Сам юнак на коня

Само с една бюлетина Иван Стойчев може да стане кмет
Източник: “Стандарт”, автор: Владимир Симеонов
В Бело поле не се плашат от кризата. Имат си добър управник и два казана за ракия.
Той е войвода, но не размахва пистолети и пушки. Дори не е ловец. Благ и добър, винаги готов да помогне. Иван Стойчев започна новия си, трети поред мандат като кмет на благоевградското село Бело поле още преди изборите. Причината: Мераклия за кметския стол се оказа само той и това предреши изборната надпревара. За да бъде избран, бе необходимо в урната да има само една бюлетина. Разбира се, че победи със 100 процента. Получи 301 гласа.
“Не съм плашил никого. Нека всеки излезе да се борим за кметския пост. Това, че нямам опоненти, сигурно е показателно за моята работа. Но то е и още по-голяма отговорност към моите съселяни. Заедно с тях ще продължим да работим за развитието на Бело поле”, твърди Стойчев, който бе кандидат за кмет на ВМРО-БНД, подкрепен от ГЕРБ, БСП и други партии. “Не сме очаквали, че чак толкова ще уплаши конкуренцията. Нито един не посмя да излезе насреща му”, доволни коментират неговите съпартийци, войводите. А жителите на селото са вече спокойни. Те не се плашат нито от наближаващата зима, нито от пустата му криза. “Селището ни има двете най-важни неща – добър кмет и не един, а цели два казана за варене на ракия. Така че не сме за жалене”, смеят се белополчани.
Глас народен – глас божи. Преди 8 години бяхме четирима кандидати за управници. Преди четири години намаляхме наполовина, а сега си останах сам. Явно хората са доволни от мен. Всеки кмет е длъжен да бъде първо човек, да е добър с останалите”, казва 53-годишният Иван Стойчев. Отдавна неговите приятели го навивали да се кандидатира за кмет. Бившият барман и вече честен частник, отказвал упорито. Но му дошло времето. “Уцелих момента, чувствах се готов за тази работа. Просто исках най-сетне да се направи нещо за нашето село. Нямаше канализация, нямаше дори църква. Избраха ме и вече не изключвам двата си мобилни телефона. Винаги съм на разположение на съселяните си”, разказва управникът. Често при него в кметството идват стари баби, които го питат при кой лекар да отидат в града. А той ги качва на колата си и ги закарва при въпросния специалист. Без да им “къса билетчета”, естествено. Не обича да говори за стореното за благоустрояването на селището. Но канализацията вече е почти изцяло завършена, водопроводът е подменен на 80%, асфалтирани са улици, построена е детска площадка. Скоро ще има чешма в гробищния парк. Стойчев е уверен, че ще успее да превърне първия етаж на закритото училище в модерна детска градина. Три проекта за асфалтиране на улици също са пред реализация. Но най-важното е, че местните хора вече има къде да се молят и да палят свещи. Радват се на своята нова църква “Успение на Пресвета Богородица”, която е с електронна камбанария. Кметът никога няма да забрави най-важните дати от градежа на православния храм. Първата копка се прави на 18 юли 2004 година, а на 4 август същата година се полага основният камък. На 10 септември 2010 година Неврокопският митрополит Натанаил откри светата обител. “До последно чакахме премиерът Бойко Борисов, но неотложни ангажименти му попречиха да ни гостува. Наистина се гордея, че успяхме да изпълним мисията си и да вдигнем този храм”, твърди кметът. Твърди, че управникът, който и да е той, трябва да уважава хората, да се стреми да им помага винаги, да е откровен с тях. Признава, че се чувства полезен на своите съселяни, но по-хубавото е, че те самите са доволни от него. Най-важните неща за жителите на всяко населено място са да имат улици, ток и вода. “А за нашето село има още нещо, което е значимо. Това са двата казана за варене на ракия. За нас е неписан закон да имаме вкъщи “радостта на народа” – домашарката, за да борим зимата и кризата. Да можем да почерпим гостите си, че и за лек да я ползваме”, казва с усмивка Иван Стойчев.
Казанджийницата на Иван Новоселски в Бело поле е като “Ганкиното кафене”. Докато казанът ври и кипи, стопанин и клиенти бистрят политиката. Иван обяснява на благоевградчанина Христо Николов, че в селото на практика не е имало избори. “Грешка няма нашият кмет. Признавам, че когато се кандидатира за първи път, не гласувах за него. Но видях, че си е на мястото, че се справя перфектно със задачите си. При всяка власт успява да осигури средства за селището ни. Затова няма как да изберем друг кмет. Конкурентите му се уплашиха, дори не се кандидатираха”, казва казанджията. В това време синът му, който е негов помощник, не спира да следи варенето на течния еликсир. Христо им е редовен клиент, обиколил доста казани, докато открил този на Новоселски. И вече 6-7 години кара тук джибрите. “С мерак работи, професионалист е, спазва технологията. Явно е, че в Бело поле са случили и на кмет, и на казанджия. Иначе има казан до жилището ни в града, но не ходя там”, обяснява Христо. А казанът до Нова година ще работи здраво. Защото без домашна ракия българинът не може. Някои клиенти мрънкат заради акциза. Въобще има хора, на които все някой им е крив – я кметът, я казанджията, я международното положение. Не искат да плащат данък, тук за 20-30 лева мрънкат, а харчат луди пари по кръчмите. Хубавото е, че моите съселяни почитат кмета. Като него и аз гледам да си върша работата перфектно. Да съм без конкуренция и да ми гласуват вот на доверие всяка година”, смее се казанджията Иван Новоселски.
13 ноември 2011