{jcomments off}Знаят ли българите къде отиват, когато многобройни туристичски агенции ги призовават към екскурзии в районите на Едеса, Кастория, Флорина, Килкис, Серес и т.н.? Ако се съди по папагалските копи-пейст текстове в туристическите сайтове, явно не знаят.
Малко са агенциите, които срамежливо припомнят, че тези места носят българско наследство, познати са с български имена и във всеки по-голям град на България живеят хиляди потомци на хора от тези краища. Проблемът, обаче, е сериозен, защото туризмът постоянно ражда клишета и ако още няколко години се налагат приказките за „неповторимата гръцка атмосфера” в „родния край на Александър Македонски”, споменът за българското по тези земи съвсем ще изчезне.
Пореден повърхностен пътепис за днeшна Гърция се появи тези дни в български вестник. Авторката Лияна Панделиева споделя впечатленията си от водопадите във Воден (с днешно име Едеса) под гръмкото заглавие „Гръмотевиците на Едеса”. Нито думичка, обаче, няма за българското име на града, което е било популярно и сред местните гърци. Само на метри от водопадите авторката е могла да види, че дори гръцките надписи наричат мястото Воден.
И ред няма в статията на Панделиева за драматичните борби по тези места само преди стотина години. Като нищо може да се окаже, че дори самата авторка има предци нейде от Македония. Това, обаче, явно не е проблем за Панделиева.
И как да бъде, след като нашата тотална безчувственост към миналото ни доби чудовищни размери. Сто години след гибелта на Васил Чекаларов , който даде живота си онзи край, явно е дошъл ред да се питаме: струваше ли си той и хиляди като него да мрат!?
