На 31 януари (12 февруари) 1854 г. в Търново е роден революционерът и държавник Стефан Стамболов. По повод на 158-та годишнина от рождението му публикуваме текста на Диляна Стоева от ВМРО за съдбата на дома на Стамболов в София.
Както много други исторически сгради у нас, тази къща не беше пощадена от разрухата и от неистовия устрем към архитектурно „модернизиране“ чрез бетон и стъкло, което завладя най-красивите стари части на много градове в България.
Още за съдбата на къщата на Стамболов може да прочетете и в блога на „Дезона“ – в статията „In Memoriam – домът на Стефан Стамболов в София“.
ВМРО.БГ
Автор: Диляна Стоева, ВМРО
„Още те учудват такива самодейности?!”. Това беше реакцията към сестра ми, когато на 25 януари прочетох статията за новото архитектурно безсмислие, изникнало на мястото на дома на Стефан Стамболов в София. Вместо историческа сграда, на ул. „Раковски“ ще бъде открита поредната модна бизнес постройка.
Да си призная честно, за Стамболов сигурно знам доста по-малко, отколкото ми се ще. Като дизайнер обаче съм възмутена и огорчена от това, което се случва с всички архитектурни паметници, които имаме. Да се говори за култура в България вече е повече от смешно. Тук-таме все още се намира някой Дон Кихот, който гони вятърни мелници – в нашия случай – пробва да постави на вниманието на обществото наболял проблем, свързан с „кОлтурата”… А реакцията обикновено е еднозначна – „Хм, а не е ли по-добре да говорим за нещо друго“. Например, кой е номиниран за тазгодишните Оскари?!
Вече приемаме за маловажно, ако се заговори, че по-стара къща с история и значение е оставена да рухне, защото… „ръцете ни са вързани от административните разпоредби”…. Абе, честно, пука ми за вашите разпоредби! Не е геройство да оставиш къща-музей да рухне, само защото е на апетитно петно в града и моментално след това да го продадеш на този, който плати най-много. Геройство е да я запазиш, въпреки всичко, да я реставрираш, да я направиш интересна не само за чужденците, а дори и за хората, живеещи и работещи в непосредствена близост до нея.
Не искам да говоря с патос, нито да използвам изтъркани фрази. Тях ги слушаме постоянно всяка вечер, по всички канали, приблизително към 19-20 часа местно време. Ще ми се тези грозилища, които никнат като гъби след дъжд във всеки по-голям наш град, при това в старите части, просто да изчезнат. Нека си ги има – в новите части на града, така както се случва в по-цивиливизованите страни (не говорим само за тези на запад, а и за тези на изток, че и на север).
Имах удоволствието преди доста години да посетя Варшава – град, разрушен до основи и вдигнат от нулата наново. Възхитително място! Стари, огромни постройки в центъра на града, възстановени след всичко и запазени като горди представители на архитектурната епоха от която са….Не всичко модно е обезателно красиво . Факт! Особено когато не се връзва с нищо от това, което го заобикаля. Именно в това отношение, отново възприемаме криво, отново е криворазбрана тая пуста цивилизация…И никога, ама никога няма да ми е кеф да вървя из старата част на София и между всички стари сгради да гледам такива, които са като телепортирани от Дубай. Изглежда нелепо и тъжно! Ама какво да се прави. В България сме. Ние винаги – накуцвайки – тичаме след модната цивилизация и изоставяме с лека ръка вековната си история… за да градим новата – от стъкло и метал.
31 януари 2012
