Председателят на студентското дружество на ВМРО в Благоевград „Христо Силянов“ Елена Валентинова разказва за агенция E-79 за това от къде идва родът ù, какво я привлякло към каузата на ВМРО и какъв трябва да бъде пътят пред Македония.
Страстна патриотка, българка и в същото време класен фотомодел, често сниман в рекламни фотосесии. Казва се Елена Валентинова и преди няколко седмици беше избрана за председател на възроденото студентско дружество на ВМРО „Христо Силянов” в Благоевград. В организацията вече активно участват над 30 студенти от Югозападния университет “Неофит Рилски”, както и от Американския университет. Десетина от тях, засега, са студенти от република Македония и от Албания.
25-годишната хубава Елена е раждана в София, но е потомка на бежанци от Битоля: „Прадядо ми Станко Спасов е убит зверски от сърбите в Битоля през 1913 година и прабаба ми Йована с петте си малки деца поема драматичния път на бежанците към майка България. Установяват се в кюстендилското село Мърводол. Дядо ми Костадин, бащата на майка ми, почива млад, но пламъкът на патриотизма запали в мен брат му Асен. При него израснах от дете, всяка ваканция бях там. През 1942-44 година той е бил част от българския военен корпус в родната му Битоля и от малка разказите му ме заплениха в любов към Македония и отечеството България“, така Елена обяснява причините патриотизмът да бъде водещото в нейния живот.
Хубавата Елена е завършила Художествената гимназия в София и когато се връща през почивните дни у дома си изографисва икони в софийския храм „Покров Богородичен“: „Заниманията с иконопис ми дават душевно равновесие. Когато рисувам по канон, усещанията са за хармония. Това например, липсва в живописта – там ръката е движена от фантазията”, разкрива Елена друга страна от себе си. Но това, което допълни изцяло нейната визитка, е че македонското девойче от София и до сега е търсен фото модел за рекламни фотосесии: „В модни агенции никога не съм се записвала, никога не съм и няма да участвам в модни ревюта, но често ме канят и продължавам да се снимам в реклами на фирми. Студентка първи курс съм в Югозападния университет, специалност „Стопанско управление”, татко ми почина преди 3 години и трябва да се издържам сама. Майка ми е пенсионерка по болест и гледа в Мърводол 90-годишната ми баба. Работя отделно и в една благоевградска фирма”, допълва палитрата за себе си Елена Валентинова.
„Членството ми във ВМРО беше планувано много преди 2010 г. Ако трябва да конкретизирам някакво обстоятелство – не бих могла. Всичко е много комплексно, като се започне от осанката на дядо ми, чието потекло е от Битоля, гордият му характер, болката, с която преразказваше спомените си, обвити в романтична героичност, песните, носиите в скрина на баба – всичко това е любов към Македония. Има нещо много особено и загадъчно в тази любов, може би заради вечните спорове и доказване. Обичам България, защото това е чувство, което не се обяснява с думи, така, както майката не може да обясни защо обича сина си, въпреки че й създава непрекъснато ядове. Това е чувство, което го носиш до последния си дъх, като даденост, като религия, като основа за всичко”, каза Елена.
Черешката на тортата в живота на хубавата Елена е, че приятелят й живее и работи в Скопие и тя често прескача до там: „Той е също като мен българин – патриот. Малко ми е неприятно, но ще кажа, че там хората са съхранили повече от нас своите традиции и гостоприемство. Тук ние някак си сме се овълчили. В преобладаващата си част хората в Македония чувстват българското в себе си, макар и да не го показват. Еничарите от върхушката в Скопие трябва да знаят, че ако не престанат да преследват хората с българско самосъзнание, ако не реформират клеветническата си антибългарска образователна система, както и ако продължават да фалшифицират историческите факти – ще видят Европейския съюз през крив макарон”, категорична е Елена.
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА:
Елена Валентинова: Без позиция не участваш в процеса, а си само инертен наблюдател