Производството на зеленчуци постепенно отива в историята, посочва електронното издание на в. „Преса“. Опасността, за която и специалисти, и икономисти, и ВМРО са предупреждавали, се случи – българското производство изчезва. От страна-символ на качествени плодове и зеленчуци, България се превърна в качествен вносител.
Пълни хамбари със зърно и празна кошница със зеленчуци и плодове. Това е противоречивата равносметка на земеделците във време, когато агросекторът ще отчете първите седем години от членството си в Европейския съюз. Или накратко казано, за толкова години с евросубсидии земеделците получиха спасителен пояс само за зърнените и техническите култури. При зеленчуците и овощните градини обаче състоянието е плачевно и днес градините стоят като екзотика върху селскостопанската карта на страната. С около 30% се е свило и производството.
Колкото до администрацията, тя се юрна да показва формална грижа към бранша. Сигурното обаче е едно – никой не се залъгва с илюзии, че в близките години родният зарзават ще се върне по пазарите. Единственото, което се очаква, е в следващите седем години държавата да подкрепи сектора, както доскоро правеше за пшеницата и слънчогледа. Зеленчуковите площи намаляват критично.
Преди десет години с домати са били засадени 145 хил. дка, от които са получени 245 хил. т. През 2011 г. обработваните площи вече са 38 603 дка, а произведената продукция – 103 хил. т. За миналото лято агроведомството не дава статистика. Според браншовици сривът е голям, защото фермерите масово се преориентираха към зърнени култури. Затова и площите вероятно са сведени до двайсетина хил. дка.
Очакванията за тази година също не са оптимистични, още повече че ураганните ветрове пометоха голяма част от разсада, насаден в Южна България, посочи Мариана Милтенова, зам.-председател на съюза на градинарите. Полиетиленовите покрития на много места в Пловдивско и Пазарджишко са отнесени от вятъра и сега стопаните изчисляват пораженията върху разсада, съобщи за „Преса“ Иван Ганев, производител от пловдивското село Трилистник.
След сушата и слабата миналогодишна реколта повечето стопани са решили да не рискуват. Вместо домати и пипер те се ориентират към търсените на пазара сладка царевица или пуканки, от които могат да спечелят. С домати останаха да се занимават единици фирми, чиято ефективност е висока заради големите площи, които гледат.
Един от примерите е Еро Фабрицио Фрески, който тази година смята да засади 6500 дка. Преди пет години той започва с 1500 дка, но благодарение на търсенето от местните преработватели продължава да развива бизнеса. Днес той е основният доставчик на домати за консервната индустрия, която поради липса на български зарзават внася от Македония и Турция.
Разбитите поливни съоръжения, високата цена на водата, липсата на субсидиране и дъмпинговият внос на зеленчуци продължават да се сочат от бранша като основните пречки, които държавата не успя да разреши. Докато в Италия, която е лидер в производството на домати в Европа, фермерите получават по 250 евро за декар, у нас субсидията е 25 лв. и тя покрива 1,5% от разходите. Държавата не намери пари дори за акциза на горивата, които са сериозно перо в разходите за производство.
Всичко това обяснява плачевното състояние на сектора и на пазара, където вносните плодове и зеленчуци заемат близо 90% от стоките
При встъпването си на поста някой погрешно беше информирал новия министър на земеделието и храните Иван Станков, че чуждите домати и ябълки са само половината от продаваните по пазарите. И макар че служебният кабинет е с твърде ограничени права и време за управление, агроминистърът обяви, че е решен активно да се съветва с бизнеса по проблемите в сектора. Въпросът е дали тези обещания ще приключат с добър резултат и дали следващият кабинет ще започне реално да защитава интересите на сектора, което е единственото желание на бизнеса.
