Източник: „Нюз.бг“
Автор: Евгений Еков
Повече комуникация с България, това според македонския външен министър Никола Попоски, е формулата за подобряване на отношенията между Скопие и София, които през последните месеци се изостриха изключително.
„Ако говорим за добросъседство, първата работа, за която се сещам, е искреността, откритата комуникация. В този контекст смятам, че размяната на посещения на външни министри или политически представители от съседни страни е нещо, върху което трябва да работим“, е заявил Дипломат № 1 на Скопие.
Ходът обаче не успя! Според „Утрински вестник“, където бе публикувано изявлението на Никола Поповски, нашият министър на външните работи Николай Младенов, открито е отхвърлил поканата на македонския си колега за посещение в Македония, изтъквайки, че са говорили достатъчно, а сега са необходими дела.
Медиите в Скопие веднага се заеха да коментират от какво е предизвикана тази твърда позиция на Младенов. При положение, че само преди броени седмици самият той, а и други представители на българския политически връх, се надпреварваха да обещават „безусловна подкрепа“ от държавата ни – независимо дали тя бе поискана, или не – за пълноправно членство на Македония в НАТО и ЕС.
Според цитираният вече „Утрински вестник“, който е известен с твърдата си позиция срещу страната ни, от изявлението на външния ни министър можело да се заключи, че България не вярва в „добрата воля” на западната ни съседка.
Изданието коментира, че причина за това са събитията в отношенията между Македония и България, които са настъпили, след като македонските държавни ръководители получиха задачата да изгладят отношенията със съседите си, за да получи страната им през декември решение за започване на преговорите с Брюксел.
Както обаче писа друг македонски вестник – „Вечер“, като цитира агенция МИА, според европейски дипломати, пожелали анонимност, искането за „съвместно честване“ на исторически дати и личности не била истинската причина за намерението на българското правителство. Те са заявили, че заплахите за вето от страна на България са потвърждение на спекулациите, че е възможна блокада за получаване на дата за преговори за членство в Евросъюза на срещата на върха през декември.
Според дипломатите еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле бил изненадан от това, което е чул при посещението си в София.
„Всички сме изненадани от това, че българските ръководители официално съобщиха позицията, че Македония не е подготвена да започне преговори за членство в ЕС. Това недвусмислено означава, че България ще наложи вето на предприсъединителните преговори на своя съсед“, коментирали високопоставени представители на ЕС за МИА.
Или, както кратко обобщи създалата се ситуация в. „Вечер“, българският външен министър Николай Младенов е убеден, че бъдещето на Македония е в ЕС, но след като преди това се решат проблемите между двете съседни страни.
„Македония разчита на подкрепата на България за членство в ЕС. Тази подкрепа зависи и от доклада на ЕК, върху който ще се решава след месец и половина. Ясно е, че след месец и половина няма да могат да изхвърлят от учебниците по история съдържанията, според които България е окупирала Пиринска Македония, с което била разделена тяхната страна и народ“, заявил Младенов. С други думи – цайтнот!
Но истинската причина журналистите в Скопие да придобият „чувството, че Македония е свалена на колене и че дойде време тя да чуе българските искания“ не е сред сочените от македонските медии или европейските дипломати.
Защото Пиринска Македония не от днес и не от вчера е чертана върху картите в Скопие като част от „Велика Македония“ – това е практика от десетилетия. Също, както е вече установена традиция да се търсят „македонци“ у нас.
Цитираните обяснения за „новата“ радикална политика на България спрямо Македония не са верни и поради една друга причина – нито Николай Младенов, нито Росен Плевнелиев – другият открит защитник на въпросната политика – са се събудили един прекрасен ден и са осъзнали погрешността на дотогавашната си теза.
Просто „втвърдяването“ на позицията на София относно евробъдещето на Скопие, както и на двустранните контакти, бе разпоредено от същият този кукловод, който вече 23 години ни дърпа конците във външната политика – Америка!
Ако нейното виждане за геополитическото статукво на Балканите не се бе променило, ние още дълго щяхме да търпим гаврите на Македония. Но динамично изменящата се ситуация преди предстоящата инвазия на САЩ в Иран принуди щатите да предприемат и мерки за поставяне на Балканите под пълния им контрол.
Вашингтон не може да си позволи да бъде отново „сюрпризиран“, както това стори Турция преди втората война в Ирак, когато Анкара не само отказа да участва в агресията, но и не разреши на американските военни да използват базите си, които са разположени на нейна територия. Затова и ръководителите на Държавния департамент вече започнаха операция по „укротяване на опърничавите“ на полуострова.
