За век и една трета обаче София явно не се е научила да бъде столица. Не защото няма къде да се паркира или няма тротоар за ходене, а защото залогът в нея може да се окаже собственият живот.
Професор в „Малинова долина” едва оцеля. Професор в „Захарна фабрика” нямаше този късмет.
Що за столица е мястото, където животът зависи от благоразположението на глутница кучета?
Тъпо и нелепо е. Защото градът има невероятна даденост. Само допреди десетилетия е била жива идеята стигането от планината до НДК да е възможно дори на ски. Впрочем, Плевнелиев наскоро се сети за тази идея и се размечта за ходене на ски с метро.
На мястото на проектирания ски път от Витоша към Южния парк сега има изкопи за молове и гипсокартонени мравуняци.
Метрото пък не стига дори до „Хладилника”. Днешните „мечтатели”, които управляват София, махнаха дори и готова ЖП линия дотам.
А София е добре разположена, има накъде да се развива, построена е като „паяжина”, което й дава образцово градоустройство…
До централната й автогара още няма подлез.
Такива работи. Контрастно се развива 133-годишната столица. Вероятно това са грешки на растежа, ще се изживеят, когато и страната застане на релси.
Но дали щетите са поправими?
3 април 2012
