Откъс от доклада на Спас Ташев, изнесен на 3 ноември 2012 г. в Софийския университет „Свети Климент Охридски” на Международната научна конференция „Евреите в Източна Европа и Съветския съюз по време на Втората Световна Война”.
БЪЛГАРСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ 1941–1944 Г. И СЪДБАТА НА ЕВРЕЙСКОТО НАСЕЛЕНИЕ
автор: Спас Ташев
…
За първи път официално на 15 октомври 1942 г. германското външно министерство възлага на германския пълномощен министър в София Адолф-Хайнц Бекерле да влезе в преговори с българските властите по въпроса за изселването на изток на евреите под негов контрол. Райхът препоръчва създаването на български комисариат по еврейските въпроси.1 Във вербална нота на българското правителство от 12 ноември 1942 г. предложението е прието по принцип и така е създадено Комисарство по еврейските въпроси (КЕВ) като орган към МВР, начело с Александър Белев. Създаването на КЕВ и назначаването на негов главен комисар става под прякото германско внушение и натиск и копира аналогични структури, съществуващи във всички контролирани от Германия държави. Като нацистки поддръжник, Белев още в края на 1941 г. заминава за Германия, където изучава антиеврейските нюрнбергски закони. По време на престоя си там до 14 февруари 1942 г. Белев поддържа тесни контакти с лица от Гестапо и СС.2
Престоят на Александър Белев в Германия съвпада с провеждането на „Конференцията Ванзее”, която се състои на 20 януари 1942 в предградие на Берлин. На нея Главното имперско управление за сигурността възприема идеята за „крайното решение” на еврейския проблем в Европа. За целта нацистите изработват списък на евреите за всяка съюзническа страна поотделно. В същото време в земите, които са окупирани от германския вермахт, съдбата на евреите се решава едностранно от Берлин. Поради тази причина за България са записани само 48 000 души. Това е броят на евреите в границите на България до 1941 г., т.е. без „новите земи”. В тях евреите са гръцки и сръбски поданици, т.е. граждани на държави, окупирани от Германия, поради което тя ги разглежда като свои военнопленници и сама решава тяхната съдба.
На 2 февруари 1943 г. в София се състои първата среща на Александър Белев с представителя на германското посолство в София Теодор Данекер. На 4 февруари 1943 г. Белев пише доклад до министъра на вътрешните работи Габровски, в който съобщава, че „Данекер се представи като упълномощен от германските власти да уговори изселването на евреите от Македония и Беломорието… Райхът е готов да приеме еврейското население от Македония и Беломорието, както и нежелателните евреи от старите предели… Изселващите се евреи трябва да бъдат предадени (на германците, б.а.) в предварително определени гари. Събирането на евреите в концентрационни лагери и довеждането им до съответните гари е в тежест на Комисарството… Разписанието на специалните влакове, които ще дойдат от Райха, ще се уговори направо между германските и българските железници”.
От доклада на Белев е видно, че хитлеристка Германия иска от България евреите от „новите земи” да бъдат съсредоточени от КЕВ в предварително уговорени български гари, където те ще бъдат предадени на германските власти и с германски транспорти ще бъдат извозени на изток.
На 22 февруари 1943 г. комисарят на КЕВ Александър Белев и Теодор Данекер като представител на германското посолство подписват известното „Споразумение по изселването най-първо на 20 000 евреи от новите български земи Тракия и Македония в германските източни области“. За подписването на документа Данекер получава специални инструкции по телефона от Берлин лично от Адолф Айхман.3
От гледна точка на организирането на самата депортация, важни са следните елементи в договора: „След потвърждение чрез Министерския съвет, в новите български земи Тракия и Македония ще се готвят 20.000 евреи – без разлика на възрастта и пола – за изселване… За всеки транспорт ще се приготви един списък на лицата влизащи в транспорта, … в три екземпляра. Два екземпляра се предават на германския придружаващ транспорта, а един на германския пълномощник в София… Въпроса за охраната на транспортите ще се реши още. Евентуално една германска охранителна команда ще приеме транспортите вече на изходната гара”.
