Източник: „България сега“
Автор: Орлин Крумов, Чикаго
Тодор Александров – най-колоритният и последователен борец за свободата на българите в Македония – е роден в Ново село, недалече от Щип. Учил в българско училище в Скопие, участник в Илинденско-Преображенското въстание, воевода на чета. Известен с бомбените атентати в Дойран, Щип и Кочани. Участвал в Балканската война с четата си на страната на България. След войните писал и изпращал писма и петиции до европейските правителства, описвайки тежкото положение на българите, попаднали под гръцко и сръбско управление.
Това не помогнало и той се установил в София, където през 1919 г., заедно с Христо Матов – директор на българската гимназия в Солун – и родения в Охрид генерал Александър Протогоров, възстановили революционната организация под ново име – ВМРО. След войните България трябвало да пази неутралитет, тъй като била разорена, а според договорите нямала право дори на армия. При това положение ВМРО била единствената сила, която давала отпор. Чети, сформирани от македонски бежанци, започнали да щурмуват Гърция и Сърбия ежедневно!
Тези атаки до такава степен са шокирали тогавашните историци, че са описани подробно в An Encyclopedia оf World History (Харвардски университет, 1940 г.)
В продължение на няколко години ВМРО е може би най-влиятелната организация в България. В София тя контролира всички – от политиците до тъмничарите в затворите. ВМРО блокира дори правописната реформа в страната, окупира Кюстендил и Неврокоп в знак на протест против външната политика на България, а четата на организацията екзекутира сваления с преврат през 1923 г. министър-председател Александър Стамболийски.
Обстановката, обаче, се променя. От една страна България иска да подобри отношенията си със съседите, но те поставяли условия – организацията да бъде разтурена. От друга страна левицата на ВМРО все повече се сближавала с Коминтерна в Москва, който искал България да се откаже от стремежите си за национално обединение в името на общобалканска федерация. Тодор Александров станал неудобен на всички. Убит е на 31 август 1924 г. в Пирин планина.
За ужас на “левите”, председател обаче става 28-годишният Ванче Михайлов. Като своя предшественик той също е роден в Ново село, днес в Република Македония. Учи в българската гимназия в Солун, преди да бъде затворена от гръцките власти. След време отказва стипендия, предложена му от сръбското правителство и заминава за София, където следва право. Там става член на ВМРО и личен секретар на Тодор Александров.
След убийството на Александров Ванче поканва хората от лявото крило – федералисти, коминтернаджии и илинденци в Горна Джумая, за да се “разберат”, но през нощта неговите чети нахлуват в града и избиват над 200 човека. Чистката продължава в други градове из Пиринско, в София, Милано и Виена.
Интелигентен и непредсказуем, обградил се не само с верните си чети, но и с десетки адвокати, Ванче не се спира пред нищо. Изпраща годеницата си Менча Кърничева във Виена, за да застреля един от хората на Сандански, после я измъква от европейските съдилища и се оженва за нея.
В същото време четите на ВМРО извършват стотици нападения и саботажи срещу сръбски казарми , полицейски участъци и кметства във Вардарска Македония, както и покушения срещу офицери, държавни служители и… доносници. През 1934 г. идва ред и на сръбския крал. Акцията е организирана от хървати, но убиецът е Владо Черноземски – най-добрият стрелец на ВМРО.
След Втората световна война, търсен от няколко балкански правителства, Ванче изчезва безследно за около четири десетилетия. През 80-те години на миналия век престарелият комита неочаквано се появи в Рим и каза последните си думи на българския народ.
В годините на социализма други хора бяха обявени за национални герои. Тодор Александров и Ванче Михайлов бяха наречени “шовинисти” и бе направено всичко възможно имената им да бъдат забравени.
Но мина време и в Република Македония един българин вдигна паметник на Александров в двора на къщата си. Защото, както казва Ботев: “Тоз, който падне в бой за свобода…”
Посвещавам този материал на прадядо ми Стоян Вълков, загинал в Леринско, Егейска Македония!
От автора
22 март 2012
