Българските историци имат проблем с четенето на миналото и със своите сръбски колеги. Докато постоянно искат от Македония ревизия на историята, общо честване на личности и събития, за които те твърдят, че са дело на български герои, сходно отношение имат и към някои събития от сръбската история.
Така започва материалът на „Нова Македония” за Нишкото въстание под заглавие „И сърбите крали българска история”. Авторката Фросина Димеска не пропуска иронично да отбележи във вътрешно заглавие: „За българите само гърците са коректни”.
Българският характер на въстанието от 1841 г. е документиран многократно в историческата наука. Закономерно, сръбската историография търси доказателства за сръбската народност на населението в този край. Фактите обаче говорят, че към онзи момент населението в Нишко е част от по-широкото разбиране за западни български покрайнини.
Авторката сблъсква двете тези. Тя не пропуска да напомни, че България досега не е възразила срещу определението „окупация”, което Гърция използва за българското военно и административно присъствие в земите на днешна северна Гърция по време на Втората световна война.