Съгласно споразумението, изселването на евреите е възможно само след потвърждаване от страна на Министерския съвет. Действията на Александър Белев обаче не са съобразени с тази част от договореното. Той, въпреки липсата на решение на Министерски съвет, на следващия ден след подписването на споразумението, на 23 февруари 1943 г., заедно с други служители на КЕВ предприемат пътуване из „новите земи”, по време на което нареждат на регионалните представители на КЕВ да организират депортирането на местните евреи.*
С подписаното от Белев споразумение и организираната депортация той поставя българското правителство пред свършен факт. Чрез тези си действия Белев подпомага германския натиск, в резултат на което на 2 март 1943 г. е прието Постановление № 127 на МС за изселване „до 20 000 евреи“ от „новоосвободените земи”. В него е посочено, че това става „в споразумение с германските власти”.4
Акцията по вдигането на евреите от Вардарска Македония от техните домове и събирането им в транзитния лагер в Скопие започва през нощта на 10-ти срещу 11-ти март. След дадените от Белев инструкции, български полицаи събират евреите и ги транспортират до сградата на тютюневия монопол в Скопие.
Въпросът за германско участие в този първи етап не е добре проучен. Съществуват сведения например за гр. Щип, според които българска полиция извършва блокада на еврейската махала, а самото вдигане на евреите от домовете им е извършено от германски войници. Запазени са фотографии, на които освен български полицаи се виждат и германски войници. Македоно-югославските комунистически извори от онзи период говорят за германското участие в тези събития. Така например във вестника на Щипската комунистическа партийна организация “Народен глас”, бр.1 от май 1943 г. пише: „Един ден още рано сутринта блокираха целия град (Щип, б.а.), заудряха по еврейските къщи побеснелите гестаповци и проклетите български агенти и жандармеристи… Кървавите германски фашисти и техните български слуги събраха евреите, с които от векове си живеем”.5
Непосредствено преди акцията по вдигане на евреите от домовете им, на 7 март 1943 г. германското военно присъствие в Скопие е засилено с изпращането на 200 елитни германски войници, прехвърлени от фронта при Сталинград. Особеното в случая е, че те са участвали в превземането на Скопие през април 1941 г. и много добре са познавали обектите от военно значение в града.6 С този акт германските военни власти демонстрират, че те са истинският суверен в областта.
Според македонски извори, на 11 март 1943 г. в транзитния лагер Монопол в Скопие са събрани евреите от Вардарска Македония както следва: от Скопие – 3313 души, от Битоля – 3351, от Щип – 551 или общо 7215 души. На 13 март 1943 г. този брой се увеличава с още 25 души или общо 7240. След 22 март 1943 г. в лагера са доведени още 75 души или общият брой на задържаните македонски евреи в лагера Монопол е 7315 души.
По заповед на българските власти, от лагера са освободени 67 лекари и аптекари заедно със семействата им, 74 души испански поданици, 19 албански поданици и 5 души италиански поданици, или общият брой на освободените от българските власти е 165 души. Германският консул в Скопие съобщава, че освобождаването на групата на лекарите и аптекарите е направено от българската администрация с мотива, че тези „евреи ще бъдат изпратени в северомакедонските градове Куманово, Враня, Сурдулица и други, където се чувства остра нужда от лекари”.7
По време на престоя в транзитния лагер, 4 души умират, а 2 успяват да избягат.8
Охраната на транзитния лагер е смесена българо-германска. В своите показания пред Федералната комисия на Македония лекарят на лагера Ховсеп Агоп Бояджин заявява, че „лагерът беше пълен с агенти, германски и български стражари”.9
Съгласно данните от сайта на Яд вашем, на 21 март в Скопие пристигат, за да проконтролират лично организираната от тях депортация комисарят по еврейските въпроси Александър Белев, германският посланик в София Бекерле и хауптщурмфюрерът от СС Теодор Данекер10. От Монопола, македонските евреи са транспортирани с три германски влакови композиции на 22, 25 и 29 март 1943 г. за концлагера Треблинка в окупираната от германците Полша, където са унищожени.
