаше скромна кампания и не купуваше гласове, още по-малко цигански.
В последните 23 години в България вече се изредиха различни политически модели, и двуполюсни, и многополюсни. Видяхме и десницата, която доведе идеите на пазарната икономика и либерализма до откровени социални аномалии и корпоративни уродства, видяхме и левицата с неконтролируемото харчене и източване на всички публични ресурси, довело на няколко пъти страната да фалит. Минаха и заминаха какви ли не поръчкови олигархически партии, или бутикови партии-еднодневки. Нагледахме се на вносни социални експерименти, довели до пълна демографска и социална катастрофа, отвратихме се от сервилни и антибългарски политици, слугуващи ту на Русия, ту на САЩ, ту на все по-критикуваната и взимаща все по-спорни решения евро бюрокрация. На нашия народ не му трябва ляв или десен модел, зададен отвън и конструиран в чужди кабинети тук в Европа или отвъд Океана. Нужен ни е национален път, чисто български модел на развитие, който задължително трябва да има дълбоки национални корени. Коя друга партия, ако не ВМРО, може да е носител на такава автентична, чисто българска идея за народно движение за постигане на национално обединение, благоденствие и духовност завещана от предците ни.
Благодаря на ВМРО за честта да попадна в техните листи за народни представители от град София, независимо, че не съм член на Организацията. Участието в тази кампания беше за мен огромен шанс да разговарям с обикновените граждани, да разбера мнението на обикновените хора за проблемите в страната и да споделя с тях моите и идеите на ВМРО за излизане от страшната демографска, социална, икономическа и духовна криза, в която се намира в България. Това, от което хората имат най-много нужда в момента, е съпричастност, почтеност, човечност и личен пример, за да не изгубят съвсем кураж и надежда. Имат нужда и от политици, които казват истината, колкото и отвратителна да е тя, и от национално отговорни решения във всяка една област. Във ВМРО намерих много съмишленици и сродни души, с които ще бъда и в периода до следващите избори, и на следващите избори, когато и да са те.
България си има свой собствен път, предначертан от дейците на Българското възраждане, от поборниците за църковна независимост, от Васил Левски и Христо Ботев, от войводите и революционерите на македоно-одринското опълчение, от водачите, просветителите и съратниците на ВМРО през нейната 120-годишна история. Народът ни трябва сам да тръгне по този път, в това е спасението за България.
