ВМРО – Българско национално движение внася 5 въпроса до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) инж. Бисер Дачев. Въпросите са свързани с развитието на горския фонд у нас. Поводът е завършващата Седмица на гората.
От ВМРО отбелязват, че докато напоследък общественото внимание се концентрира предимно върху защитените територии у нас, сравнително малко е публичното говорене за развитието на гората въобще. В същото време още няма реално поемане на управленска отговорност за контролираното в продължение на години от ДПС горско стопанство на България и за дейността на „дървената мафия”. Поредна Седмица на гората отминава с фокус преди всичко върху кампании за почистване и залесяване в градски и околоградски зони, а малко се говори за самата гора, поясняват от българското национално движение.
В писмото ВМРО пита изпълнителния директор на ИАГ кой гарантира, че одобрените проекти за сеч и залесване следват достатъчно близко предвидените модели, както и колко е актуална съществуващата инвентаризация на не-парковите и не-защитени гори в България. Адекватно ли са идентифициранни старинни и полустаринни гори на територията на България и подборът на видове за залесяване отговаря ли на характерните местообитания и биотопи на дадения за залесяване терен, питат от ВМРО.
От българското национално движение изразяват загриженост за честото пренебрегване на изискването за използване на типични видове в залесителните мероприятия. В писмото е отбелязано: „Именно затова през последните години станахме свидетели на политически кампании с необосновани или неправилно проведени залесявания, резултатите от които са много слаби и по-скоро вредят на околната среда, отколкото помагат”.
Според ВМРО същностното питане в случая е има ли достатъчно разделение в предвидените в закона контролни и стопански функции на съществуващите институции, които се грижат за гората.
Пълен текст на писмото:
Уважаеми инженер Дачев,
През тазгодишната Седмица на гората ние от ВМРО искаме да обърнем вниманието върху развитието и управлението на горите като цяло, избягвайки типичния фокус върху редките и защитени видове. Искаме по този начин да напомним за няколкото вече съществуващи въпросителни към закона за горите и наредба № 6.
Подкрепяйки усилията на природозащитните организации в България, бихме желали да да зададем някои въпроси:
– Как се осъществява контролът в Вашата дейност – съществува ли достатъчно разделение в предвидените в закона контролни и стопански функции на съществуващите институции?
– Кой гарантира, че одобрените проекти за сеч и залесване следват достатъчно близко предвидените модели?
– Колко е актуална съществуващата инвентаризация на не-парковите и не-защитени гори в България?
– Адекватно ли са идентифициранни старинни и полустаринни гори на територията на България?
– Подборът на видове за залесяване отговаря ли на характерните местообитания и биотопи на дадения за залесяване терен?
В България има 5 климатични пояса и няколко подклиматични района, както и над 20 типа почви. Това разнообразие определя и абсолютната необходимост при засаждането на млади фиданки или семена, особено сред дивата природа, да използваме само типични за естествената растителност на района дървесни и храстови видове. Недопустимо е да се използват чужди видове (кедри, туи, кипариси, американски дъбове и др.) или иглолистни видове в райони за широколистни сухолюбиви видове. По този начин се гарантира, че засаждането ще доведе до подобрено качество на околната среда, а не до обратното.
Всички мерки по възстановяване на горите трябва да бъдат съобразени с плановете за управление на тези територии, а също и с местното биоразнообразие и характеристики. Такива действия следва да бъдат приети и към всички други типове горски територии, но за съжаление у нас те не са широко застъпени. Именно затова през последните години станахме свидетели на политически кампании с необосновани или неправилно проведени залесявания, резултатите от които са много слаби и по-скоро вредят на околната среда, отколкото помагат.
Прозиваваме за класифициране и идентифициране на „старинни гори” и „полустаринни гори” извън защитените територии. Класификацията на полустаринни гори предполага, че някои от горите които са презалесени все пак в някои случаи запазват някои от спецификите на старинните гори – едно по-добро ниво на биоразнообразие – и следователно усилие вложено в тяхното идентифициране и възобновяване – ще подпомогне развитието на местност стил „старинна гора”, която следователно ще има характерните за такава гора позитиви.
Ключовите стъпки във възобновяването на автентичните видове в не-паркови и не-защители гори са премахването на иглолистните дървета, засадени в нетипичното им местобитание, и залесяване с автентичени широколистни видове
Фокусът при този вид възобновяване трябва да са по-постепенните методи на възпроизводство – подбрана и санитарна сеч, насочена към изчистване на нетипични видове и презасаждане на подходящи видове, които биха подпомагали натуралните възпроизводителни механизми на гората към връщане на автентични елементи. Ключови в процеса биха били и теренни проучвания на съществуващите старинни и полустаринни гори и експертна оценка на най-добрите технологии за тяхното стопанисване.
10 април 2011
ВМРО с 5 въпроса към агенцията по горите
