Пред какво са изправени патриотите през 21 век
Автор: Георги Аргиров, журналист
На 23 октомври най-старата патриотична, родолюбива и „войнстваща“ организация ВМРО отпразнува 119 години от своето основаване. На тази дата през 1893 година в Солун шестима български интелектуалци създават революционен комитет. На тази първа среща, която изиграва ролята на учредителен конгрес, се събират доктор Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Христо Батанджиев и Андон Димитров. Решено е една от основните задачи редом с борбата за освобождение да бъде противодействието срещу ширещите се сръбска и гръцка пропаганди.
Вътрешната македоно-одринска революционна организация е национално-освободителна организация на българите в Османската империя. Организацията е активна в Солунския, Битолския, Скопския и Одринския вилает в края на 19 век и началото на 20 век.
В програмните документите на организацията се изтъква, че тя ще се бори по революционен път за осъществяване на член 23-ти от Берлинския договор, за предоставяне на политическа автономия на Македония и Одринско. Предвидено е двете съседни области да се обособят в самостоятелна териториална единица в рамките на империята, като в нея следва да бъдат проведени административни и политически реформи с оглед на подобряване на условията за живот на християнското население там. По време на Войните за национално обединение тези официални лозунги са изоставени. Различните крила в организацията на практика служат като придатък към Българската армия. Те подкрепят активно всички действия, които имат за цел завоюване на възможно най-големи дялове от Македония и Тракия и евентуалното им присъединяване към Царство България. Така в онези първи слодосвобожденски и твърде революционни години ВМРО се придържа към идеята за обединение на всички български земи, които по една или друга причина не са в пределите на страната. А те никак не са малко- Западните покрайнини, Македония, Одринско.
През периода 1912-1913 г. след Балканските войни в пределите на Царство България са присъединени някои части на Македония. Т.е. не са изпълнение идеалите на хилядите войводи дали живота си в борбата за освобождение и независимост на страната.
Но българите не се отчайват. Идва Втората световна война. България или по-скоро българските ръководители от онова време трябва да избират към кого да се присъединят – Хитлеристка Германия или САЩ, Съветския съюз и Англия. За добро или лошо България избира Хитлер. Твърди се, Негово величество цар Борис III е избрал германците, защото са им обещали Македония. И е факт, че през 1941-1944 година български войски и държавна администрация са в Македония, като на практика я ръководят. За съжаление последните заповеди от каквото и да било естество идват от Берлин. Това пречи на цар Борис III да спре по какъвто и да е начин депортирането на хиляди евреи от Македония, както това е сторил с повече от 70 000 български евреи.
Какво прави през това време ВМРО?
Редица исторически справки показват, че помагат по всякакъв начин на хората в Скопие, Битоля, Охрид. И това никой не може да го отрече.
Идва 1944 година. Хитлер е победен, а като загубила войната страна, и въпреки обявената впоследствие война на Германия, българската войска и администрация се изтегля от Скопие. В България на власт идва БКП, в Белград се създава Югославия-измислена федеративна държава, в която влиза и новосъздадената „федеративна република Македония“. Следват 45 години управление на БКП, а в Скопие започва насилствена асимилация на българите и насаждане на мнение, за „македонска нация“.
Какво прави ВМРО след 1944 година?
Времената вече са сменени, всички партии са забранени, БКП е вся и всьо за България. Мнозина от ръководителите се спасяват в чужбина, други остават в България, но са преследвани от новата власт.
Идват промените от 1989 година. БКП вече е БСП, създават се други партии, ВМРО се възстановява. Но от основаването на Организацията са минали много години, времената са други. Битките се пренасят повече в полето на политиката, а не по бойните полета. Затова войводите, следвайки идеалите на Гоце Делчев и Даме Груев се включват в борбата, но по нов начин-като ВМРО създава политическа партия. Следват години на влизания и излизания от законодателния храм – Народното събрание.
Какво става с Югославия?
Тя се разпада, на политическата карта вече има нови държави, включително и Бивша югославска република Македония, както е записана в ООН държавата „Македония“. Водят се войни, включително и в Македония.
Какво прави българската държава?
Дава български танкове на БЮРМ, с които да се бранят. А президентът д-р Желю Желев (1990 – 1997 г.) пръв признава независимата държава, но е категоричен, че не ПРИЗНАВА!!! македонско малцинство в България!
Как се справя с новото предизвикателство ВМРО?
Продължава борбата, макар и с други средства в Македония. Което не оставя без отговор от страна на Скопие, но това е друга тема.
Как стоят нещата в нашата страна?
Създадена е партията ДПС. Казват, че тя била етническа партия, с други думи е противоконституционна според действащата в момента Конституция. Но Конституционният съд на Република България излиза с решение, че не е противоконституционна, следователно може да участва в политическия живот на страната. И тя го прави – участва в управлението на страната през периода 2001-2009 година; създава си обръчи от фирми, както се изказа лидерът на ДПС Ахмед Доган; предизвиква смут с някои решения на местно ниво в Кърджали. Като това – не подкрепя предложението да се обяви ген. Васил Делов за почетен гражданин на Кърджали. А ген. Делов е освободителят на Кърджали. Какво показва това? Че май в Кърджали общинските съветници не тачат един БЪЛГАРСКИ ВОИН! Защо, при положение, че се имат за българска, а не за антибългарска политическа партия? Мистерия!
Как се държи ВМРО в този случай?
Естествено, както приляга на една патриотична организация – като държи за българския край на Кърджали. Така и трябва!
Оттук нататък накъде?
Логичният отговор би трябвало да бъде – пълен напред в защита на българските национални интереси в България и извън България! Защото идеалите на хилядите, дали живота си за освобождението и независимостта на България, не е постигнато!
27 октомври 2012