В първият депортационен влак на 22 март 1943 г. са натоварени 2338 души. Ал. Матковски твърди, че на „гара Лапово чакало едно отделение от 35 германски войника, начело с командира на щпиц-полицията Рот”.11 Влакът пристигнал в Треблинка на 28 март 1943 г.* От наличната документация е видно, че още първата депортация е извършена от германските власти, като те поемат евреите на гара Скопие. За тази депортация на сайта на Яд Вашем се твърди, че българското участие се изразява в присъствието на 120 български полицаи. В същото време Александар Матковски твърди, че „за първия транспорт Министерството за вътрешни работи на България определило един офицер и 20 български войника”.12 Според спомените на спасилият се от Монопола Алберт Сарфати е видно, че първата влакова композиция още в Скопие е охранявана от „20 германци, начело с един офицер”.13
В докладът на Александър Белев от 23.03.1943 г. за първата депортация на евреите от Македония наистина е записано, че български полицаи придружават първия влак до гара Лапово: „На 22 март замина първия влак с 40 вагона за Германия с 2334 души. Влакът се придружава от лекар евреин, който не е бил граждански мобилизиран. Придружава се от български полицаи, като навярно в Лапово (по средата на пътя между Ниш и Белград, б.а.) ще бъде поет от немски полицаи. Формално обаче предаването на немските власти се извърши на гара Скопие на полицейската група, която придружава влака”. Остава загадка защо българските полицаи са пътували до гара Лапово, но при всички случаи и при първия влак контролът върху депортираните е в ръцете на германските власти.
За втората депортация на 2402 евреи, състояла се на 25 март, данните на Яд вашем сочат, че „в Скопие два дни по-рано пристига специална германска военна единица, командвана от сержант Бухнер, за да организира и охранява транспортирането”. Тази информация не е точна, защото сержант Бухнер командва охраната на третия транспорт. Според А. Матковски, „в самата сграда на Монопола беше извършено приемо-предаването на транспорта. Транспортът бе приет от водача на шпиц-полицията Хандрик, който по заповед на Данекер от София тръгнал от Нишка баня с едно отделение от 35 германски войници и пристигнал в Скопие на 23 март”.14
Информацията на Яд вашем за третата последна депортация на 2404 евреи, осъществена на 29 март 1943 г. сочи, че „транспортирането също е било организирано и охранявано от германски полицаи”. А. Матковски цитира обаче германски сведения, които дават допълнителна яснота: „И за третия транспорт най-точни сведения са оставили германците. По заповед на Данекер от София, първото отделение от 30 германски войници, полицейска стражарска част от Нишка баня, начело с водача на шпиц-полицията Бухнер, тръгнала за Скопие, където пристигнала около 23 часа. На 29 март 1943 г., около 6 часа сутринта в тамошния тютюнев склад започнало товаренето на 2040 евреи в товарни вагони”.15
Запазен е отчета на германския офицер, който отговаря за охраната на третия транспорт от Скопие. В него той описва пътуването по следния начин:
„Работен доклад,12 април 1943 г.
Тема: охрана на еврейските транспорти
Въз основа на телефонна заповед на хауптщурмфюрер от СС Данекер, влакът тръгна от Скопие на 23 март 1943 г., в 12 часа, охраняван от полицейския конвой на взвод № 1, който се състои от тридесет души под командата на полицейски сержант Бухнер.
