Зареден с немалка доза търпение, роденият в Щип организатор на ВМРО за Македония Петър Колев, след като изглежда цялото „Трето полувреме“ прави своя коментар за „творбата“ .
„Трето полувреме“ е филм от 2012 година, от Република Македония, с режисьор Дарко Митревски. Филмът е македонско-чешко-сръбска копродукция с участието на чешката филмова студия „Барандов“ и има бюджет 3 млн. евро, като половината пари са осигурени от правителството на Република Македония. Кадрите са заснети на различни места в градовете Битоля, Скопие и Охрид. Министър-председателят на Република Македония Никола Груевски посещава снимките на филма и го обявява за „проект от национален интерес“. Премиерата на филма e проведена на 15 септември 2012 година при откриването на фестивала „Братя Манаки“ в Битоля в присъствието на президента на Република Македония Георге Иванов.
Много се изговори за този филм. Чуха се хиляди мнения, но според мен се пропусна най-важното. Както всичко насочено срещу България, така и този филм, между другото продукт на „македонската държава”, е програмиран, сътворен и изстрелян срещу България от сръбската машина, затвърдена в гръбнака на македонското общество. Като че ли много хора пропуснаха факта, че майката на Дарко Митревски е сръбкиня, че сценариста на филма, онзи който измисля сцените и сюжета, начина по който ще бъдат представени българите, се казва Грегор Струич. Той е най-истинския македонец, с онова „ИЧ” в фамилията си, доказва пряката връзка с дядо си Александър Македонски, заченал непорочно от мъжът си Хефестион. То човек македонци да иска: Драган Павлович-Латас, Драган Вучич, Томич, всички до един представители на наследниците на деда си Ацо Големиот.
Ако човек познаващ югословенската пропаганда изгледа този филм, ще се учуди колко много тази пародия прилича на онези югословенски филми като „Моста на Дрина”, „Битката на Неретва” и.т.н. С този филм видните „ант„ИЧ”ни македонци” за пореден път ме убеждават, че са продължена рака на сръбската антибългарска пропаганда проповядвана още от настаняването на сърбите в Македония, която продължава повече от 100 години и до днес.
До тук всичко разбирам само не знам до кога обикновения гражданин на Македония, ще се радва да е наследник на най-известния педал на света и ще продължава да се клати на добре устроена сръбска каруца, която го води в небитието?
Филмът „Трето полувреме” може да гледате тук.
