ВМРО излезе с официална позиция по повод изказването на румънския външен министър, че трябва да се обсъди положението с „румънското малцинство“ у нас. Във връзка с това ВМРО.бг припомня статия от блога на зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов от 6 юли 2010 г.
Ей тази фраза ми е една от най-любимите, в кавички разбира се. Толкова често я чувам във всекидневието си, че вече не ми прави впечатление, обаче съвсем скоро се убедих, че това е наш си роден феномен, защото в другите държави определено подобен тип мислене не вирее. Вчера ми се обадиха от една молдовска телевизия да ме питат дали България щяла да има претенции към Румъния, в случай че последната се обедини с Молдова? Докато още асимилирах абсолютно невероятния за нашата политическа действителност въпрос, ми беше зададено и уточняващо запитване, а именно дали претенциите ни няма да са за Северна Добруджа, която Румъния получава като компенсация от Русия за загубената Южна Бесарабия през далечната 1878 г. Далечна, недалечна, ама хората помнят, че даже и схеми чертаят. Само си представете как някой български журналист задава, дори не задава, а просто мисли по подобен въпрос?!? Честно, аз не мога.
Ние всичко сме забравили, предпочитаме да не си спомняме, в името на мира протягаме ръка на всички и винаги, ама абсолютно винаги сме готови да отстъпим пред всеки и за всичко. За да не си обтягаме отношенията, за да не дразним съседите, да не се възползваме от положението си в ЕС и НАТО (санким забравихме къде бяхме до вчера – виж, това ни се напомня редовно) и най-вече защото сме малка държава от която нищо не зависи.
Преди да продължа с това какво отговорих на молдовския журналист, ще ви кажа, че веднага след разговора с него говорих с приятел по темата. Познайте какво ми каза – това никога няма да стане. И все пак. Отбелязах, че в Молдова има 250 000 българи (тукани и гагаузи), които съставляват 7 % от населението на страната. Те имат своя административна (Гагаузия) и културна (Тараклийски район) автономия. Територията, населявана компактно от българите в Молдова, надхвърля 3000 кв. км., което представлява 10 % от общата площ на държавата.
Ако Румъния желае да приложи принципа на националното самоопределение и да се обедини с Молдова, ние няма как да стоим безучастно и само да наблюдаваме какво се случва със съдбата на четвърт милион наши сънародници в Бесарабия. Още повече, че в конституцията на Гагаузия изрично е записано, че в случай на обединение на Молдова и Румъния, гагаузите (българите) ще имат възможност да се отделят, и то без референдум. Добавих също, че в този случай ние имаме още едно допълнително право да искаме компенсации, а именно на базата на факта, че Северна Добруджа е дадена на Румъния като компенсация за Южна Бесарабия, която обаче при едно евентуално обединение в по-голямата си част ще стане отново румънска. Както и цяла Северна Бесарабия, разбира се. Молдовският журналист остана очарован. Оказа се руснак и очевидно румънските национални интереси не му бяха по вкуса.
Но да продължим да мечтаем. В Северна Добруджа има две естествени граници. И двете са водни – р. Дунав и канала Черна вода – Костадина (Кюстенджа, Констанца). Ако Румъния не пожелае да отстъпи цялата северна част, може да се обособи нова географска област, Средна Добруджа (между българската граница, т. е. Южна Добруджа, и канала), в която да се заселят българите от Молдова. Да, защото ние ще настояваме за размяна на територии и население. Общата площ на Северна Добруджа е 15 000 кв. км., но площта на Средна Добруджа е точно 3000 кв. км., или точно толкова, колкото е българската територия в Молдова. На всичкото отгоре Румъния ще запази и главното си пристанище Констанца, което е на 10 км северно от канала. Населението на Средна Добруджа е 100 000 души, което е много по-малко от 250 000 българи в Молдова. При размяната ще пострада повече българския, отколкото румънския интерес. Та – защо това да не се случи?
Още повече, че Румъния ще има (и вече има) проблем с Украйна за Транснистрия, Южна Бесарабия и Северна Буковина. Да не забравяме и Приднестровската република, а ако добавим и унгарците в Трансилвания (които са 1, 6 млн и до 1968 г. имат своя автономна държава със столица Търгу Муреш), проблемите пред Румъния биха се увеличили сериозно.
Само че дори само за да мечтаем за нещо подобно, трябва да имаме държавници, които също да мечтаят. За една по-силна и по-голяма България. Така, както очевидно всички наши съседи мечтаят. За Романия Маре, например. Пък и нека нищо да не се случи – човек е толкова голям, колкото големи са му мечтите. Важи и за държавите. И в епилог да добавя, че едно е сигурно. Румъния и Молдова ще се обединят. Какво България ще каже тогава обаче, въобще не е ясно. Или по-скоро е ясно, но да не развалям хубавия сценарий от горните редове.
21 март 2012