Влакът пристигна в 23:00 часа. На 29 март, в 06:00 часа, започна товаренето на 2404 евреи в товарни вагони в бившите тютюневи складове. Товаренето завърши в 12:00 часа, а в 12:30 влакът потегли.
Влакът преминава през албанска територия. Крайното местоназначение, лагерът Треблинка, бе достигнато на 5 април 1943 г., в 07:00 часа, по линията Честохова, Поиткров, Варшава. Влакът бе разтоварен същия ден в часовете между 09:00 и 11:00.
Инциденти:
Пет евреи починаха по пътя. В нощта на 30 март – една възрастна жена на седемдесет години; в нощта на 31 март – един възрастен мъж на осемдесет и пет години; на 3 април – една възрастна жена на деветдесет и четири години и едно шест-месечно бебе. На 4 април умря възрастна жена на деветдесет и девет години.
Списъчен състав на транспорта: Приети 2404 души
Загуби по пътя 5 души
Общо доставени в Треблинка 2399 души
Подпис: Карл, лейтенант от военната полиция и ротен командир”.16
Както се вижда от документите, и при трите депортации контролът е от страна на германските власти. Инициативата и водещата роля на Хитлеристка Германия в тези събития се потвърждава и от германския посланик в България Адолф-Хайнц Бекерле, който през 1945 г. е арестуван от Червената армия и изпратен в СССР, където е подложен на разпити в московския затвор Лубянка. Там на 23 март 1945 г. Бекерле дава следните интересни показания за депортирането на македонските и беломорските евреи: „По нареждане на Химлер, което аз получих по телеграфа, аз, съвместно с упълномощения от германското правителство по еврейските въпроси – Данекер, чрез министър Габровски, постигнах изселването на евреите от Македония и Тракия (14 000 – 15 000 души), които съгласно моето искане бяха транспортирани в Полша“.17 Тези признания са изключително важни, защото те конкретно посочват чия е инициативата за депортирането на македонските и тракийските евреи и от кого е реализирана.
…
Попова, Камелия, Спасяването на българските евреи; В: Ние, бр. 4, София 1998
Бар-Зоар, Михаел, Извън хватката на Хитлер. Героичното спасяване на българските евреи. София 2011, с. 63
Видеозапис от заседание № 97 (14.07.1961) от процеса срещу Айхман. Копие в автора. * Поведението на Ал. Белев през този период трябва да бъде изследвано задълбочено. От редица документи може да се направи извода, че Белев на няколко пъти подвежда както българското правителство, така и германската легация в София, чрез лансирането на неверни твърдения относно готовността за депортация.
Постановление № 127 на МС не е публикувано в „Държавен вестник”. Тук цитатът е по Бар-Зоар, М., Извън хватката…, с. 83-84
Народен глас, Щип, бр. 1, май 1943
В. „Целокупна България”, Скопие, 8 март 1943 г.
Р.А.АА, Веstand: Inland ІІ g, Bd.183, Bl. 486309-486312. Фотокопие, машинопис, превод от немски език. Публикувано по: Витка Тошкова и съст. България – своенравния съюзник на Третия райх. Сборник документи. София 1992,, с. 120
Матковски, А., Трагедиjата на…, с. 82 – 85
Пак там, с. 79
http://www1.yadvashem.org/yv/en/exhibitions/communities/monastir/liquidation.asp
Пак там, с. 87 * според други източници, влакът е пристигнал на 29 март 1943 г. (Holocaust Education & Archive Research Team, http://www.holocaustresearchproject.org/nazioccupation/bulgarianjews.html)
Матковски, А., Трагедиjата…, с. 86
Пак там, с. 89
Пак там, с. 90
Пак там, с. 92
http://www.holocaustresearchproject.org/nazioccupation/bulgarianjews.html
Тайны дипломатии Третьего рейха: Германские дипломаты, руководители зарубежных военных миссий, военные и полицейские атташе в советском плену. Документы из следственных дел. 1944-1955, Москва 2011, с. 50
