Позицията на България към Македония вече съвсем заприлича на евтин сериал с изненадващи обрати. Преди време внезапно министър Николай Младенов се сети, че нещо трябва да се прави и рязко заговори за Македония, повличайки коментари и от страна на Бойко Борисов. Година по-късно новото български правителство отново дава „заден” и започва да говори за Македония като за най-обикновен икономически партньор и нищо друго.
„Зиг-заговата” политика на София спрямо Скопие стана пословична. Слава Богу, страната ни продължава да говори поне за договора за добросъседство.
Отминалата среща на Орешарски и Груевски потвърди опасенията, че България няма да удържи политика за запазване на правата на македонските граждани с българско самосъзнание. Нямаше достатъчно ясни послания за условията, които България трябва да постави – спиране на езика на омразата, реформа на македонските служби за сигурност, реформа на македонската образователна система.
Чухме само за прословутите общи чествания с Македония. Вярно е, че интерпретациите на миналото са част от проблема. Но същността на проблема е в настоящето. В настоящето са преследванията заради българско съзнание, в настоящето е и рискът да загубиш работата си. В настоящето е и антибългарския патос в скопските медии.
А без да решим със Скопие проблемите на настоящето, трудно е да очакваме общо бъдеще. Ако въобще настоящото българско правителство го иска.