А те са ясни – Сърбия и Македония. През отминалите две десетилетия Америка успя да постави под свой контрол България и Румъния като членове на НАТО и Черна гора и Албания като кандидати за членство в Алианса. Без достатъчни гаранции, че няма да създадат някакви проблеми останаха само двете.
Затова и сценарият по тяхното пълно „приобщаване“ бе пуснат в пълен ход. Като част от неговата реализация външният ни министър Николай Младенов очерта „червени линии“ по границите ни със Скопие, Белград и Анкара.
И понеже е крайно непрестижно някой от съседите ни, или от враговете на ГЕРБ вътре в страната да заподозре, че същият кукловод , който ни дърпаше конците досега, взема, че сменя курса на „балканската ни политика“, от „Ал. Жендов“ № 2 взеха, че прибягнаха до класическа „камуфлажна операция“ в дипломацията.
Тя трябва да убеди всички, че България променя линията си на поведение не заради гарантиране на тила на американските военни бази в Югоизточна Европа (ЮИЕ), както политкоректно се нарича Балканският полуостров, а защото, видите ли, трябва да каже „стоп“ на антибългарската кампания в Македония.
Колко „патриотично“ звучи, нали?! При тези твърди действия на пазителите на човешките права на публично изявяващите се като българи край Вардар и на ограбваната ни история всеки истински българин бе трябвало да се просълзи…
Който не го направи, той значи не е никакъв „патриот“ и ще бъде позорно оплют от проф. Божидар Димитров – „мачото на българизма“! А ако някой наистина го е срам да пророни сълза, да вземе пример от президента – със сълзите що е излял по официални мероприятия сигурно вече е напълнил цял кладенец.
Само дето никой досега не ни е дал отговор на един може би изглеждащ маловажен, но много ключов въпрос: „Съвпадение“ ли е началото на новата ни политика на Балканите с идването на новата американска посланичка у нас?
Защото филмът с „българо-албанското менгеме“, в което разкъсаната Македония се гърчи, монтирано този път за нуждите на янките при визитата на премиера ни Борисов в Тирана, вече сме го гледали през Втората световна война.
И това, че ръчката на „менгемето“ тогава я въртеше Третият райх, а днес – Съединените щати, нищо не променя. Най-много, пак да се „обединим“… в ЕС! Но каква е гаранцията, че това „обединение“ ще е по-дълготрайно от другото?!
Както и, че при поредна промяна на конюнктурата САЩ няма да променят политиката си в ЮИЕ и ние отново да изпълним ролята на ветропоказател, загърбвайки интересите си, което в националната ни история вече е дежа вю.
Впрочем, при „притисокот“ над Македония, на който вече сме свидетели, да се откаже от семейното съжителство със Сърбия, в името на сключване на брак с Америка Прищина и Тирана не си кореспондират със Скопие официално.
Те си имат свои представителства, които представят техните искания за „собствени“. Така инспирирането на политическо напрежение и нестабилност в управлението на републиката е представено като вътрешно дело на албанските партии.
Всъщност, индиректният натиск се прилага от Албания и Косово и спрямо Сърбия. Там в ролята на притискащ фактор е включен… Европейският съюз. „Преговорите“ в Брюксел между Белград и Прищина продължиха на 7 ноември 2012 г.
„Първото нещо, което трябва да се случи, е изпълнението на сключените до момента технически споразумения между Косово и Сърбия. Възможно най-бързо трябва да бъдат премахнати оставащите паралелни структури на силите за сигурност в Косово, които са от ерата на Милошевич и се контролират от Сърбия“, каза косовският премиер Хашим Тачи пред журналисти в Загреб преди да отпътува за Брюксел.
На фона на всичко ставащо, чудно ли е, че официалните сигнали за гърч на управляващите в Македония, притискани все повече в „българо-албанското менгеме“ се увеличават? До този момент обаче те не срещат „очакваното разбиране”!
В отговор на неотдавнашното „помирително“ писмо на Никола Попоски до Николай Младенов след срещата им през септември в Ню Йорк българският външен министър извади от нафталина декларацията от 1999 г. – един продукт на тогавашната външна политика на Вашингтон в региона на Югоизточна Европа.
Предложенията от македонския президент Георге Иванов до колегата му Плевнелиев за „съвместни чествания“ срещнаха „твърдата“ позиция на нашия президент – също изцяло продиктувана от защита на американските интереси в ЮИЕ.
За краха на визитата на еврокомисаря Щефан Фюле в София, което бе опит на Брюксел за намаляване на натиска ни над Скопие вече стана дума…
Ясно е, че до 12 декември, когато ще се реши ще започне ли Македония преговори с ЕС, българо-албанското менгеме няма да се разхлаби. Напротив, ще продължи да се затяга. За да разбере Скопие, че раздялата му с Белград е неизбежна!
