Михаил Герджиков
1877-1947
Михаил Иванов Герджиков е роден в гр. Пловдив на 26 януари 1877 г. След Освобождението на България баща му е председател на Съда в Пловдив, а след това – директор на банка. Младият Михаил расте в силно патриотично семейство.
Михаил Герджиков учи в гимназията в Пловдив. Още като ученик заедно със свои другари създават група, която си поставя за цел да работи за освобождението на Македония и Одринско от турско робство.
През 1897 г. Герджиков заминава в Швейцария, за да следва право. Следва в Лозана и Женева. В Женева заедно с други български студенти основават Революционен кръжок и установяват контакт с арменските революционери за съвместна борба срещу турската тирания.
През 1899 г. Михаил Герджиков се връща в България. Поради желанието му да отиде в Македония, ВМОРО му осигурява фалшиви документи на името на Тодор Луканов и от есента на същата година той е учител в Българската гимназия в гр. Битоля.
В Битоля Михаил Герджиков се включва дейно в работата на Организацията. Избран е за член на Окръжния комитет в Битоля. Редактира нелегалния вестник на ВМОРО “На оръжие”. Турските власти узнават за неговата дейност и Герджиков минава в нелегалност. Престоява един месец в Солун и се присъединява към Кукушката чета на Христо Чернопеев. Когато четата се разраства Чернопеев отделя част от четниците и сформира нова чета. За войвода е определен Михаил Герджиков, а за негов помощник – Петър Юруков от Карлово. Кукушкият район е разделен на две – четата на Чернопеев поема планинската част, четата на Герджиков – полския район.
През пролетта на 1901 г. четата на Михаил Герджиков е изпратена в Гевгелийско.
През лятото на 1901 г. Гоце Делчев възлага на Герджиков да организира отвличането на някой богат турчин, за да се осигурят средства за Организацията от откуп.
До началото на 1902 Михаил Герджиков действа със своята чета в Струмишко и Гевгелийско. Създават се нови комитети по селата и в този период тези две околии се изграждат като едни от добре организираните на територията на Солунския революционен окръг.
Михаил Герджиков се утвърждава като един от най-добрите агитатори на Организацията. Още от 1901 той е определен за подвижен член на ЦК заедно с Гоце Делчев.
В началото на 1902 г. Гоце Делчев прави едномесечна обиколка в Одринска Тракия и обикаля комитетите на ВМОРО в Малко Търново, Одрин, Лозенград и др. Състоянието на комитетите и работата им не го задоволяват. Комитетите са малочислени и зле въоръжени. За да засили дейността в Одринско Гоце Делчев решава да изпрати там опитни дейци. Спира се на Михаил Герджиков, който е натрупал вече достатъчно опит в Македония и се ползва с уважение и пред дейците в България.
По инициатива на ЦК на ВМОРО през април в гр. Пловдив се свиква конгрес на Одринския революционен окръг. Конгресът се провежда в къщата на Михаил Герджиков. Гоце Делчев изнася доклад за начина на организиране в Одринско, а Герджиков – за това как са се провежда агитационната работа сред населението. Поради обширността му и за по-лесно организиране Одринския революционен окръг се разделя на две области – източно и западно от река Марица. За ревизор на окръга по предложение на Гоце Делчев е определен Михаил Герджиков.
В новото си качество на ревизор Михаил Герджиков влиза в Одринско през октомври 1902 г. Дотогава в Одринско Организацията е сравнително слаба. Комитетите са с по няколко члена, четите са малко и бездействат. Герджиков въвежда масовото организиране на населението като посвещава в делото всички мъже в селата. Обиколката започва от Малкотърновско, Бунархисарско, Лозенградско и през Одрин преминава в Свиленград. Най-добре е организиран Малкотърновския район.
Гоце Делчев и Михаил Герджиков са първите дейци на ВМОРО, които въвеждат практиката на атентатите срещу важни стратегически обекти. Първият атентат извършва Гоце Делчев като на 18 март 1903 взривява моста на р. Ангиста. Четата на Михаил Герджиков извършва атентат по линията Одрин-Цариград.
След вземането на решение на конгреса в Солун за въстание, Михаил Герджиков се заема с подготовката на Одринския революционен окръг.
Най-важният етап от подготовката в Одринско е проведения на 28 юни конгрес на Петрова нива, на който присъстват делегати от всички околии на окръга. Конгресът избира главно ръководно боево тяло в състав: Михаил Герджиков, кап. Стамат Икономов и Лазар Маджаров от с. Негован, Солунско, което е натоварено с непосредственото ръководство на въстанието в Одринския революционен окръг.
Въстанието в Одринско е обявено на 18 август 1903 г. Четата на Михаил Герджиков от 80 души освобождава градчето Василико (днес Царево) и установява българска власт. За няколко дни турската власт в цяла Странджа е премахната. За 20 дни българите в Странджанския край се радват на свободата. Въпреки техния героизъм въстанието в Одринска Тракия е потопено в кръв. Хиляди бежанци пристигат в България.
След въстанието Михаил Герджиков взема участие във воеводските съвещания, проведени през зимата на 1904 в София. На тях Герджиков остро критикува онези дейци, които са взели прибързаното решение за въстание.
До 1908 Михаил Герджиков съсредоточава своята дейност предимно в Одринско.
С избухването на Балканската война през 1912 Михаил Герджиков оглавява доброволчески отряд, който действа в района на Странджа и превзема Царево, Ахтопол, Резово и Малък Самоков.
След Първата световна война Михаил Герджиков възприема принципите на федерализма в българското национално-освободително движение. Известно време е представител в Цариград на Федеративната революционна организация. Същевременно работи като журналист.
Михаил Герджиков умира в София на 18 март 1947 г.
18 март 2012
