Покъртително писмо получи ВМРО от Стефан Русенов. Човекът пише за невероятната одисея, в която изпада съпругата му украинка заради желанието си да получи българско гражданство. Двамата вече имат две деца, ходили са по медии, търсили са помощ къде ли не, но нищо не помага. Бюрократичната машина остава все така бездушна. На фона на катастрофални демографски процеси…
Публикуваме писмото с минимална намеса.
По-лесно е да станеш президент на САЩ, отколкото български гражданин
Съпругата ми е украинка, женени сме вече 11 години и имаме 2 деца българчета. Вече пета година се мъчим тя да получи българско гражданство. След като минаха първите 2 години, през които плащахме всяка година по 500 лв. за временно пребиване и после 1000 за постоянно пребиваване, дойде време когато имаме право да подадем молба за българско гражданство на съпругата ми.
След като месеци наред денонощно събирахме 19 необходими документа (свързани с пътувания на съпругата ми два пъти до Украйна с 6-месечно бебе), подадохме ги в Министерството на правосъдието и започна дългото чакане.
Вместо в законовия срок от 1 година, получихме отговор след 3 години и 6 месеца. Отговорът е положителен, съпругата ми може да получи българско гражданство в срок от 3 години, но при условие че предостави отказ от украинско гражданство. Започна ново ходене по мъките. От украинското посолство ни обясниха, че процедурата е много сложна и дълга и 3 години е много оптимистичен срок, тъй като първо съпругата ми трябва да се регистрира на отчет в украинското посолство, за което чакаме минимум 8 месеца, след това подаваме молба за отказ и чакаме комисия, която се събира веднъж годишно да одобри и след това лично украинският президент да подпише отказа, а той е много зает човек…
В същото време разбираме че бесарабските българи, които също са украински граждани получават българско гражданство, без да предоставят отказ от украинско (което прилича на дискриминация отвсякъде) и че познати на съпругата ми украинки в Гърция, Италия и Белгия, получават съответното гражданство, без да са предоставили отказ от украинско гражданство. По презумпция би трябвало европейските закони в тази област да са унифицирани, а и България признава повече от едно гражданство по закон.
И така подаваме молба в Министерството на правосъдието, където молим срещу предоставена молба от съпругата ми за отказ от украинско гражданство или писмена декларация, че тя ще се откаже от такова, да стартира процедурата по издаване на българско гражданство. Получаваме от говор от г-жа Катя Матеева–Трифонова (директор дирекция „Българско гражданство”), че това е невъзможно, има наредба (ние трябва да спазваме наредбите за разлика от Министерството, нали е „правосъдно“) и че тя стриктно (чиста проба злоба на държавен чиновник) ще следи кога изтичат трите години и ако не се включим в този срок, процедурата започва отново.
Ние междувременно започнахме процедурата по отказ от украинско гражданство и сега вижте колко ГЕНИАЛНО е измислено всичко: ако, примерно, след 2 години и 3 месеца получим отказа от украинско гражданство, а през това време е изтекъл срокът за получаване на българско такова, съпругата ми остава без гражданство ЗА ВЕЧНИ ВРЕМЕНА, понеже вече не е украинка и не можем да стартираме отново процедурата за българско гражданство (необходими са документи от Украйна).
Вече изгубихме надежда и знам, че нищо не може да се направи. Вкарани сме в ПАРАГРАФ 22, но поне да опиша нашата сага, за поука на тези след нас – защото човек и добре да живее един ден се сблъсква с българската бюрокрация.
И какво лицемерие лъха от изказването на държавните мъже че сме в ДЕМОГРАФСКА катастрофа и всяка година в България изчезва население от порядъка на един малък град! Явно че ги боли четирибуквието, така че всяка надежда е загубена. Ще изпратя настоящото до всички възможни институции, дано някъде бъдем чути.
23.01.2013 г., Стефан Русенов
